Българската свещена писменост (Рога от София) -Част 1

  Около 630-635 в степите на север от Черно море, хан Кубрат обединенява прабългарски племена. След смъртта му, новосъздадената номадска конфедерация е нападната от хазарите. Докато Баян, най-големият син и наследник на Кубрат остава подвластен на хазарите, по-малкият му брат Аспарух се оттегля на запад с подчинения му народ. В 680, той утвръждава властта си от двете страни на долен Дунав. От този момент започва създаването на нова езическа култура, сплав от български, славянски и тракийски традиции. В 865, българският владетел Борис се покръства и по този начин поставя началото на християнизацията на България. През 1018 г. след десетилетия на борба, Първата българска държава в крайна сметка губи независимостта си и нейната територия е присъединена към Византия. През езическия период, българските владетели, записват делата си с помощта на гръцкият език и писменост. Днес около сто от тези гръкоезични надписи са открити и изучени. През 886, в България присигат учениците на Кирил и Методий, които донасят глаголицата, и така старобългарски език заменя гръцкия език като официален език на български царство. А по-късно, в началото на 10-ти век, на база на гръцката писменост и глаголицата, е създадена  кирилицата. Множество глаголически и кирилски надписи от 10-ти и 11-ти век са открити по археологическите обекти на Първата българска държава. Паралелно с тях и гръцките надписи, в хронологическите граници на Първото Българско Царство биват откривани друга голяма група от знаци и надписи, най-често наричани рунически (по-точно руноподобни).

        Тук ще обърна внимание на два уникални руноподобни надписа, останали някак настрана от вниманието на учени и любители, които бяха публикувани през 1999 г. от български учен Райко Сефтерски. Също така, ще се опитам да хвърля светлина върху връзката им с писменостите използвани от степните народи, а както и да се опитам да разгадая значението на някои от знаците им.

       През 1999 г. в списание Paleobulgarica, Райко Сефтерски публикува статияta: "Два новооткрити надписа от типа Runica Bulgarica". Там той представи чертежи на музикален инструмент, изработен от рог на говедо. Рогът е бил покрит с два позлатени метални пръстена, върху които има гравирани надписи. За съжаление, Сефтерски публикува само скици на надписите и рога.

Фиг. 1 

Рога от София

Освен това, Сефтерски анализира знаците и ги сравнява с подобно изглеждащи знаци намерени при археологически разкопки на обекти на Първото Царство. Неговото заключение е, че писменноста на надписите е логография, тоест с всеки знак е записана дума. Сефтерски подкрепя мнението си с информацията, дадена от Ибн ад Надим в неговия труд Фихрист, че българите са използвали китайското писмо. Той също така цитира един абстракт на статия от българската синоложка Гогова, занимаваща се с връзката между китайската писменост и българските рунически знаци. Сефтерски смята, че писмото, използвано в двата надписа е логография.

Fig 2

The short inscription

В действителност, двата надписа съдържат около 50 знака и само няколко от тях се повтарят само един път но, никога в същия надпис. Така да се каже, в късия надпис, който съдържа 14- 15 глифа, няма повторение на знак. В дългия надпис, също така, няма повторение в рамките на около 32-35 глифа.

Fig. 3

Long inscription from Musical Horn

Това е необичайно дори за силабична писмена система. От друга страна, сред известните писмености няма пример за чиста логография. Например, китайските йероглифи са смесено логографо-фонетично писмо. От друга страна, всички известни номадски, т.нар рунически писмености са азбуки. В 7ми - 9ти век, България дели граници с две номадски държави: Аварския каганат на северозапад и Хазарския каганат на изток. Малко се знае за езика на аварите и доскоро не бяха намирани надписи на археологически обекти на Аварския каганат. Но откакто бяха открити надписа от Сарвас през 1983 и руническите фрагменти в Kискундорсма през 2004 г., ситуацията се промени. Заедно споменатите два надписа и надписите от съкровището от Нагисентмиклош съставляват корпуса на тази писменост, най-вероятно използвана през късната аварска епоха. Карпатското писмо, както унгарските учени го наричат, е азбука и досега са известни около 25 от неговите букви.

Фиг. 4

Рунически фрагменти от Кискундорсма

      Според руския учен И. Кизласов, в Хазарския каганат са били използвани две близки една с друга рунически писмености: Донското и Кубанското писмо. Корпусът на Донското писмо се състои от няколко кратки надписа, открити в руините на хазарското селище Маяцкое. Донското писмо несъмнено е азбука. Надписите, на Кубанското писмо са открити най-вече в руините на  хазарската крепост Хумара. В Кубанското писмо също е азбука и най-вероятно е използвана за езика на българите.

      По населените места и некрополи остнали от времето на Първото българско царство, са открити стотици кратки кратки надписи и знаци, които трудно се подлагат на  категоризиране. На първо място идва азбука от Мурфатлар, използвана, за да написването на повече от 60 кратки надписа в скалните църкви на Мурфатлар и надписа на известната Розета от Плиска. Мурфатларската азбука съдържа около 40 знака. Друг обект от времето на ранното средновековие, на който са открити надписи е манастира край Равна. Там са намерени само няколко надписа но техните знаци могат да бъдат сходни с надписа върху златеният пръстен намерен близо до Шумен. Писмото от Равна е най-вероятно азбука, според Д. Овчаров подобна на Орхонската. И най-накрая, в скалния манастир Крепча също бяха открити рунически надписи. Техните знаци наподобяват писмото иврит и нямат никаква прилика с двата надписа от музикалния рог. Извън тези три групи остава група кратки надписи, които са трудни за категоризиране, но те също като надписите от рога показват признаци, че за написването им е използвано логографско (или лого-фонетично) писмо. По надолу, ще се опитам да ги сравня с двата надписа от музикалния рог.

        Както вече споменах, Р. Сефтерски е публикувал само рисунки на надписите под въпрос. Той  е разположил преписите на надписите по начина по който е мислел, че са написани. Решението му да разположи краткия надпис на база на позицията на глифа  който напомня схематична човешка фигура, изглежда правилно:

Fig 5 
The Short inscription

Обаче аз мисля че той не успява с позиционирането на дългия надпис. Причините за това са няколко.

Fig 6
The Long inscription

       
      На първо място, няколко глифа от късия надпис, са идентични с глифове в дългия надпис но обърнати на 180 градуса. По този начин глифовете,,,,from short inscription correspond exactly to signs,,,,andfrom long inscription. Secondly, the sign , as being smaller occupies the upper writing space, whereas sign from long inscription occupies the lower writing space. If there was such a writing convention, it would be expected both signs to be written either only on upper half or lower half of writing space. By the way, in the same manner Glagolitic letter “sha” is written on the upper writing space. Thirdly, the sequence of signsfrom short inscription will be read inverted in the long inscription:. And lastly the signshould be actuallywhich is well attested grapheme in number of inscriptions, the most famous of them being “Inscription from Byala”.

Fig. 7

The Inscription from Byala

       Въпреки че, Сефтерски не е обяснил в статията си, мисля че той първо копира кратък надпис и след това, държейки рога по същия начин, копира дългия надпис. Ако случаят е такъв един от надписите трябва да е преписан наобратно. Тоест, за да са синхронизирани по съдържание двата надписа, би следвало дългият надпис да се завърти на 180 градуса:

Fig.8

Long inscription after rotation on 180 degree.

       При това положение, новата номерация на глифовете пропуска късите вертикални линии, които най-вероятно са пунктуация. Например, късата линия между глиф 14 и 13 и така нататък. Тези глифове всъщност се състоят от два елемента и линиите, които ги обграждат за яснота. Също така точката между глиф 22 и глиф 23 е друг вид препинателен знак, може би, както Сефтерски предполага, разделя две изречения .

      Сега ще обърна внимание на няколко кратки надписа от периода на Първото българскo царство, които съдържат същите знаци и дори поредици от знаци като надписите от музикалния рог.

      Надпис 1 е бил намерен на защитния окоп край град Бяла, Варненско. На малък каменен блок са гравирани три глифа. Един от тях е най-често срещаният знак от времето на Първото българско царство: IYI. Последният глиф от ляво на дясно прилича на глиф 18 от дългият надпис на музикалният рог. Всъщност, цялата поредица  има сходство с надписа от Бяла, или тя е от тип Бяла, към който принадлежат редица надписи, които също трябва да са били написани със същата загадъчна писменост.

Фиг. 9

Надписът от Бяла

      Групата от надписи 2 е намерен край манастира Shudikovo, Черна Гора. Сред останки от стара църква е намерен голям правоъгълен каменен блок, на петте страни на който са били гравирани надписи. Смята се, че каменен блок е бил някога езически олтар, заради практиката, бивши езически храмове да се преустройват в църкви. Една от страните му носи надпис на тип Бяла. Глифа IYI се повтаря няколко пъти. (Pudic, I., 1965)

  

Фиг. 10

Надписите от Шудиково

         Надпис 3 е намерен в Плиска до южната стена на вътрешния град. Изписан е върху керемида (Дончева-Петкова, Л. 1980 таб. XXIII). От трите му глифа две са идентични с глифовете на надписа от Бяла. Средният е различен.

Фиг. 11

Надписът на керамични керемиди

          Надпис 4 е намерен в Мадара, също така вписан върху керемида (Попов, Р., 1936, с. 41, обр. 56.). Неговите глифове са същите като в Надпис 3.

Фиг. 12 

Надпис на керемида от Мадара

      Надпис 5 е открит при Попина, врязани върху шията на амфорovidna стомна (Дончева-Петкова, Л., 1973, с.16, таб. 7). Той съдържа глифа IYI.

Fig. 13 

The inscription from Popina

      Глиф IYI се използва също и за Надпис 6, намерен в Аспарухово, Северозападна България. Той е вписан върху надгробен камък. (Mavrodinov, N., 1943, стр. 83, фиг. 46).

Фиг. 14

Надпис от Аспарухово

      Надпис 7 е намерен в близост до Враца, врязани върху игла за плетене направена от кост (Иванов, П., 1997). Този надпис споделя еднакъв глиф само с надпис 6:  

Fig. 15

The inscription on bone needle

       Надпис 8 е от експозицията на музея в Битоля, Македония. Това е още един надпис тип Бяла. (Иванов, Ив. 2008 г.)

Фиг. 16

Надпис на керемида от Битоля

      Надпис 9 е лигатура вписана вертикално върху фолио 184 в гръцки ръкопис от 11 век, цъхраняван в Бодлеанската библиотека, Оксфорд. Не е много ясно дали всички знаци в лигатурата са глифове но съдържанието на други лигатури от същия ръкопис внушава, че по-голяма част от тях са глифове а не букви. (Овчаров, Н. 2014 B)

Фиг. 17

Надписът от гръцки ръкопис.

       Надпис 10 е намерен в скалните църкви на Мурфатлар. Той е врязан на стена на църквата B3 и се състои от 4 символа. Снимка на надписа е публикувана в patzinakia.com. (Овчаров, Н., 2014 A)

Фиг. 18
Надписът от Мурфатлар

        Надпис 11 е намерен в Плиска, в близост до южната стена на вътрешния град. Той е врязан върху керемида (Дончева-Петкова, Л., 1980 таб. XXIII).

Фиг. 19

Надпис от Плиска

       Надпис 12 е Грънчарско клеймо отпечатано на дъното на керамичен съд намери в средновековената крепост до село Одърци. (Дончева-Петкова, Л., 1999)

Фиг. 20 

Керамичното клеймо от Одърци 

         В долните таблици, се прави сравнение на знаците на 10 от 14те надписи, които най-вероятно са писани с Българското свещено писмо. На този момент, доказателство за това е само, че те споделят едни и същи глифове, понякога дори само един. Независимо от това, събраните в долната таблица 55 глифа най-вероятно са част от знаците на Българската свеяена писменост.

      Време е, да се обясни защо дадох името "свещен" за тази писменост. Райко Сефтерски смята, че музикалния рог се е използвал от колобър, български езически жрец, тъй като по рога няма резба или промяна от всякакъв вид, а е използван както е бил върху животното, за да запази магическата си сила. Той вижда пиктограма на колобър в глифа и дайре в глифа. Дори  предположенията за горепосочените знаци да са погрешни, идеята, че писмото е създадено и използвано за религиозни цели звучи убедително. Нека да видим къде са открити останалите надписи. Надписът от Шудиково е изсечен върху голям каменен блок, вероятно езически жертвеник. Надписът от Бяла е изсечен на по-малък каменен блок и е намерен в развалините на защитен окоп. Той може да е част от малко светилище също. Надписи 3 и 4 са врязани върху керемиди, място, където Бог може да ги види. Надпис 10 е намерен в скалните църкви на Мурфатлар а надпис 9, на страниците на книга с проповеди на Йоан Златоуст. Всички това внушава, че Българското свещено писмо е използвано предимно с религиозни цели.

Използвана литература:

      Дончева-Петкова, Л., 1973: Людмила Дончева-Петкова, “Ранносредновековни ангобирани съдове”, в: Археология 15/3, София, 1973.    
      Дончева-Петкова, Л., 1980:  Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София 1980.

      Дончева-Петкова, Л.,1999:  Л. Дончева-Петкова – Л. Нинов – В. Парушев:Одърци. 1. Селище от Първото българско царство. София 1999.

        Иванов, Ив., 2008: Иванов, Иван, Връзка на скалните графити от Козячко-Осоговския район на Р. Македония с прабългарски графити от североизточна България, Protobulgarians.com, 2008,
Нинов – В.
       Иванов, П., 1997: Иванов П. Костена игла с рунически надпис, Annuary of the National Museum of Archaeology, 10, Sofia, 266- 272
      Кизласов, И., 1994: Кызласов, И. Л., Рунические письменности евразийских степей, Москва: «Восточная литература», 1994.
      Мавродинов, Н., 1943: Mavrodinov, N., Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós, Archaeologica Hungarica 29, Budapest 1943
      Одърци 1999: Одърци. Том 1: Селище от Първото българско царство, 1999.
      Овчаров, Н., 2014 A: Ovcharov, N.,Murfatlar script, murfatlar.blogspot.co.uk, 2014.
      Овчаров, Н., 2014 B: Ovcharov, N.,Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, murfatlar.blogspot.co.uk, 2014
      Попов, Р., 1936: Попов, Р, Материали от разкопките през 1934- 35г. in Мадара II. 1936.
      Пудич, И., 1965: Pudic, I., Sudikovska ispitivanja, Godisnjak za balkanoloska ispitivanja, kn.II, Sarajevo, 1965, p.179
      Сефтерски, Р., 1999: Два новооткрити надписа в София тип Runica Bulgari­ca // Palaebulgarica, XXIII, София, 1999.