Четири надписа от ранно-средновековна България

      В някои от последните описания на (пра)българския език се изтъква, че това, което е оцеляло от него, е "лексикон" - неголямо количество отделни думи (1). Наистина, и в двата основни паметника на този език - Именника и надписа от Преслав - няма цели (пра)български изречения(2). Какво означава това? Езикът има два основни компонента, лексика и граматика. Без граматика един език трябва да се счита за мъртъв. Кога се е случило това? Преславският надпис не може да бъде датиран точно, но Именника може би е създаден малко след 766 г., когато е било 40-дневно управление на хан Умор. Дали това е момента в който старобългарският напълно изважда (пра)българския от употреба? В тази статия ще бъдат представени и анализирани четири надписа от ранносредновековна България, които дават отговор на този въпрос. Всички те идват от една и съща територия: три от тях са открити в Силистра а четвъртият, в близост до недалечното село Гарван.

     Първите три надписа са врязани върху малки варовикови блокове и са преместени в археологическия музей в Русе през 1913 г. Според Веселин Бешевлиев тези блокове изглеждат цялостни и вероятно, макар и кратки, надписите върху тях трябва да се разглеждат като изцяло запазени. (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239). Той смята, че е много вероятно езика на  надписите да е прабългарски. Разсъжденията му произтичат от две наблюдения. От една страна, почти няма думи които да се четат на гръцки (3). От друга страна, Бешевиев смята че две думи могат да се тълкуват като прабългарски. "Ζερά" (надп.2) е част от известната сложна прабългарска титла: ζερα ταρκανος (4) и υτζί (надп. 2), може да се чете üč (три).

Надпис 1, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239)

Надпис 2, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239)

Надпис 3, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239)

      Следващият който изучава тези надписи е Петър Добрев. Неговата хипотеза се основава на допускането, че езикът на надписите е източно-ирански, подобен на няколко памирски езика. Според Добрев това са погребални надписи и започват с името на починалия. Също така той забелязва, че имената са с добавен суфикс - i (Добрев, П. 1992). Неговите четения са както следва: Ins. 1 "На Ош почитай урната"., Инс. 2 "На Анза, пратеникa тук прахa е". 3 "На Зента прахa е". Въпреки че е трудно да се следват преводите му, тъй като той не споменава източниците си, някои от неговите прозрения могат и да издържат теста на времето. За съжаление той се опитва да преведе по същия начин друг надпис, намерен в Плиска, който съдържа почти същата последователност от знаци като Ins. 1: "ΟΧΣΙ"(5).

Надпис намерен в Плиска (Георгиев, П. 2007, табло XIII)

     Оказва се, че този надпис е гръцка езикова криптограма, дешифрирана през 1939 г. от руския учен А. Вишнякова. Когато този факт е преоткрит в България, е направен нов усъвършенстван превод (Георгиев, П. 2007) и се стига до заключението, че други неясни надписи, включително тези три, които се обсъждат тук, може да са криптограми (Георгиев, П. 2007, с. 128 , Рашев, Р. 2008). Всъщност, както признава Павел Георгиев, въпросните надписи не дават четлив текст, след като са преобразувани през таблицата на Вишнякова.

Криптографска таблица на гръцката азбука, (Георгиев, П. 2007)

       В същото време нови четения на рунически надписи извадиха на светлина езиков материал, който се съгласува с надписите от Силистра. На Розетата от Плиска, където са написани имената на седемте бога от българския езически пантеон, се открива досега неизвестното име на божество:  (Ošъ) (Овчаров, Н. 2016 Б).

Rosette of Pliska

      Надпис 1  съдържа същото име на първа линия, ОХСΙ (оши), с добавен суфикса -и. Търсенето в източниците от 10-ти век за евентуално езическо име на бог, започващо с ош (5), не дава резултат. В този случай е наложително да се обърне поглед към района на Кавказ, където живеят българите преди 680 г. Тук два религиозни термина наподобяват Ош. Първият, "Aш", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в предислямската религия на Карачай и Балкария, чийто прототип е християнският светец Теодор Тиронски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от осетското "Uac", апелатив за "Свети", както в Уацила (Св. Елиас) и Уацкерги, Уасгерги (Св. Георги) (Gershevitch, I. 1955, стр. 478). Според В. Абаев Uac може да бъде свързан с xорезмийското waxsh, "свети", пехлевийското vaxshvar, "пророк" и согдийското waxshik, "божествен" и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Абаев, В.1989, стр. 26-27). В труда си "История на Албания" Мозес Каганкатваци (Дасхуранци) споменава друг теоним подобен на божественото име Ошъ- богът на дагестанските хуни Аспандиат: "Изгаряйки коне като жертва, те се покланят на някакво гигантско и диво чудовище, което зоват бог Тенгри хан, наричан Аспандиат от персите"(Дасхуранци, М. 1961, стр.159). Според Х. Хюбшман, Аспаниат идва от авестийското "свети"(Хюбшман, Х. 1897, str. 21). Други виждат в корените му средноперсийското и авестийско аспа „кон" (Новоселцев, А. 1990, стр. 146). Още един пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: „От високите разлистени дъбове които, бяха посветени на гнусотия Аспаниат и на които жертваха коне като изливаха кръвта им върху дърветата и закачаха главите и кожите им по клоните.“ (Дасхуранци, M. 1961, стр.161) В старобългарската религия, може би, също се е изпълнявал конен ритуал. В оксфордския рукопис виждаме вплетени навързани коне и рунически надпис:

Оксфорд, библиотека "Бодлиан", Роу 27

Също така, сред приписките към Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден. След християнизацията, на този празник се е запазила традицията да се полагат специалнио грижи за конете а, кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина да се свърже старобългарския Ош с Дагестанския Аспандитат е фактът, че и двата бога са придружавани от слънчеви божества със сходни имена с ирански произход: Куар и Хърс. Старобългарското Хърс има ирански произход: средно иранското xvaršêt, и персийското xuršēt "блестящо слънце", както и осетински хур. "слънце" (Фасмер, М. 2004). Това съвпада напълно с етимологията (6) на Бог Куар, споменавана от Мозес Каганкатваци: „Ако отблясък на гръмотевична, огнена светкавица и ефирен огън удареха човек или предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 p.159). Между другото Хърс е смятан за господар на гръмотевицата: "Има два ангела на гърма, елинския старец Перун и Хърс, евреинът" (Калоянов, А. 2004).

     В допълнение към това е и кратък надпис, нарязан на погребална урна, намираща се в близост до село Гарван. Съдържа смесени текстове от кирилица / текст, които също се синхронизират с надписите от Силистра. В гроб 9 от некропола Гарван 1 е открит „надписа от Гарван“. Гробният инвентар се състои от железен нож, бронзово копче, бронзова обица и част от прешлен за вретено. Смята се, че гробището има две фази на употреба: 6-7 век и 8-10 век. Въпреки това, използването на кирилица в надписа го датира, след 883, когато е създадена кирилицата.     

      

Garvan (Vazharova, Z. 1976, p.16)

Надписът е разгледан от Иван Иванов. Той идентифицира (пра)българската дума БИЛИГ (знак) (7) и сравнява надписа от Гарван с ранен кирилски надпис от Плиска.

Cyrillic inscription from Pliska

Думата БIЛIГ остава в средата на първия ред на надписа. По този начин лесно се разделят други думи. Преди БIЛIГ има четири знака: KЪГI, което прави фразата: KЪГI БIЛIГ. Това може да е сходно в смисъла и граматика с надгробния надпис от Плиска: ПОКАЗУВЪ КРИЧАГѦ. Тук наставката "ВЪ" установява връзката между името "Показ" и думата "кричагѧ". По същия начин в надписа от Гарван, името е записано с KЪ (8) и ГИ е суфикс, най-вероятно падежно окончание. Втората част на първия ред се чете по следният начин :  (9) (Isusi arih) "Исус свети".  Тук логограмата IYI е записана с букви които предават произношението и. Вторият ред съдържа четири знака: . Твърде вероятно тук първият знак да е алограф на логограмата :  (10). По същия начин тя е врязана след знака IYI в надписа от Бяла.

 

Byala inscription

      Останалите три знака отбелязват произношението и както това бе направено със знака IYI: ЧIT (čit). Дума със същото произношение намираме и в Надпис1 от Силистра: τζιτ. Такова произношение напомня старобългарската дума чтить (почитам, тача). И в давата случая синтакса на изречението е СГ (сказуемо,глагол), като и двете сказуеми Oši и Isusi имат добавен еднакъв суфикс -i. В останалите два реда на Надпис 1 също така има интересни думи: MА и ГИЛС. MА напомня името на средноазиатската богиня-майка Maй, Умай (Toлеубаев, A. 1991, стр. 43) а ГИЛС  според няколко речника на ирански езици „кал“, „земя“(Цаболов, Р. 2001, стр. 384). 

     В заключение, това изследване създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Може би това е една твърде смела крачка в неизвестното. Много е вероятно в бъдеще да се окаже, че наблюденията и предположенията направени по-горе са погрешни. Въпреки това, твърде дълго светът на българските надписи е ничия земя. Ето защо всеки напредък, дори и малък в отвоюването ѝ, е огромна крачка към разбирането на културния живот на средновековните българи. 

Notes:

    1). Виж Рашев, Р. 2008, стр. 237 и следващите. Също така Тафраджийска, Ц. 1982,

   2). В надписа от Преслав няма граматически форми , но в друг надпис, също списък на оръжия, намерен недалеч от село Цар Крум, думата κυπε има, според Венедиков, добавен притежателния суфикс -σε. 
    3). Според Бешевлиев, комбинацията ΑΞΟΕ може да бъде четена: ἃξο(νες) ἐ.

    4). Прабългарската титла ζερα ταρκανος е използвана в надпис №60 (по Бешевлиев).
    5). Всъщност, както Георгиев отбелязва, третата буква тук е рядко срещана форма на ξ. Така тази група знаци изглежда по друг начин: ΟΧΞΙ
    6). Хенинг предлага пехлевийското "hwar".(Дасхуранци, M. 1961, стр. 156)
    7). За етимологията на БIЛIГ - Севортян, E. 1978, стр. 108
    8). За съкратеното писане на имена виж "Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria", (Ovcharov, N. 2018).
    9). Тук знака X е отбелязан с кръстосването на други два знака.  По същия начин думата"ari(kh)" е написана и в друг надпис, този път от Голямата Базилика.(Ovcharov, N. 2016). За етимологията на "ari(kh)" виж: Севортян, E. 1978, стр. 184.
   10). За знака  и надписа от Бяла виж: Овчаров, Н. 2016 A.  

Използвана литература:

   Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989;
   Бешевлиев, В. 1979 - Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, София, 1979;
   Венедиков, И. 1950- Ivan Venedikov, Trois inscriptions protobulgares, Разкопки и проучвания IV, 1950, 177- 181;

   Въжарова, Ж. 1976 - Живка Н. Въжарова, Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI- XI в. на територията на България), София, 1976;

   Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489;
   Георгиев, П. 2007- Павел Георгиев Криптограмата от Плиска иписмените практики в България през IX – X век in Нумизматика, сфрагистика и епиграфика Брой 3, Част 2, 2007;
   Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8);
   Джуртубаев, M. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991;
   Добрев, П. 1992- Петър Добрев - Каменната книга на прабългарите, София, 1992;
   Иванов, И. 2010- Иван Т. Иванов, Мариана Минкова, За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България, Laurea in honorem Margaritae Vaklinova, Книга 2, София, 2010, 354-359;
   Калоянов, A. 2000-  Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000;
   Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев, Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990;
   Овчаров, Н. 2016 A- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 1, London, 2016,
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html
   Овчаров, Н. 2016 Б- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 2, Лондон, 2016,
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/12/2.html
   Овчаров, Н. 2018- Nedyalko Ovcharov, Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria, London, 2018, 
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2018/04/spelling-of-names-with-runiform-signs.html

   Рашев, Р. 2008- Рашо Рашев, Българската езическа култура VI- IX век, София, 2008;
   Севортян, E. 1978-  Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на гласные, Москва, 1974;
   Севортян, E. 1978-  Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на букву Б, Москва, 1978; 
   Тафраджийска, Ц. 1982- Цветана Тафраджийска, Ориенталистика и прабългаристика in Проблеми на културата, 1982, бр. 3;
   Толеубаев, A. 1991- А. Т. Толеубаев, Реликты доисламских верований в семейной обрядности казахов XIX - начало XX в., Алма- Ата, 1991;
   Цаболов, Р. 2001- Р. Л. Цаболов, Этимологический словарь курдского языка, Т.1, Москва, 2001;

   Фасмер, М. 1986-  Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987;
   Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897;

За „правописа“ на имена с „рунически“ знаци

      Повод за написването на тази статия е „рунически“ монограм, които по всяка вероятност е принадлежал на един от средновековните български владетели. След не много дълго търсене се установи, че що се отнася до „руните“, е било правило имената да се пишат с два или три знака.

     През 2006 г. в яма в най-късния от подземните тунели в българската средновековна столица Плиска е открит голям сервиз от керамични съдове. От парчетата археолозите възстановяват 33 съда изцяло и 20 частично или общо 53 съда. На някои от съдовете има врязани знаци:

 Най-често използван от тях е IYI, логограм, означаващ "свети, добър". Твърде е вероятно тези кани и амфори да са били използвани за разливане на вино на специален религиозен ритуал организиран от българския владетел . Всъщност в старобългарската литература са се запазили сведения за подобен обряд. Според българския историк Анчо Калоянов: „Пеенето на тропари при пиенето на вино е било християнизираната форма на владетелският ритуал у българите от езическата епоха, в който са участвали ханът и неговите (според каменните надписи) „хранени хора“. В текста думата сан, която е с приблизително установено семантично поле, е употребена за означаване на  представителите на бойна единица (военен отряд), предвождани в боя от „хранен човек““. Но какво събитие предизвика депозирането на този керамичен сервиз в яма в подземния тунел? Българският 9-ми век е изпълнен с турбулентни събития. Борис I идва на власт през 832 г. България е покръстена през 864 г. През 865 г. Борис разбива бунта срещу него и "новата религия". През 889 той оставя задълженията си като монарх на по-големия си син Владимир и отива в манастир. Владимир прави стъпки към възстановяване на езичеството или поне толерира двуверието. През 893 г. Борис излиза от манастира, детронира сина си и със специален църковен събор връща България към "чистото" християнство. За да се разбере как съдбата на този керамичен комплект се вписва в тази верига от събития, може да помогне  монограм, врязан на една от амфорите, (), съставен от два знака:  и  . Те предават звуците "р" и "ш". Това ни отвежда към Расате, езическото име на Княз Владимир. 
      От една страна, такава идентификация на керамичния сервиз се подкрепя от сведението в хрониката на монаха Регинон, където езическите ритуали свързани с пиене на вино са приписвани на Расате, естествено представени в негативна светлина:  Interea filius eius quem regem constituerat, longe a paterna intentione et operatione recedens, praedas coepit exercere, ebrietatibus, comessationibus et libidinibus vacare et omni conamine ad gentilitatus ritum populum noviter baptizatum revocare;  (Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. )
      От друга страна, отъждествяването на монограма  с името Расате поставя два въпроса: защо на монограма е написано "ш" вместо "с" и защо монограмата е съставен само от два знака. 
      На първия въпрос отговаря фактът, че името Расате е известно само от Евангелието на Чивидале, където е записано на латински. Тъй като латинската азбука няма буква, която предава звука "ш", възможно е този звук да е написан с буквата "с".
      Вторият въпрос изисква по-дълъг отговор. Всъщност писането на имена само с два или три "рунически" знака в средновековна България не е изолиран случай. Ето някои примери:
     
   1. Имената на боговете. На розетката на Плиска са написани имената на седемте бога на българския езически пантеон, шест предадени с два и само едно с три знака. Три от имената могат да бъдат идентифицирани:
 - Род, - Перун, - Хърс.
 
   2. Имената на светии. На три икони в Мурфатлар, имената на светиите са написани с "рунни" знаци. На първата икона думите са разделени с две точки: . Тъй като най-шероятно втората дума означава пророк, първата предава името му: (И)ли(е) - Илия:
 

Писанията върху другите две икони не са разделени от точки, а фактът, че те завършват  (и) и (из) позволете на думата за светец да се идентифицира като Волга-българска "изге" (свещеник):

След това едно от имената трябва да е написано , а другото :

   3. Имена на хора. Следният надпис е открит средновековен манастир край Равна и е издаден от Казимир Попконстантинов: . Тук първата дума е написана с кирилица, но за името след нея са използвани два "рунически" знака. Друг пример за подобно писане на име идва от Мурфатлар. Там, на стената на една от църквите, е врязан монограм съставен от два знака:

Съответно: . Може би с този монограм е предадено име, изписано изцяло на друга от стените на манастира:  (судук/ сюдюк).   

(Като антропоним судук  се среща в Украйна и средновековен Дагестан. Също така, такова име носи средновековна крепост по брега на Крим). 

     Всичките тези примери дават достатъчно основание да се предположи наличието на обичай имената в ранносредновековна България да бъдат изписвани с два или три „рунически“ знака.

Българската свещенна писменост, Славянският епизод Част 2

      Крайната цел на това изследване би трябвало да бъде дешифриране на надписите от Равен. За съжаление на този етап такава цел е нереалистична. В момента дори не е възможно да се определи естеството на знаците: логограми, фонограми или смес от двете. Фактът, че надписите са открити в Равен, дава възможност да ги датираме между основаването на града през 852 г. и началото на разпространението на глаголицата в България около 886 година. Налице е до голяма степен недатиран корпус от чисто логографски надписи като надпис Рога от София, надписите от Бяла и Шудиково и т.н. (1). Те би трябвало да са по-архаични, тъй като, поне теоретично, логографичното писмо би трябвало да предшества една азбука. Надписът на Розета от Плиска и повечето от знаците от Мурфатлар са азбучни (2). Кирилските надписи датират монашеския комплекс Мурфатлар от първата половина на 10-ти век (Попконстантинов, К. 1986, стр. 102), когато е издигната каменната стена на Добруджа, така че надписите от Равен трябва да са по-ранни от Мурфатларските. Прибавяйки към това, легендите, свързващи създаването на глаголическата азбука в региона на Брегалница, се създава впечатлението, че Равен може да бъде мястото където, е създадена нова "рунна" азбука от архаичната логографска версия на Българската свещена писменост. За да се изясни това, както вече беше споменато в първата част на това изследване, ще се извърши търсене на познати вече съчетания от знаци. Също така ще бъдат разгледани надписите за техния стил, смисъл и контекст, които ще доведат до по-добро разбиране на историята на Българската свещена писменост, осъществена в дните средновековния град Равен.

     1.Група от знаци . Врязана е на повърхността на мраморните плочи  Р1 и  Р3 (3). Тъй като е известен от лигатурите на ръкописа от Оксфорд (Овчаров, Н. 2014б) и надписите от Мурфатлар, този дублет може да бъде начална точка за разбиране на надписите от Равен. На фигурата е показана лигатурата от плоча Р3, посочена тук за яснота като надпис 1:

Надпис 1, Р 3

В центъра на тази лигатура е разглежданата група знаци:. В Inscription 2 същият дублет участва в по-голяма лигатура:

Надпис 2,  Р1

Както вече беше казано, този дублет се среща няколко пъти: в надписите от Мурфатлар и Оксфордския ръкопис. В първия случай знаците  са вписани заедно с рисунки на коне, вероятно част от някакъв ритуал:

Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe 27

Всъщност някои от кирилските бележки, намиращи се на страниците на ръкописа,внушават че това трябва да бъде конни надбягвания, провеждани на деня на Св. Тодор, известен в България като Конски Великден(Гранберг, А. 2005). За втори път отново в ръкописа от Оксфорд, дублета  е част от сложна лигатура и отново е придружен от рисунка: 

Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe27, f  184 (Гранберг, A. 2005a)

Тук двата знака са вписани последователно няколко пъти, практика известна и от други лигатури намерени на станиците на Оксфордския ръкопис. И трети път, намираме групата  врязана на стена в една от Mурфатларските църкви:

 

Inscription M38, Murfatlar, Church B1

Трябва да се отбележи че, тук словореда е обърнат, така че е логограмата  е първа. Също така, към тази логограма са добавени два по малки знака, вероятно за да се изясни нейното значение или произношение: .  Тъй като прилича на / о / с добавка, може да се допусне, че фонетичната стойност на втория знак е / oi / - и четенето на думата може да бъде / boiɨ /. Тази лексема наподобява тюркската и монголската дума за "богат", "собственик", "Бог" (Севортян, Е. 1978, стр.27). Освен това приблизителната идея за "притежание" може да бъде и семантично разширяване на значение на пиктографа , "къща", както се вижда от изследователите на орхонската азбука (Рона-Таш, A. 1987, стр. 9). Знаейки, че знака  е съществително, логограмата   може да се разглежда като негов модификатор. С други думи, много е вероятно тази дума да изпълнява службата на прилагателно. Но преди да си зададем въпроса кои прилагателни, биха могли да стоят в една фраза с  "Бог", "Господ", позволява да се ограничи търсенето нека първо ограничим възможните варианти. Логограмата  участва в няколко надписа, които съдържат три знака:

  

         

Inscriptions "Byala" type

И четирите горни надписа имат едно и също начало и край, само знакът в средата варира. Сравняването на надписите 2 и 3 доказва, че най вероятно хоризонталните надписи се четат от дясно на ляво и знака  идва винаги първи. За значението на две от средните логограми беше предложено:  - ari "добър, свещен" и  - tengri "небе, бог" (Овчаров, Н. 2016). Третият знак, , бе идентифициран с християнски кръст (Рашев, Р. 2008, Инкова, М. 2014), като по този начин се повдигна въпроса за християнската природа на знака . Съществуват обаче съмнения, че дори и знакът  не е християнски символ в тези надписи (4). Тази инфирмация донякъде стеснява избора на прилагателно, което може да предава логограмата . За да се добави още към смисъла му обаче, трябва да се извърши търсене в съвършенно друга посока. Надписите и знаците от ранна средновековна България се нанасяни на разнообразни материали: врязани на камък, изчертани върху тухли и керемиди, отпечатани върху керамика или  врязани върху метал. Може да се допусне, че нетрайните материали също са били използвани и като средство за писане но естествено такива не са оцелели(5). В Равен обаче могат да се намерят индиректни доказателства за използването на такива материали. На няколко от плочите камъните места знаците са изпълнени в красив курсивен стил. Това особенно си личи на мраморна плоча Р2:

  

Тези примери предполагат майсторство което, се дължи най-вероятно на употребата на материали като пергамент и восъчни дъски. Това също така повдига въпроса дали, знаците не са получили нови, курсивни форми при преминаването от камък и дърво към пергамент и восъчна дъска(6).  Друг стил, този път, по-скоро начин на групиране на знаците, показва сходство с български везбени мотиви от 19 век. Това повдига съмнението, че текстилни материали също са били използвани за нанасяне на знаци: 

Ляво знаци от P3, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, с 

Ляво знак от P15, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, стр. 14

Везбените композиции от 19-20-ти век повтарят стари мотиви, значението на които е забравено отдавна, така че сходството между средновековните знаци и везбените мотиви не би трябвало да предизвиква учудване:

 

Ляво знаци от P1, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 47

леви знаци от P15, Raven; дясна бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 69

Поради своя древен произход и културните влияния подобни геометрични орнаменти могат да се намерят във везбата на много евразийски култури, сред които руски, белоруски, украински, чувашки, башкирски и балкарски.

Ляво знак от P 15, Равен; Дясно - руска бродерия, Дурасова, 1990, p. 38

Лево знаци от P1, Равен; Дясно килим, Алтай, Едоков, В. 1771 г.

Ляво знаци от P3, Равен; Дясно килим, Украйна, Захарчук-Чугай, Р. 1988, с. 37 

        

Лево знаци от P21, Равен; Дясно килим, Балкария, Дробишева, Н. 2015 г.

     Сходството на някои от българските знаци с букви от гръцката азбука даде повод за възникването на хипотеза, че гръцката азбука е била използвана за създаването на Българската писмена система (7). Специален е случаят със знака  подобен на гръцката лигатура Ȣ, тъй като той не се среща в нито една друга степна писменост. Откриването на знак със същата графика в текстилния орнамент не само в българската и румънска везбена орнаментика, но и в композициите Чувашките и Алтайските тексилни изделия, където влиянието на гръцката азбука е малко вероятно, поставя произхода на  знака  през Неолита. Тази и другите прилики между български знаци и геометрични мотиви, които вече бяха показани на илюстрациите по-горе, изместват търсенето на корените на българската „рунна“ графика в древния геометричен мотив. Разбира се, такова сериозно твърдение се нуждае от повече доказателства, и затозва проучването на текстилния орнамент получи приоритет в това изследване. Мотивът  обаче е много слабо проучен. Липсват данни в специализираната литература както за неговото име, така и за символиката му. (8). Ето защо, преди да се негопродължи с него, ще бъде разгледан знака  като геометричен дизайн.
      
      2. Знакът . Както вече беше показано, този знак е използван заедно с  в един от триплетите разгледани по-горе. Разбирането на смисъла му се възпрепятства от факта, че знак с подобен външен вид е използван в християнски контекст в България дълго след Покръстването. Намира се на оловни медальони, стени от скални църкви от 10-ти век, както и ритуални хлябове от 20-ти век:

Църква 4, Мурфатлар, www.patzinakia.com

Oловни медальони, Дончева, С. 2007

Ритуални хлябове (по Боева, Ю. 2017,

първоначално публикувано от Маринов, Д. 1994)

      Може би новопокръстените християни и довчерашни езичници са му придавали двойно значение в началото, докато в един момент неговото езическо минало напълно е било забравено. Подобен знак намитраме и сред надписите от Равен (мраморни плочи  Р1 и Р3:  

Част от мраморна плоча Р1, където има два кръстосани знака

Кръстове от Равен са декорирани с ромбове, както и много други знаци намерени там. Не е ясно дали за техните създатели те са символизирали християнски кръст или може би са имали съвсем различно значение. Интересно е какво обяснение може да предложи светът на везбената украса.

       Подобно на логограмите, геометричните мотиви произхождат от пиктограми, но за разлика от логограмите,  те не образуват изречения; декоративни мотиви се използват за създаване на композиции, които разказват истории. В ранно-средновековна България подобни композиции са използвани паралелно с писменоста. Керамиката и оловните медальони са най-важните артефакти, носещи голямо разнообразие от символични изображения (10):

Грънчарски клейма, Дончева-Петкова, Л. 1980, Таблица XXX.

Oловни медальони, Дончева, С. 2007, стр. 210.

Трудно е да си представим каква история биха разказали тези лаконични композиции, ако подобни изображения не са оцелели в църковната иконография. "Колелото на живота", както е наричано в България, изобразява сцени, на които човешкият живот е показан във връзка с циклтеи на природата, небесните тела и бог:  

Колелото на живота, Преображенски манастир, (Велева, Т. 2009).

В центъра на най-известното "Колело на живота" в България, показано по-горе, млада жена държи чашата на съдбата. В центъра обаче на най-старото "Колело" е изобразено Слънцето:

Колелото на живота, Църквата на Рождество, Арабанаси (Найкова Р. 2008).

Подобно кръгово разположение на света се използва и от далечни и архаични култури запазили знанието за древните орнаменти. Килимът по долу е  създаден сред кумандците, малък народ, който живее в Алтайските планини.

.  

Кумандски килим (Славнин, В. 1992, стр. 71).

Следващите редове са приблизителен превод на смисъла на горепосочената композиция, даден на руския етнограф Славнин (Славнин, В. 1992, стр. 71):

   -фигурата с форма на ромб в средата представлява Земята, 

  

    -двете фигури отдясно и отляво са жени, а също денят и нощта,

   -двете ромбовидни фигури с крила горе и долу символизират гръмотевичната птица или оплождащотоото небе,

  

   -двете големи розетки в ляво и в дясно представляват слънцето и луната, както и съпругът и съпругата, собственици на килима,

   -овнешките глави в четирите ъгъла символизират четирите посоки, четири сезона, четирите слънчеви фази и месеците март, юни, септември, декември. Две романтични фигури с крила и шест рогчета с крила представляват останалите от годините месеци,

   -четири звездообразни фигури символизират четирите пъти годината, когато семейният шаман може да пътува до света на мъртвите,

   -фигурите около ръба на килима представляват мъртвите предци на неговите собственици; съпруг и съпруга,

   -16 лебеда пребивават за половината от дните на лунната фаза (според кумандинския календар)

В центъра на горната композиция не е Слънцето, а обитаемата земя, а четирте фигури около него символизират аграрния цикъл. Богинята на небето в образа на жена и птица е тази, която дава дъжд на обработените поля. Представянето на Земята като ромб с четири точки (символизираща семена) се връща най-малко до 4 хилядолетие пр. Хр. В неолита на Източна Европа (Рибаков, Б. 1965, стр. 33):

  

Знаци на Земята в различни епохи (Рибаков, Б. 1965).

Композицията със "земята", заобиколени от четири или осем елемента, се среща често в традиционната бродерия (10 ). Тъй като нейните варианти се различават съществено може би всеки един от тях разказва различна история. Това, което ги обединява е ромбът или квадратът в средата и четирите или осемте елемента свързани с центъра с радиални линии. На илюстациите долу тези елементи са цъфтящи растения навярно символизиращи годишния цикъл на природата: 

Чувашки композиции, Меджитова, Е. 1981, стр. 19 и 21

Ляво украинска композиция, Захарчук-Чугай, Р. 1988, стр. 34,

Ляво- македонска композиция - Kръстева, A. 1975, p. 60.

Следващите композици са доминирани от кръстове:

Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 81, дясно стр. 88

или кръстове в ромб:

Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 156, дясно стр. 126

Тази композиция разказва различна история. Корените и навярно датират от неолита:

Триполска керамика, Рибаков, Б. 1965б, ляво стр. 42 , дясно стр. 34

Според руския етнограф Рибаков, горните изображения представят ежедневният бяг на слънцето. Възможно е обаче тези четири точки, в които слънцето е показано, да са четирите слънчеви фази.

      Друга компопзиция с четири части, подобно на тази от кимандския килим, включва женски фигури, но за разлика от кумандския килим, те са в родилна позиция и не са придружени от птици, а от глави с рога:

Боева, Ю. 2015, стр.7

Българската изследователка Боева вижда тук Богинята майка и бичи глави образи които, според нея произхождат от неолитен Чаталхуюк (11) (Боева, Ю. 2015). В кумандския килим рогатите глави (в този случай овни) представят месеците март, юни, септември, декември, в които са и слянчевите фази. Всъщност, рогата присъстват и като самостоятелен елемент в тези композиции(12). Понякога с ромб в средата:

Ляво-азерски мотив, Мурадов, В., стр. 208,

дясно-Мордвински дизайн, Мартянов, В. 1991, таблица 78

Понякога съвсем опростено: 

Боева, Ю. 2015, стр.7

и както изглежда много подобно на кръста с цъфтящи краища, . Тогава какво символизира мотивът "Рога"? Има поне два начина да бъде интерпретиран. Първо, учените смятат, че праисторическите фермери свързват рогати животни като кози и елен с очакванията си за дъжд(Антонова, Е, 1984, с. 104, Рибаков, Б. 1965б, стр. 14). На долното изображение върху керамика от Тел Хасуна са разположени в кръг четири диви кози, а между тях - облаци които валят:

Лойд, С. 1945, фиг. 1

      На първата чиния от Самара, показана долу, диви кози в кръстовидна формация около ромб, може би земеделска земя, на следващата чиния, козите са около едно дърво. На изображението на третата чиния козите са сведени до триъгълници. А на четвъртата чиния, триъгълници с рога или рогати глави:

Чинии от Самара, Брайдвууд, Р. 1944

Керамиката на триполската култура също съдържа подобни кръстовидни композиции. Тук обаче, отговорни за дъжда, са "Дъждовните елени". Според Рибаков те са анахронизъм от обществото на ловеците и събирачите, когато богинята наполовина жена наполовина елен е отговоряла за изобилието на улов. Неолитните земеделци обаче преосмислят богинята-елен като носителка на дъжда (Rybakov, B. 1965b, стр 14):

"Дъждовен елен", Рибаков, Б. 1965b, стр 14, стр 16.

       Вторият начин за интерпретиране на кръста с цъфтящи краища идва от българската митология. Според популярните вярвания на българите до средата на XIX век земята се е крепяла на рогата на вол (Георгиева, I. 1993). Като израз на тази идея може да се види една от илюстрациите на Евангелието на Цар Йоан Александър. Дъщерята на царя Кера- Тамара има няколко пъти извезана ма роклята си земята-ромб върху рог (13) (Уикипедия):

Евангелието на Цар Йоан Александър, Уикипедия

     Подобна идея може да се срещне и в песенния фолклор:

Елен пливат по море, о Лазаре,
злати му се рогои,
на рогои пиргои,
на пиргои злат одор,
на злат одар халлия,
на халлия постеля,
на постеля перница,
на перница кадъна.

(БНТ 2004, т5- стр. 348)

В заключение, значението на кръстосания кръстосан мотив е свързано с небето, плодородието на Земята и нейната женска природа. Това дава дава идея и в коя посока трябва да бъде търсена семантиката на знака  .

Бележки:

      1). За надписите на Българското свещена писменост виж (Овчаров, Н. 2016а)

      2). На надписите Мурфатлар и Розета от Плиска виж "Овчаров, Н. 2014" и цитираната литература.

      3). За изображенията на мраморните плочи виж първата част от това изследване (Овчаров, N. 2017)

      4). Това ще бъде разгледано по-късно в настоящата статия.

      5). Изключение са само лигатурите от Оксфордския ръкопис

       6). Това е добро обяснение на голямия брой знаци, намерени в Равен. Може би, някои от знаците там имат два варианта: квадратен и курсовен.

       7). Хипотезата на Георгиев, че българските родови знаци се развиват локално и някои от тях идват директно от гръцки букви, е представена в статията му "За характера на руническото писане в средновековна България" (Георгиев, 1997). Тук той цитира и други автори, подкрепящи подобни идеи. 

       8). Например, за подобен чувашки мотив, неотдавнашната монография дава такъв абстрактен смисъл като "солидарност", вероятно както е обяснен смисъла му от съвремените създатели на бродерии. (Искендеров, Ф. 2006, p. 17).

      9). Известната творба на Людмила Дончева-Петкова, "Знаци на археологическите паметници от Средновековна България", покрива частично грънчарските клейма (Дончева-Петкова, Л. 1980). Монография за оловните медальони бе публикувана наскоро от Стела Дончева (Дончева, С. 2007).

      10). В българската бродерия такъв мотив се нарича "елбетица" (елбетица). "Елбете" (елбете), според българския етимологичен речник, идва от арабски, чрез турски (BER, 1971 г., стр. 489).

      11) Неолитно селище, съществувало в Южна Анатолия от 7500 г. пр. Хр. До 5700 г. пр. Хр.

      12) Този мотив е наречен "овнешки рога" в много култури в Централна Азия и Сибир, в това число бурятската-хусын эбэр , тувинската кошкарлап, кошкар мыйызы, киргизката кочир мюйюз  (Домдокова, Д, 2003).

     13). Между другото, нейният съпруг Констастин са бродирали два глави орли. Тук отново виждаме връзка между птицата, представляваща небето и Земята, както в кумандския килим.

      

Използвана литература:

   Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989;

   Антонова, Е, 1984-  Е.В. Антонова. Очерки культуры древних земледельцев. Передней и Средней Азии. Опыт реконструкции мировосприятия. М.1984;
    БЕР, 1971-  Български етимологичен речник, Том 1, 1971;
   БНТ, 2004- Българско народно творчество, т5, Варна, 2004
   Боева, Ю. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, 2015;
   Боева, Ю. 2017- Юлия Боева, Кръстове от Софийско и тяхната праисторическа основа, 2017; 
   Бредвууд, Р. 1944- Braidwood, R.,L. Braidwood, E. Tulane, and A. Perkins 1944, New Chalcolithic Material of Samarran Type and Its Implications. Journal of Near Eastern Studies 3, p. 47–72.,1944;
    Гранберг, А. 2005, Pictures and Bulgarian Cyrillic Inscriptions in a Greek 11th-century manuscript, Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005;
   Чуканова, Р. 1957- Чуканова Росица, Болгарские народные вышивки. Западные районы, София,1957;

   Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8);
    Дончева-Петкова, Л. 1980- Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София, 1980;
   Дончева, С. 2007- Стела Дончева, Медалиони от средновековна България, 2007;
   Дондокова, Д, 2003 – Дондокова Д. Д. Лексика духовной культуры бурят. Улан-Удэ, 2003;

   Добрушева, Н. 2015- Н.В. Дробышева, Искусство ковроделия карачаевцев и балкарцев, http://ilmu.su/iskusstvo-kovrodeliya-karachaevtsev-i-balkartsev/
   Дурасова, Г. 1990 - Дурасова, Г. П; Яковлева, Г. А., Изобразительные мотивы в русской народной вышивке, Москва, 1990;
   Джуртубаев, М. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991;
   Едоков, В. 1771 - Эдоков В. И. Алтайский орнамент. Горно-Алтайск, 1971
   Фасмер, М.  Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987
   Георгиев, П. 1997- Павел Георгиев, За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, p. 96-109;
   Георгиева, И. 1993- Иваничка Георгиева, Българска народна митология, София, 1993;
   Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489; 
   Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897;
   Инкова, М. 2014-  Мариела Инкова. За християнската символика на знака „ипсилон” в старобългарската култура, in Проблеми на изкуството 3, 2014, p. 3-10;
   Искендеров, Ф. 2006-  Ф. В. Искендеров, И. Ф. Искендеров, Е. Ф. Костина, Азбука чувашских орнаментов и эмблем, Чебоксары, 2006;
   Лоид, С. 1945- Seton Lloyd, Fuad Safar, and Robert J. Braidwood, Tell Hassuna Excavations by the Iraq Government Directorate General of Antiquities in 1943 and 1944, Journal of Near Eastern Studies 4, no. 4 (Oct., 1945);
   Калоянов, А. 2000-  Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000;
   Кръстева, А. 1975- Krsteva, Angelina, La broderie Nationale Macedonienne. Skopje, 1975;
   Маринов, Д. 1994- Димитър Маринов, Българска народна вяра и религиозни народни обичаи, БАН, София, 1994;
   Мартянов, В. 1991-  Мартьянов В.Н. Мордовская народная вышивка, Саранск, 1991
   Меджитова, Е. 1981- Меджитова Э.Д., Трофимова А.А. Чувашское народное искусство. Альбом, Чебоксары, 1981;
   Мурадов, В.   - Vidadi Muradov, "Azərbaycanın İrəvan bölgəsi: tarihi və halcalari
   Нейкова, Р. 2008 - Руми Нейкова, Колелото на живота в Арабанаси, http://glarus.blog.bg/hobi/2008/11/10/koleloto-na-jivota-v-arbanasi.253174

   Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990;
   Нячаева, Г. 2004- Нячаева, Г. Р. Арнаменты Падняпроуя, Мiнск, 2004;    
   Овюаров, Н. 2014 a - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script, London, 2014, https://murfatlar.blogspot.co.uk /2014_03_02_archive.html;
   Овчаров, Н. 2014 b - Nedyalko Ovcharov, Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, London 2014, 
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2014_08_03_archive.html; 
   Овчаров, Н. 2016a- Bulgarian sacred script - The Horn from Sofia (Part 1)  
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html
   Овчаров, Н. 2016b - Недялко Овчаров, Българската свещена писменост (Рога от София), Част 2, Лондон, 2016,  https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016_12_11_archive.html;
   Овчаров, Н. 2017- Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Slavic Chapter), 
http://murfatlar.blogspot.co.uk/2017_12_24_archive.html;
   Попконстантинов, К. 1986-  Kazimir Popkonstantinov, Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. - Die Slawischen Sprachen, 10 , 77-106 , 1986;
   Рашев, Р. 2008-  Рашо Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31
   Рона-Таш, Р. 1987- András Róna-Tas, On the Development and Origin of the East Turkic "Runic" Script, Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae Vol. 41, No. 1 (1987), pp. 7-14;
   Рибаков, В. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1;
   Рибаков, В. 1965b- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 2;
   Севотртян, Е. 1978- Севортян, Э.В. Этимологический словарь тюркских языков:Общетюркские и межтюркские основы на букву'Б',1978;
   Славнин, В. 1992 - В. Д. Славнин, Орнаментальная композиция на войлочном ковре Кумандинцев. in: Орнамент народов Западной Сибири, Томск, 1992; 
   Словник, 1958- Slovnik Jazyka Staroslovenskego, Praha, 1958;
   Велева, Т. 2009- Цанка Велева, Преображенски манастир- част2, http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2009/12/09/preobrajenski-manastir-chast-2-maistorlyka-na-zahari-zograf-.451324
   Захарчук-Чугай, Р. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988;
   Уикипедия - Wikipedia article:
https://en.wikipedia.org/wiki/Gospels_of_Tsar_Ivan_Alexander