Българската свещенна писменост, Славянският епизод Част 2

      Крайната цел на това изследване би трябвало да бъде дешифриране на надписите от Равен. За съжаление на този етап такава цел е нереалистична. В момента дори не е възможно да се определи естеството на знаците: логограми, фонограми или смес от двете. Фактът, че надписите са открити в Равен, дава възможност да ги датираме между основаването на града през 852 г. и началото на разпространението на глаголицата в България около 886 година. Налице е до голяма степен недатиран корпус от чисто логографски надписи като надпис Рога от София, надписите от Бяла и Шудиково и т.н. (1). Те би трябвало да са по-архаични, тъй като, поне теоретично, логографичното писмо би трябвало да предшества една азбука. Надписът на Розета от Плиска и повечето от знаците от Мурфатлар са азбучни (2). Кирилските надписи датират монашеския комплекс Мурфатлар от първата половина на 10-ти век (Попконстантинов, К. 1986, стр. 102), когато е издигната каменната стена на Добруджа, така че надписите от Равен трябва да са по-ранни от Мурфатларските. Прибавяйки към това, легендите, свързващи създаването на глаголическата азбука в региона на Брегалница, се създава впечатлението, че Равен може да бъде мястото където, е създадена нова "рунна" азбука от архаичната логографска версия на Българската свещена писменост. За да се изясни това, както вече беше споменато в първата част на това изследване, ще се извърши търсене на познати вече съчетания от знаци. Също така ще бъдат разгледани надписите за техния стил, смисъл и контекст, които ще доведат до по-добро разбиране на историята на Българската свещена писменост, осъществена в дните средновековния град Равен.

     1.Група от знаци . Врязана е на повърхността на мраморните плочи  Р1 и  Р3 (3). Тъй като е известен от лигатурите на ръкописа от Оксфорд (Овчаров, Н. 2014б) и надписите от Мурфатлар, този дублет може да бъде начална точка за разбиране на надписите от Равен. На фигурата е показана лигатурата от плоча Р3, посочена тук за яснота като надпис 1:

Надпис 1, Р 3

В центъра на тази лигатура е разглежданата група знаци:. В Inscription 2 същият дублет участва в по-голяма лигатура:

Надпис 2,  Р1

Както вече беше казано, този дублет се среща няколко пъти: в надписите от Мурфатлар и Оксфордския ръкопис. В първия случай знаците  са вписани заедно с рисунки на коне, вероятно част от някакъв ритуал:

Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe 27

Всъщност някои от кирилските бележки, намиращи се на страниците на ръкописа,внушават че това трябва да бъде конни надбягвания, провеждани на деня на Св. Тодор, известен в България като Конски Великден(Гранберг, А. 2005). За втори път отново в ръкописа от Оксфорд, дублета  е част от сложна лигатура и отново е придружен от рисунка: 

Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe27, f  184 (Гранберг, A. 2005a)

Тук двата знака са вписани последователно няколко пъти, практика известна и от други лигатури намерени на станиците на Оксфордския ръкопис. И трети път, намираме групата  врязана на стена в една от Mурфатларските църкви:

 

Inscription M38, Murfatlar, Church B1

Трябва да се отбележи че, тук словореда е обърнат, така че е логограмата  е първа. Също така, към тази логограма са добавени два по малки знака, вероятно за да се изясни нейното значение или произношение: .  Тъй като прилича на / о / с добавка, може да се допусне, че фонетичната стойност на втория знак е / oi / - и четенето на думата може да бъде / boiɨ /. Тази лексема наподобява тюркската и монголската дума за "богат", "собственик", "Бог" (Севортян, Е. 1978, стр.27). Освен това приблизителната идея за "притежание" може да бъде и семантично разширяване на значение на пиктографа , "къща", както се вижда от изследователите на орхонската азбука (Рона-Таш, A. 1987, стр. 9). Знаейки, че знака  е съществително, логограмата   може да се разглежда като негов модификатор. С други думи, много е вероятно тази дума да изпълнява службата на прилагателно. Но преди да си зададем въпроса кои прилагателни, биха могли да стоят в една фраза с  "Бог", "Господ", позволява да се ограничи търсенето нека първо ограничим възможните варианти. Логограмата  участва в няколко надписа, които съдържат три знака:

  

         

Inscriptions "Byala" type

И четирите горни надписа имат едно и също начало и край, само знакът в средата варира. Сравняването на надписите 2 и 3 доказва, че най вероятно хоризонталните надписи се четат от дясно на ляво и знака  идва винаги първи. За значението на две от средните логограми беше предложено:  - ari "добър, свещен" и  - tengri "небе, бог" (Овчаров, Н. 2016). Третият знак, , бе идентифициран с християнски кръст (Рашев, Р. 2008, Инкова, М. 2014), като по този начин се повдигна въпроса за християнската природа на знака . Съществуват обаче съмнения, че дори и знакът  не е християнски символ в тези надписи (4). Тази инфирмация донякъде стеснява избора на прилагателно, което може да предава логограмата . За да се добави още към смисъла му обаче, трябва да се извърши търсене в съвършенно друга посока. Надписите и знаците от ранна средновековна България се нанасяни на разнообразни материали: врязани на камък, изчертани върху тухли и керемиди, отпечатани върху керамика или  врязани върху метал. Може да се допусне, че нетрайните материали също са били използвани и като средство за писане но естествено такива не са оцелели(5). В Равен обаче могат да се намерят индиректни доказателства за използването на такива материали. На няколко от плочите камъните места знаците са изпълнени в красив курсивен стил. Това особенно си личи на мраморна плоча Р2:

  

Тези примери предполагат майсторство което, се дължи най-вероятно на употребата на материали като пергамент и восъчни дъски. Това също така повдига въпроса дали, знаците не са получили нови, курсивни форми при преминаването от камък и дърво към пергамент и восъчна дъска(6).  Друг стил, този път, по-скоро начин на групиране на знаците, показва сходство с български везбени мотиви от 19 век. Това повдига съмнението, че текстилни материали също са били използвани за нанасяне на знаци: 

Ляво знаци от P3, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, с 

Ляво знак от P15, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, стр. 14

Везбените композиции от 19-20-ти век повтарят стари мотиви, значението на които е забравено отдавна, така че сходството между средновековните знаци и везбените мотиви не би трябвало да предизвиква учудване:

 

Ляво знаци от P1, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 47

леви знаци от P15, Raven; дясна бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 69

Поради своя древен произход и културните влияния подобни геометрични орнаменти могат да се намерят във везбата на много евразийски култури, сред които руски, белоруски, украински, чувашки, башкирски и балкарски.

Ляво знак от P 15, Равен; Дясно - руска бродерия, Дурасова, 1990, p. 38

Лево знаци от P1, Равен; Дясно килим, Алтай, Едоков, В. 1771 г.

Ляво знаци от P3, Равен; Дясно килим, Украйна, Захарчук-Чугай, Р. 1988, с. 37 

        

Лево знаци от P21, Равен; Дясно килим, Балкария, Дробишева, Н. 2015 г.

     Сходството на някои от българските знаци с букви от гръцката азбука даде повод за възникването на хипотеза, че гръцката азбука е била използвана за създаването на Българската писмена система (7). Специален е случаят със знака  подобен на гръцката лигатура Ȣ, тъй като той не се среща в нито една друга степна писменост. Откриването на знак със същата графика в текстилния орнамент не само в българската и румънска везбена орнаментика, но и в композициите Чувашките и Алтайските тексилни изделия, където влиянието на гръцката азбука е малко вероятно, поставя произхода на  знака  през Неолита. Тази и другите прилики между български знаци и геометрични мотиви, които вече бяха показани на илюстрациите по-горе, изместват търсенето на корените на българската „рунна“ графика в древния геометричен мотив. Разбира се, такова сериозно твърдение се нуждае от повече доказателства, и затозва проучването на текстилния орнамент получи приоритет в това изследване. Мотивът  обаче е много слабо проучен. Липсват данни в специализираната литература както за неговото име, така и за символиката му. (8). Ето защо, преди да се негопродължи с него, ще бъде разгледан знака  като геометричен дизайн.
      
      2. Знакът . Както вече беше показано, този знак е използван заедно с  в един от триплетите разгледани по-горе. Разбирането на смисъла му се възпрепятства от факта, че знак с подобен външен вид е използван в християнски контекст в България дълго след Покръстването. Намира се на оловни медальони, стени от скални църкви от 10-ти век, както и ритуални хлябове от 20-ти век:

Църква 4, Мурфатлар, www.patzinakia.com

Oловни медальони, Дончева, С. 2007

Ритуални хлябове (по Боева, Ю. 2017,

първоначално публикувано от Маринов, Д. 1994)

      Може би новопокръстените християни и довчерашни езичници са му придавали двойно значение в началото, докато в един момент неговото езическо минало напълно е било забравено. Подобен знак намитраме и сред надписите от Равен (мраморни плочи  Р1 и Р3:  

Част от мраморна плоча Р1, където има два кръстосани знака

Кръстове от Равен са декорирани с ромбове, както и много други знаци намерени там. Не е ясно дали за техните създатели те са символизирали християнски кръст или може би са имали съвсем различно значение. Интересно е какво обяснение може да предложи светът на везбената украса.

       Подобно на логограмите, геометричните мотиви произхождат от пиктограми, но за разлика от логограмите,  те не образуват изречения; декоративни мотиви се използват за създаване на композиции, които разказват истории. В ранно-средновековна България подобни композиции са използвани паралелно с писменоста. Керамиката и оловните медальони са най-важните артефакти, носещи голямо разнообразие от символични изображения (10):

Грънчарски клейма, Дончева-Петкова, Л. 1980, Таблица XXX.

Oловни медальони, Дончева, С. 2007, стр. 210.

Трудно е да си представим каква история биха разказали тези лаконични композиции, ако подобни изображения не са оцелели в църковната иконография. "Колелото на живота", както е наричано в България, изобразява сцени, на които човешкият живот е показан във връзка с циклтеи на природата, небесните тела и бог:  

Колелото на живота, Преображенски манастир, (Велева, Т. 2009).

В центъра на най-известното "Колело на живота" в България, показано по-горе, млада жена държи чашата на съдбата. В центъра обаче на най-старото "Колело" е изобразено Слънцето:

Колелото на живота, Църквата на Рождество, Арабанаси (Найкова Р. 2008).

Подобно кръгово разположение на света се използва и от далечни и архаични култури запазили знанието за древните орнаменти. Килимът по долу е  създаден сред кумандците, малък народ, който живее в Алтайските планини.

.  

Кумандски килим (Славнин, В. 1992, стр. 71).

Следващите редове са приблизителен превод на смисъла на горепосочената композиция, даден на руския етнограф Славнин (Славнин, В. 1992, стр. 71):

   -фигурата с форма на ромб в средата представлява Земята, 

  

    -двете фигури отдясно и отляво са жени, а също денят и нощта,

   -двете ромбовидни фигури с крила горе и долу символизират гръмотевичната птица или оплождащотоото небе,

  

   -двете големи розетки в ляво и в дясно представляват слънцето и луната, както и съпругът и съпругата, собственици на килима,

   -овнешките глави в четирите ъгъла символизират четирите посоки, четири сезона, четирите слънчеви фази и месеците март, юни, септември, декември. Две романтични фигури с крила и шест рогчета с крила представляват останалите от годините месеци,

   -четири звездообразни фигури символизират четирите пъти годината, когато семейният шаман може да пътува до света на мъртвите,

   -фигурите около ръба на килима представляват мъртвите предци на неговите собственици; съпруг и съпруга,

   -16 лебеда пребивават за половината от дните на лунната фаза (според кумандинския календар)

В центъра на горната композиция не е Слънцето, а обитаемата земя, а четирте фигури около него символизират аграрния цикъл. Богинята на небето в образа на жена и птица е тази, която дава дъжд на обработените поля. Представянето на Земята като ромб с четири точки (символизираща семена) се връща най-малко до 4 хилядолетие пр. Хр. В неолита на Източна Европа (Рибаков, Б. 1965, стр. 33):

  

Знаци на Земята в различни епохи (Рибаков, Б. 1965).

Композицията със "земята", заобиколени от четири или осем елемента, се среща често в традиционната бродерия (10 ). Тъй като нейните варианти се различават съществено може би всеки един от тях разказва различна история. Това, което ги обединява е ромбът или квадратът в средата и четирите или осемте елемента свързани с центъра с радиални линии. На илюстациите долу тези елементи са цъфтящи растения навярно символизиращи годишния цикъл на природата: 

Чувашки композиции, Меджитова, Е. 1981, стр. 19 и 21

Ляво украинска композиция, Захарчук-Чугай, Р. 1988, стр. 34,

Ляво- македонска композиция - Kръстева, A. 1975, p. 60.

Следващите композици са доминирани от кръстове:

Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 81, дясно стр. 88

или кръстове в ромб:

Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 156, дясно стр. 126

Тази композиция разказва различна история. Корените и навярно датират от неолита:

Триполска керамика, Рибаков, Б. 1965б, ляво стр. 42 , дясно стр. 34

Според руския етнограф Рибаков, горните изображения представят ежедневният бяг на слънцето. Възможно е обаче тези четири точки, в които слънцето е показано, да са четирите слънчеви фази.

      Друга компопзиция с четири части, подобно на тази от кимандския килим, включва женски фигури, но за разлика от кумандския килим, те са в родилна позиция и не са придружени от птици, а от глави с рога:

Боева, Ю. 2015, стр.7

Българската изследователка Боева вижда тук Богинята майка и бичи глави образи които, според нея произхождат от неолитен Чаталхуюк (11) (Боева, Ю. 2015). В кумандския килим рогатите глави (в този случай овни) представят месеците март, юни, септември, декември, в които са и слянчевите фази. Всъщност, рогата присъстват и като самостоятелен елемент в тези композиции(12). Понякога с ромб в средата:

Ляво-азерски мотив, Мурадов, В., стр. 208,

дясно-Мордвински дизайн, Мартянов, В. 1991, таблица 78

Понякога съвсем опростено: 

Боева, Ю. 2015, стр.7

и както изглежда много подобно на кръста с цъфтящи краища, . Тогава какво символизира мотивът "Рога"? Има поне два начина да бъде интерпретиран. Първо, учените смятат, че праисторическите фермери свързват рогати животни като кози и елен с очакванията си за дъжд(Антонова, Е, 1984, с. 104, Рибаков, Б. 1965б, стр. 14). На долното изображение върху керамика от Тел Хасуна са разположени в кръг четири диви кози, а между тях - облаци които валят:

Лойд, С. 1945, фиг. 1

      На първата чиния от Самара, показана долу, диви кози в кръстовидна формация около ромб, може би земеделска земя, на следващата чиния, козите са около едно дърво. На изображението на третата чиния козите са сведени до триъгълници. А на четвъртата чиния, триъгълници с рога или рогати глави:

Чинии от Самара, Брайдвууд, Р. 1944

Керамиката на триполската култура също съдържа подобни кръстовидни композиции. Тук обаче, отговорни за дъжда, са "Дъждовните елени". Според Рибаков те са анахронизъм от обществото на ловеците и събирачите, когато богинята наполовина жена наполовина елен е отговоряла за изобилието на улов. Неолитните земеделци обаче преосмислят богинята-елен като носителка на дъжда (Rybakov, B. 1965b, стр 14):

"Дъждовен елен", Рибаков, Б. 1965b, стр 14, стр 16.

       Вторият начин за интерпретиране на кръста с цъфтящи краища идва от българската митология. Според популярните вярвания на българите до средата на XIX век земята се е крепяла на рогата на вол (Георгиева, I. 1993). Като израз на тази идея може да се види една от илюстрациите на Евангелието на Цар Йоан Александър. Дъщерята на царя Кера- Тамара има няколко пъти извезана ма роклята си земята-ромб върху рог (13) (Уикипедия):

Евангелието на Цар Йоан Александър, Уикипедия

     Подобна идея може да се срещне и в песенния фолклор:

Елен пливат по море, о Лазаре,
злати му се рогои,
на рогои пиргои,
на пиргои злат одор,
на злат одар халлия,
на халлия постеля,
на постеля перница,
на перница кадъна.

(БНТ 2004, т5- стр. 348)

В заключение, значението на кръстосания кръстосан мотив е свързано с небето, плодородието на Земята и нейната женска природа. Това дава дава идея и в коя посока трябва да бъде търсена семантиката на знака  .

Бележки:

      1). За надписите на Българското свещена писменост виж (Овчаров, Н. 2016а)

      2). На надписите Мурфатлар и Розета от Плиска виж "Овчаров, Н. 2014" и цитираната литература.

      3). За изображенията на мраморните плочи виж първата част от това изследване (Овчаров, N. 2017)

      4). Това ще бъде разгледано по-късно в настоящата статия.

      5). Изключение са само лигатурите от Оксфордския ръкопис

       6). Това е добро обяснение на голямия брой знаци, намерени в Равен. Може би, някои от знаците там имат два варианта: квадратен и курсовен.

       7). Хипотезата на Георгиев, че българските родови знаци се развиват локално и някои от тях идват директно от гръцки букви, е представена в статията му "За характера на руническото писане в средновековна България" (Георгиев, 1997). Тук той цитира и други автори, подкрепящи подобни идеи. 

       8). Например, за подобен чувашки мотив, неотдавнашната монография дава такъв абстрактен смисъл като "солидарност", вероятно както е обяснен смисъла му от съвремените създатели на бродерии. (Искендеров, Ф. 2006, p. 17).

      9). Известната творба на Людмила Дончева-Петкова, "Знаци на археологическите паметници от Средновековна България", покрива частично грънчарските клейма (Дончева-Петкова, Л. 1980). Монография за оловните медальони бе публикувана наскоро от Стела Дончева (Дончева, С. 2007).

      10). В българската бродерия такъв мотив се нарича "елбетица" (елбетица). "Елбете" (елбете), според българския етимологичен речник, идва от арабски, чрез турски (BER, 1971 г., стр. 489).

      11) Неолитно селище, съществувало в Южна Анатолия от 7500 г. пр. Хр. До 5700 г. пр. Хр.

      12) Този мотив е наречен "овнешки рога" в много култури в Централна Азия и Сибир, в това число бурятската-хусын эбэр , тувинската кошкарлап, кошкар мыйызы, киргизката кочир мюйюз  (Домдокова, Д, 2003).

     13). Между другото, нейният съпруг Констастин са бродирали два глави орли. Тук отново виждаме връзка между птицата, представляваща небето и Земята, както в кумандския килим.

      

Използвана литература:

   Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989;

   Антонова, Е, 1984-  Е.В. Антонова. Очерки культуры древних земледельцев. Передней и Средней Азии. Опыт реконструкции мировосприятия. М.1984;
    БЕР, 1971-  Български етимологичен речник, Том 1, 1971;
   БНТ, 2004- Българско народно творчество, т5, Варна, 2004
   Боева, Ю. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, 2015;
   Боева, Ю. 2017- Юлия Боева, Кръстове от Софийско и тяхната праисторическа основа, 2017; 
   Бредвууд, Р. 1944- Braidwood, R.,L. Braidwood, E. Tulane, and A. Perkins 1944, New Chalcolithic Material of Samarran Type and Its Implications. Journal of Near Eastern Studies 3, p. 47–72.,1944;
    Гранберг, А. 2005, Pictures and Bulgarian Cyrillic Inscriptions in a Greek 11th-century manuscript, Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005;
   Чуканова, Р. 1957- Чуканова Росица, Болгарские народные вышивки. Западные районы, София,1957;

   Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8);
    Дончева-Петкова, Л. 1980- Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София, 1980;
   Дончева, С. 2007- Стела Дончева, Медалиони от средновековна България, 2007;
   Дондокова, Д, 2003 – Дондокова Д. Д. Лексика духовной культуры бурят. Улан-Удэ, 2003;

   Добрушева, Н. 2015- Н.В. Дробышева, Искусство ковроделия карачаевцев и балкарцев, http://ilmu.su/iskusstvo-kovrodeliya-karachaevtsev-i-balkartsev/
   Дурасова, Г. 1990 - Дурасова, Г. П; Яковлева, Г. А., Изобразительные мотивы в русской народной вышивке, Москва, 1990;
   Джуртубаев, М. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991;
   Едоков, В. 1771 - Эдоков В. И. Алтайский орнамент. Горно-Алтайск, 1971
   Фасмер, М.  Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987
   Георгиев, П. 1997- Павел Георгиев, За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, p. 96-109;
   Георгиева, И. 1993- Иваничка Георгиева, Българска народна митология, София, 1993;
   Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489; 
   Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897;
   Инкова, М. 2014-  Мариела Инкова. За християнската символика на знака „ипсилон” в старобългарската култура, in Проблеми на изкуството 3, 2014, p. 3-10;
   Искендеров, Ф. 2006-  Ф. В. Искендеров, И. Ф. Искендеров, Е. Ф. Костина, Азбука чувашских орнаментов и эмблем, Чебоксары, 2006;
   Лоид, С. 1945- Seton Lloyd, Fuad Safar, and Robert J. Braidwood, Tell Hassuna Excavations by the Iraq Government Directorate General of Antiquities in 1943 and 1944, Journal of Near Eastern Studies 4, no. 4 (Oct., 1945);
   Калоянов, А. 2000-  Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000;
   Кръстева, А. 1975- Krsteva, Angelina, La broderie Nationale Macedonienne. Skopje, 1975;
   Маринов, Д. 1994- Димитър Маринов, Българска народна вяра и религиозни народни обичаи, БАН, София, 1994;
   Мартянов, В. 1991-  Мартьянов В.Н. Мордовская народная вышивка, Саранск, 1991
   Меджитова, Е. 1981- Меджитова Э.Д., Трофимова А.А. Чувашское народное искусство. Альбом, Чебоксары, 1981;
   Мурадов, В.   - Vidadi Muradov, "Azərbaycanın İrəvan bölgəsi: tarihi və halcalari
   Нейкова, Р. 2008 - Руми Нейкова, Колелото на живота в Арабанаси, http://glarus.blog.bg/hobi/2008/11/10/koleloto-na-jivota-v-arbanasi.253174

   Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990;
   Нячаева, Г. 2004- Нячаева, Г. Р. Арнаменты Падняпроуя, Мiнск, 2004;    
   Овюаров, Н. 2014 a - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script, London, 2014, https://murfatlar.blogspot.co.uk /2014_03_02_archive.html;
   Овчаров, Н. 2014 b - Nedyalko Ovcharov, Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, London 2014, 
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2014_08_03_archive.html; 
   Овчаров, Н. 2016a- Bulgarian sacred script - The Horn from Sofia (Part 1)  
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html
   Овчаров, Н. 2016b - Недялко Овчаров, Българската свещена писменост (Рога от София), Част 2, Лондон, 2016,  https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016_12_11_archive.html;
   Овчаров, Н. 2017- Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Slavic Chapter), 
http://murfatlar.blogspot.co.uk/2017_12_24_archive.html;
   Попконстантинов, К. 1986-  Kazimir Popkonstantinov, Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. - Die Slawischen Sprachen, 10 , 77-106 , 1986;
   Рашев, Р. 2008-  Рашо Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31
   Рона-Таш, Р. 1987- András Róna-Tas, On the Development and Origin of the East Turkic "Runic" Script, Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae Vol. 41, No. 1 (1987), pp. 7-14;
   Рибаков, В. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1;
   Рибаков, В. 1965b- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 2;
   Севотртян, Е. 1978- Севортян, Э.В. Этимологический словарь тюркских языков:Общетюркские и межтюркские основы на букву'Б',1978;
   Славнин, В. 1992 - В. Д. Славнин, Орнаментальная композиция на войлочном ковре Кумандинцев. in: Орнамент народов Западной Сибири, Томск, 1992; 
   Словник, 1958- Slovnik Jazyka Staroslovenskego, Praha, 1958;
   Велева, Т. 2009- Цанка Велева, Преображенски манастир- част2, http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2009/12/09/preobrajenski-manastir-chast-2-maistorlyka-na-zahari-zograf-.451324
   Захарчук-Чугай, Р. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988;
   Уикипедия - Wikipedia article:
https://en.wikipedia.org/wiki/Gospels_of_Tsar_Ivan_Alexander