Част Трета
Сравнителен анализ
Още първите изследователи на мурфатларските рунически надписи се опитват да установят произхода на тази писмена система. Румънските археолози се насочват както към гръцкото писмо и старогерманските руни така и към орхоно-енисейската писменост. (Барня, Й. 1962, Комша М. 1964, Bogdan D. 1960) Бешевлиев прави сравнителен графичен анализ на знаците от Мурфатлар със степните писмености от Европа и Азия, старогерманските руни и знаците от Североизточна България. Той е категоричен, че руните от Мурфатлар са по- близки със знаците от Североизточна България и със степните писмени системи. Бешевлиев, също така, отбелязва наличието на четири кирилски букви сред мурфатларските руни. Той допуска възможността, създателят на кирилицата да ги е заимствал от рунната азбука.( Beshevliev, V. 1977). П. Георгиев вижда в мурфатларските знаци променени гръцки букви ( Georgiev P. 1995) . Попконстантинов смята, че мурфатларските знаци са възникнали като криптография въз основата на кирилски, глаголически, гръцки и рунни знаци (Попконстантинов К. 2003). Кизласов отчита, че освен това в мурфатларското писмо има и немалко уникални графеми (Kызласов И. 1994).
Въпреки че графичната близост едва ли би помогнала за дешифриране на мурфатларските надписи направих този сравнителен анализ както за да получа една по-пълна представа за приликите и разликите на мурфатларските знаци с писмените системи смятани за потенциаления им първообраз: орхоно-енисейските руни, донско-кубанското писмо, надписите от североизточна България, гръцката азбука, кирилицата, глаголицата, карпатските руни и писмото на секлерите.
Орхоно-енисейска писменост
Първите образци на орхоно-енисейското писмо са открити по долината на река Орхон и са от началото на 8 век. Поради графичната им прилика с рунната азбука са наречени орхонски руни. В орхонското писмо някои от съгласните имат две форми в зависимост дали са използвани с предни и задни гласни. Също така има знаци представящи две съгласни. Откакто орхонското писмо е дешифрирано от В. Томсън, са преведени множество дълги и къси надписи. Формата на буквите и техните звукови стойности са установени и палеографията им уточнена. Смята се, че орхоноенисейското писмо е създадено на базата на някоя от семитските азбуки от Средна Азия и на местни пиктографски знаци. Във връзка с мурфатларското писмо е интересно, че част от учените смятат че Орхоно-енисейското писмо и Източноевропейските руни са генетически свързани.
В долната таблица по материали от Кононов (Кононов А. 1980) сравнявам трите дяла на орхоно-енисейското писмо (таласко, енисейско и орхонско) с 44-те най- често срещани мурфатларски знака. В колонка 6 са показани тяхните форми, а в колонка 7 поредният им номер. Установява се, че 13 от мурфатларските знаци са графически близки с орхонските руни.
Донско-Кубанска писменост
Първите артефакти от степната писменост, открити в Източна Европа са надписите от съкровището Нагь Сзент Миклош през 1799 г. и текстът върху глинен съд от района на Царицин през 1896 г. По-късно са открити рунически надписи от Маяцкое и Хумара. Първоначално някои учени смятат, че тези надписи имат общ произход с Орхоно-енисейските надписи (Donner O. 1896, Melioransky P.). Немет, а по-късно и Малов, поставят под съмнение тази гледна точка и разглеждат източноевропейските руни като различна писменост (Németh J. 1932, Malov S. 1936). Турчанинов прави опит да дешифрира източноевропейските руни с помощта на езика на осетините (Турчанинов Г. 1971). Алтеим излиза с хипотеза, прецизирана по-късно от Хаусиг, че Орхоно-енисейската писменост и източноевропейските руни произхождат от различни варианти на семитските азбуки, използвани за езиците на иранската група (Altheim F. 1948, Haussig H. 1985 ).
В статия за новооткрития надпис от Сарвас унгарският лингвист А. Рона-Таш разделя руническите надписи от Източна Европа на 5 географски региона: Северен Кавказ, Поволжието, Добруджа, Източна България, Карпатите (Рона-Тас А 1988). Кизласов прави малко по-различно разделение. Въз основа на задълбочен анализ той раздели степните азбуки на две групи: азиатска и евразийска. Азиатската група включва Орхоно-енисейското писмо. Евразийската азбука включва Донската, Кубанската, Ашикташката, Южно-енисейската и Исфаранската азбуки. Извън тази класация Кизласов оставя руническите надписи от Балканите и Карпатския басейн (Kyzlasov I. 1994). Тук ще направя сравнение между петте азбуки на евразийската група според класификацията на Кизласов, от една страна, и руните Мурфатлар, от друга. Подобни на знаците от надписите на Мурфатлар са както следва: 14 от Дон, 13 от Кубан, 10 от Южен Енисей, 11 от Ашикташ и 5 от знаците от Исфарин.
В статия за новооткрития надпис от Сарвас унгарският лингвист А. Рона-Таш разделя руническите надписи от Източна Европа на 5 географски региона: Северен Кавказ, Поволжието, Добруджа, Източна България, Карпатите (Рона-Тас А 1988). Кизласов прави малко по-различно разделение. Въз основа на задълбочен анализ той раздели степните азбуки на две групи: азиатска и евразийска. Азиатската група включва Орхоно-енисейското писмо. Евразийската азбука включва Донската, Кубанската, Ашикташката, Южно-енисейската и Исфаранската азбуки. Извън тази класация Кизласов оставя руническите надписи от Балканите и Карпатския басейн (Kyzlasov I. 1994). Тук ще направя сравнение между петте азбуки на евразийската група според класификацията на Кизласов, от една страна, и руните Мурфатлар, от друга. Подобни на знаците от надписите на Мурфатлар са както следва: 14 от Дон, 13 от Кубан, 10 от Южен Енисей, 11 от Ашикташ и 5 от знаците от Исфарин.
Гръцка азбука
Гръцкият език и гръцката азбука са официални език и писменост в ранносредновековна България до приемане на учениците на Кирил и Методий от княз Борис през 886 г. Днес разполагаме с над 70 надписа издадени от Българската държава по различни поводи. Най-ранните са от времето на Тервел а най-късния от времето на Симеон (Бешевлиев В. 1979). Може би и затова глаголицата бива изместена в България от новосъздадената кирилица, в основата на която влиза изцяло без изменение гръцкия унициал (Граматика на старобългарския език 1991).
В долната таблица сравнявам 44 от мурфатларските знаци с буквите от гръцката азбука, използвани в четири прабългарски надписа . Девет от мурфатларските руни съвпадат по форма с буквите от гръцката азбука.
Кирилица
Първоначално се е смятало, че азбуката създадена през около 863 година от Кирил и Методий за записване на богослужебните книги на славянски език е била кирилицата (И Добровски, И Срезневски), а глаголицата е била тайнопис. Понастоящем повечето учени смятат, че глаголицата е създадена от светите братя а кирилицата от един от техните ученици на базата на гръцкия унициал като са добавени букви за липсващите в гръцката азбука славянски звуци (Иванова Т. 2004, Граматика на старобългарския език 1991).
В долната таблица сравнявам 44 -те мурфатларски знака с буквите на кирилицата. Десет от мурфатларските знаци съвпадат по форма с букви от кирилицата.
Глаголица
В днешни дни почти всички слависти смятат, че глаголицата е създадена от Константин-Кирил Философ за писане на богослужебните книги на славянски език след 863 година. За произхода на буквите на глаголицата обаче, има множество теории. Едни автори допускат, че прототип на глаголицата е гръцкият минискул (Тейлър, Ягич), а други приемат че някои от буквите са създадени по образец на староеврейската, коптската и арменската азбука (А Ралфс, В. Вондрак, Н. Грунски). Според Г. Чернохвостов глаголическите букви са създадени като комбинация от три основни християнски символа- кръст, кръг и триъгълник (Иванова Т. 2004, Граматика на старобългарския език 1991).
В долната таблица сравнявам 44 -те мурфатларски знака с буквите на глаголицата. Десет от мурфатларските знаци съвпадат по форма с букви от глаголицата. Поради особената заоблена форма на глаголическата едно такова сравняване с правите линии на руните е донякъде условно.
