Рунически лигатури в гръцки ръкопис от 10-11 век

      През 1628, Sir William Roe британски посланик в Османската империя дарява на Бодлеанската библиотека в Оксфорд гръцки ръкопис, Roe 27, от 10 век, който съдържа Беседи върху книгата Битие  от Йоан Златоуст.  Налице е кратко описание на ръкописа в каталога на H. Coxe, където случайно е разменен с предходния Roe 26 (Coxe, H. 1853). Славянските приписки в Roe 27 се споменават от Hutter през 1982 г. (Hutter I, 1977 г.). Шест години по-късно Ралф Клеменсън публикува 27 от тях, като български. Той ги датира от 13 -14 век (Cleminson, R. 1988). През 2005 г., Aнтоанета Гранберг публикува пълен списък на кирилските надписи, както и снимки на някои от лигатурите (Granberg, A. 2005a). Същата година, в едно проучване на Руническите надписи от Балканите, тя определя лигатурите от Roe 27 като рунически надписи (Granberg A. 2005b). През 2014 г., благодарение на помощта на Гергана Георгиева от Университета във Велико Търново и Бодлеанската библиотека в Оксфорд, имахме възможноста да разгледаме Roe 27 и да направим снимки на всички рунически лигатури. В тази статия, ще бъдат представени тези снимки и ще бъде направен опит да се установи връзка между тях и азбуката от Мурфатлар, както и да се потърси отговор на въпроса кой ги е изписал и кога се е случило това.

       Руническите лигатури, вписани върху полетата на Raw 27 са 11. За да ги изпише средновековният писар е използвал около 10 различни букви. Всички тези букви се срещат също така и сред Мурфатларските надписи. Тук ще бъде разгледана отблизо всяка един индивидуална лигатура:

§ 1. Лигатура L1 е вписана вертикално върху фолио 381v, между две тела на текста. Най-вероятно съдържа една или две букви, втората от който се повтаря многократно. Формата на първия знак, не е много сигурна. Тя може да бъдеили Формата на втория е по-ясна:

F 381v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

      § 2. Лигатура L2 е вписана вертикално върху дясното поле на фолио 126 , точно под ъгъла. Тя съдържа две букви като втората се повтаря многократно. Формата на първия знак е  може би  или която е най-често срещаната буквена форма сред Мурфатларските надписи. Вторият знак от лигатура  L2 има формата на кирилската буква "ж" :.

F 126, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§ 3. Лигатура L3 е написана вертикално върху фолио 134v. Не е ного ясно какво точно е изобразено на нея.

F 137v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§ 4. Лигатура L4 е вписана вертикално в три колони на фолио 235. Посоката на писане на този лигатура става ясна от формата на знака. От това следва че съседният кирилски надпис е вписан на 180 градуса спрямо L4. В първия ред на лигатурата от ляво надясно е вписан няколко пъти знака.  Не е много ясно с каква буква започва втората колона. Може биили Тази буква е последвана от знака  който се повтаря няколко пъти. Трета колона започва с буквата  и продължава със знакаповторен няколко пъти. Завършва с буквата.

F 235, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§ 5. Лигатура L5 е вписана вертикално върху фолио 238v. Тя започва със схематична рисунка на къща и продължава с буквата която се  повтаря три пъти с три линии. В този случай, съдържанието на  рисунка и текст се покриват напълно. Както бе предположихме в статията за надписите от Мурфатлар, (Овчаров, Н. 2014 г.), тази буква има фонетичната стойност "w, у", а когато е написана отделено се чете "EW" (къща).

F 238v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§ 6. Лигатура L6 е вписана вертикално в две колони върху полето на фолио 242.Трудно да се каже коя буква е повторена  няколко пъти в тази лигатура. Тя може да бъде или. Втората форма е по-вероятна тъй като наблизо е изписана единично буквата.

F 242, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§7. Лигатура L7 е вписана вертикално върху фолио 238v. Тя съдържа рисунка на три реда от общо 11 коня навързани в неясна схема. Най-отдолу бървите на конете оформят може би само една буква с формата или. Тъй като в кирилските текстове по полетата на ръкописа на няколко пъти се споменава тудорица, тоест тодоров ден, може би тук е изобразена тодоровденска кушия.

F 238v, Roe 27, (Granberg, A. 2005a).

§ 8. Лигатура L8 е написана вертикално върху фолио 250v. Тук мотивът на навързаните коне е изпълнен с повече подробности но, конете пак са 11. Картината е завършва с две букви: и. В надписа M 38 от Мурфатлар тези две букви оформят фразата: Boïy EW  ( Божи дом):

F 250v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

 В надписа M 38 от Мурфатлар тези две букви оформят фразата: Boïy EW  ( Божи дом), (Овчаров, Н. 2014 г.):

Надпис М 38, Мурфатлар.

За L8 можем да предположим същото значение: Ew boïy (Божи дом). Над конете над дълга единична линия е изрисуван почти правоъгълен обект може би знаме:

F 250v, Roe 27 (Granberg, A. 2005a).

§9. Лигатура L9 е вписана вертикално върху фолио 256v. Нейното съдържание не e много яснo.

F 256v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§ 10. Лигатура L10 е вписана вертикално върху фолио 298v. Съдържанието и  не е съвсем ясно.

F 298v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

§ 11. Лигатура L11 е вписана вертикално върху фолио 184. Формата на първота буква от горе надолу е: или. Втората буква е  или .Третият знак е. Той е последван от. Следващите две букви са и преплетени няколко пъти, комбинация, която вече се срещнахме  в лигатурата L8. Може би има още едно буква, някъде между втората и третата, но формата и не е съвсем ясна. Лигатурата е съпътствана с рисунка на стълбата на Божественото изкачване.

F 184, Roe 27 (Granberg, A. 2005a).

Сред единадесетте лигатури от гръцки ръкопис Roe 27 открихме 10 графеми:

Всяка една а от тях е бил използвана и в Мурфатларските надписи. (Овчаров, Н. 2014 г.). Този факт несъмнено установява, че Мурфатларските надписи и лигатурите от Roe 27 са написани с един и същи азбука.

      Но с това приликите между Мурфатлар и Roe 27 не свършват. Както A. Granberg отбелязва, драконите изрисувани заедно с кирилски надпис на една от страниците на Roe 27 са подобни на драконите издълбани по стените на Мурфатларските църкви.

Стенописи от Мурфатлар, Румъния (Barnea I., Bilciuresku V. 1959).

Дракони от Roe 27 (Granberg, A. 2005a).

    На една от рисунките от Roe 27 е изобразен ботуш. Чертежи на ботуши имат ограничено разпространение откъм пространство и време на възникване сред археологическия материал останал от ранносредновековна България. Според Р. Костова изображения на ботуши са известни от Северозападна България и Северна Добруджа и разбира се сред тях са рисунките на ботуш от Мурфатлар. Единственото изключение от този регион е изображението на ботуш от Херсон. Изображенията под въпрос са съставени между 9-ти и 11-ти век.

Рисунка на ботуш, f 93v, Roe 27, Бодлеанска библиотека, Оксфорд.

Графити на ботуши от манастира при Равна (Костова Р. 1996).

    

     В допълнение, В. Бешевлиев споменава в работата си върху Мурфатларските надписи интересна особеност на някои от надписите. Те са изпълнени в дълги единични линии (Бешевлиев, В. 1977):

Рунически надписи от Мурфатлар, Румъния.

В Мурфатлар тази особеност не се ограничава с руническите надписи. Кирилските надписи също понякога са изписани в дълги единични линии:

Кирилски надпис от Мурфатлар, Румъния.

Някои от кирилски надписи, вписани върху полетата на Roe 27 са изпълнени също в една дълга линия:

Кирилски надписи от Roe 27 (Granberg A. 2005a).

    Както видяхме по-горе лигатури от Roe 27 са вписани обикновено вертикално и в линеен стил. Защо е писано в този маниер? Мисля, отговорен за това е материала който обикновенно е бил използван в средновековието за съставяне на рунически надписи: дълги дървени пръчки, наречани, не само на бългасрски, рабош. Въпреки че няма оцелели доказателства за тази писмена практика на територията на Ранносредновековна България, разполагаме с примери за рунически надписи на рабош от други региони. Един от тях е известният Ашикташки надпис, открит през 1932 г. близо до река Талас. Кратък рунически надпис е издълбан върху четирите страни на дървена пръчка. Друг пример е Секелският календар копирани от Луиджи Mарсили от рабош в Трансилвания, впоследствие загубен. Въпреки че не са дървени предмети, две костени игли от Враца може да хвърлят светлина върху това как са изглеждали подобни надписи върху рабош. Според П. Иванов първата костна игла е от 7-11 век и има рунически  надпис от едната си страна (Иванов, П. 1997).

Игла за плетене с рунообразен надпис (Иванов П. 1997).

    Втората  игла има съвременен надпис върху една от страните си и следователно трябва да бъде считана за съвременна. Надписът на другата страна на иглата обаче, прилича удивително на руническите лигатури намерени върху полетата на Roe 27 Трябва да се съглася с П. Иванов, че този надпис може да е резултат на по-стари традиции на изписване.

Игла за плетене с надпис (Иванов П. 1997).

     Както може да се види от представения материал, някъде между 10-ти и 11-ти век, може  би монаси, които са познавали руническа азбука, подобна или идентична с тази  използвана в Мурфатларските църкви са впоисали рисунки и рунически лигатури както и кирилски надписи. На този етап е невъзможно да се каже какво е записано чрез тези рунически лигатури, но е много възможно рисунките изчертани в полетата на Row 27 да дават представа за тяхното хипотетично значение. Между сцени на оран и лов има изображение на тудоровска кушия, дракони и ботуш.

Рисунки от Roe 27 (Granberg A. 2005a).

Такa виждаме изобразен голямо количество от светският и религиозен живот на средновековния човек. Напълно е възможно, в бъдеще съдържанието на тези рисунки  да е ключа към разгадаването на смисъла на руническите лигатури от Roe 27.

Библиография

    
    Barnea I., Bilciurescu V. 1959 г., Şantierul arheologic Basarabi (REG Констанца.), Materiale şi cercetări arheologice, Bucureşti, 6, 1959, стр 541-566.
    

    Beshevliev, V.. 1977, Beobachtungen произведение умре protobulgarischen runeninschriften бей Basarabi (Мурфатлар), IIMV, Варна, 13 (28) 49 55;
    

    Cleminson, R. 1988 г., Своден каталог на кирилски ръкописи в британски и ирландски колекции, London, 1988;
    

    Coxe, H. 1853, Catalogi codicum manuscriptorum Bibliothecae Bodleianae парс пръв recensionem codicum Graecorum continens, Oxford, 1853; препечатано издание с корекции, 1969;

    Hutter I, 1977 г., Corpus дер Byzantinischen Miniaturenhandschriften. Oxford Bodleian Library, кн. 3, Stuttgart, 1977;

    Granberg, A. 2005a, Pictures and Bulgarian Cyrillic Inscriptions in a Greek 11th-century manuscript, Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005;

    Granberg A. 2005b, On Deciphering Medieval Runic Scripts From the Balkans- cultural texts of the past: media, symbols and ideas , III, Sofia, 128-139 ;

    Иванов, П. 1997 г., Иванов П. Костена игла с рунически надпис, Annuary на Националния археологически музей, 10, София, 266- 272;

    Kostova, R. 1994, Костова, Р. За библейския смисъл на един ранносредновековен символ. – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. ІІІ. Велико Търново, 81-99.

    Kostova, R. 1996, Костова, Р. Една хипотеза за поклонничеството в България през X век. – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. V. Велико Търново, 149-173.

    Овчаров, Н. 2014, Мурфатлар Script,

     http://murfatlar.blogspot.co.uk/