Българската свещена писменост- Славянският епизод - Част 1

      Преди повече от хиляда години, Черноризец Храбър пише вдъхновяващa възхвала на славянската азбука, "О писмєньхъ". Там той съвсем кратко отбелязва основните моменти в историята на славянската писменост. “Прѣжде ѹбо словѣне не имѣхѫ писменъ · нѫ чрътами и рѣзами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫще · кръстивше же сѧ · римьсками и гръчьскыми писмены · нѫждаахѫ сѧ словѣнскы рѣчь безъ устроениа" (Куев K. 1967) .Tези редове са били коментирани много пъти, но загадъчната езическа писменост остана загадка. Някои руски изследователи търсят тези "чрътами и рѣзами" в Крим, където според житието му, на св. Кирил са показани "Роусьские письмена" (Chernyh П. 1951 г., стр. 131). Българските учени, от своя страна, свързват бележката на Черноризец Храбър с многобройните знаци и кратки надписи намерени в развалините на Първото българско царство (Попконстантинов К. 1993). Други смятат, че такава писменост никога не е съществувала. (Иванова Т. 2004, стр. 36) Неочаквано, през 1989, македонската археоложка Блага Алексова заявява в своя монография "Епископиjата на Брегалница", че е намерила доказателства за чертите и резките, за които Черноризец Храбър пише. Труда на Алексова е резултат на повече от 20 години археологически проучвания в долината на река Брегалница. По време на тези проучвания Македонските археолози намерат "мистериозни" знаци и надписи,  врязани по мраморни плочи, каменни блокове, и преизползвани архитектурни елементи от антични сгради в селата Крупище, Жиганци и Клетово (Република Македония) (Алексова Б. 1989). Според Алексова някои знаци са загадъчни и неизвестни, но някои наподобяват на глаголически и кирилски букви. Тя смята че, тези знаци са доказателство, както за съществуването на пред-глаголическа писменост у славяните, така и за създаването на глаголицата в град Равен по време на Брегалнишката мисия на Св Кирил. Целта на настоящия труд е да се систематизира епиграфския материал, публикуван в монографията на Блага Алексова, да се сравни с вече известните знаци и надписи от други части на Ранносредновековна България както и да се направят първите стъпки към разгадаването му.
  
      Смята се, че Долината на река Брегалница е била присъединена при управлението на хан Пресиян (836-852). Все още няма исторически източници за такава военна кампания на Българската армия, но източниците потвърждават, че по време на управлението на Борис I, тази територия е била вече българска (Златарски V. 1918).

България през управлението на Пресиан и приблизителното местоположение на Равен (https://en.wikipedia.org/wiki/Presian_I_of_Bulgaria)

Всъщност апокрифът от ХІХ в. Гласи, че хан Борис I "приема" своето царство в долината на река Брегалница: "И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. "(Петканова Д. 1981 г.) Друга легендарна история, позната като" Солун легенда ", също от 11 век, свързва град Равен с мисионерската дейност на Константин Кирил:" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.” Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.” И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.

И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб, който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви... "(Петканова Д. 1981). Макар и спомената в други източници, Брегалнишката мисия на Константин не е приета от мнозинството учени. Важността на Солунската легенда обаче е, че свързва град Равен със създаването на славянската азбука, но също така и добавя мистицизъм към образа на този средновековен град. Очаква се епиграфският материал, намерен там и неговата околност, да добави още една частица от пъзела на историята на писаменоста в Ранносредновековна България.

План на градските стени на Равен

      Първо, трябва да се отбележи, че Блага Алекова публикува в монографията си само няколко снимки на епиграфските материали; останалата част е показана с помощта на скици. Те обаче трябва да се използват с повишено внимание, тъй като на места са допуснати грешки. Това става ясно, когато сравним снимките с направенате от художниците скици. Например, грешки има в чертежа на мраморната плоча, хаотично вписана с многобройни знаци и кратки надписи, снимката  на която е показана на корицата на книгата. В горния ляв ъгъл виждаме група знаци. Огромен вертикално удължен знак заема дясната страна, когато в лявота част знаците стоят самостоятелно. На снимката обаче разположението е различно: на дъното два големи знака формират хоризонтална група, а останалите знаци остават изолирани:  

Същият е и случая с групата знаци върху друга мраморна плоча. Тук разликите са по-малко, но все пак достатъчно за да заблудят, ако нямаше снимка:

Тези грешки не са опасни, защото могат да бъдат открити, но в случаите, когато са публикувани само рисунки,епиграфския материал от монографията трябва да бъде подлаган под съмнение.

      Въпреки недостатъците обаче, материалите заслужават да бъдат анализирани, първо защото са безпрецедентни като количество и второ някои от знаците и лигатурите са с уникална графика. В "Епископиjата на Брегалница" са публикувани скици на над 29 каменни и тухлени плочи, гравирани със знаци и кратки надписи. В монографията са публикувани също така и четливи снимки на някои от плочите. Анализа на материалите от Равен ще започне с обособяване на отделните знаци , и групиране по количество. После те ще бъдат сравнени със знаците, открити в други райони на Първото българско царство.  Рисунките и снимките на епиграфски материал от Равен табла, съставени от един или няколко камъка или тухли:

      Р1 е мраморна плоча, използвана при строителството на Maртириума. Тя е изцяло покрита със знаци и снимката и е с добро качество.

 Р1 (Aleksova 1989) с. 294  

      P2 е друга мраморна плоча намерена в Мартириума, покрита с много знаци и монограми. Нейната снимка е по-нерясна, в сравнение с P1 и някои от знаците трудно се различават.

P 2 (Aleksova 1989) стр. 279 

     P 3 е още една мраморна плоча произхождаща от Мартириума. Снимката и не е съвсем ясна.

P 3 (Aleksova 1989) стр. 279 и стр. 295

      P4 също е намерена в Мартириума. На повърхноста и са вписани само няколко знака.

      Голяма група знаци са врязани на Р5, плоча от едрозърнест пясъчник, който е намерен в близост до Клетовник. За съжаление публикуваната снимка е неизползваема и само скицата има практическа полза.

 P5 (Алексова 1989) стр. 273

      P6 включва знаците от варовиков блок от църквата "Свети Никола". Само неговата рисунка е публикувана.

P6 (Алексова 1989) с. 290

       P 7 е  част от мраморна скулптура, използвана повторно в строителството на Свети Никола.

P7 (Алексова 1989) стр. 271

    P8 е мраморен олтар, от катедралната църква на Равен. На неговата снимка, представена в монографията не се различават знаци. Само скицата е от практическа полза.

P8 (Алексова 1989) стр. 282

      Група знаци P9 врязана на камък издялан от пясъчник от една от стените на Свети Никола. На снимката може да се видят примери на курсивен шрифт.

Р9 (Алексова 1989) стр. 269 и стр. 289

      Р10 е каменен блок, покрит със знаци.

Р10 (Алексова 1989) стр. 295

      Р11 е варовиков блок намерен в църквата Свети Никола.

Р11 (Алексова 1989)

    Р12 е мраморна плоча от пода на църкватаСвети Никола. 

Р12 (Алексова 1989) стр. 285

     Р13 съдържа няколко тухли, които са намерени в село Бегов Дъб.

Р13 (Алексова 1989) стр. 

     

      Р14 се състои от знаци, които са били врязани на строителни тухли на катедралната църква в Равен.

Група 14 (Алексова 1989) стр. 284

      На Р15 и Р16 са показани знаци, открити на каменни блокове в село Жиганци:

Р15 (Алексова 1989) стр.

 Р16 (Алексова 1989) стр. 286

      Р17 и 18 са каменни плочи, вписани със знаци, открити в църквата "Св. Георги".

Р17 (Алексова 1989) стр. 

P18 (Алексова 1989)

      Р19 е фрагмент от скулптурни детайли от св. Никола.

Р19 (Алексова 1989) стр. 270

     Р 20, 21, 22 са графити, вписани върху каменни блокове, намиращи се в близост до Raven.

Р20 (Алексова 1989) стр. 291

Р21 (Алексова 1989) стр.291

Р22 (Алексова 1989) стр.291

      Р23 са парчета от тухли от църквата на равенската катедралата, покрити оскъдно със знаци.

Р23 (Алексова 1989) стр. 

      Следващи са P24, 25, 26, които са чертежи на графити, които са написани на мазилка, варовикова плоча и пясъчников блок, всички открити в църквата Свети Никола.

Р24 (Алексова 1989) стр.290

Р25 (Алексова 1989) стр. 289

Р26 (Алексова 1989) стр. 286

      Р27 е каменен блок, покрит с няколко грехове от църквата "Свети Никола".

Р27 (Алексова 1989) стр. 298

      Р28 е каменен блок, покрит със знаци от катедралната църква в Кале.

Р28 (Алексова 1989) стр. 293

      И накрая,  Р29 е варовиков блок, намерен в църкбата Свети Никола.

Р17 (Алексова 1989) стр.

      От пръв поглед, графитите от Равен създават впечатление за колекция от произволно вписани знаци, които едва ли принадлежат на истинска писмена система- по скоро вписвани по различно време символи и дамги. Неочаквано обаче, след по-близко запознаване с тях, започват да се прозират модели и организация които водят до впечатление за развита писмена система, може би близка или дори тъждествена с Българското свещено писмо. В първата таблица, знаците са сортирани по честота.  В следващите 5 таблици са показани знаци които се срещат само веднъж. С цел акуратност всяка малка разлика във външния вид на знаците е използвана като повод за обособяване на нов знак. 

Таблица 1 

Таблица 2

Таблица 3

Таблица 4

Таблица 5

         Общият брой на знаците е 203, като 141 от тях са използвани само веднъж. Най-често врязваният знак е използван 80 пъти. От една страна, големият брой използвани знаци води до внушението, че писменоста от Равен не е азбука, но от друга страна всъщност знаците, които се използват 3 или повече пъти, са само 42, така че все още е рано да се правят изводи. Възможно е в Равенските знаци да принадлежат на писменост със смесен характер подобна на Азбуката от Мурфатлар, азбука добавена с известно количество логаграфи. В следващата таблица са сравнени графично от една страна, знаците от Равен а от друга знаците на Българското свещено писмо, знаците от Мурфатлар и буквите на Глаголическата азбука. Обцият брой Равенски знаци наподобяващи знаци от контролните писмени системи показва уникалноста на Равенската знакова система. 

Table 6

      Също така, много малък брой съвпадения с глаголически букви поставя под съмнение теорията на Алексова, че в Равен е създадена глаголическата азбука. Въпреки това, тези малко на брой графични съвпадения  ще бъдат отправна точка към едно по-задълбочено изследване на знаците от Равен. Това обаче ще бъде тема на втората част на този труд.

Използвана литература:

   Алексова, Б. 1989- Епископијата на Брегалница, Прилеп,1989;     Chernyh P. 1951- Черных П. Я. Язык и письмо / История культуры древней Руси. М.; Л., 1951.Т. II;

   Иванова, Т. 2004- Иванова Т. А.. Избранные труды, Под ред. С. А. Авериной. -СПб.: Филологический факультет СПбГУ, 2004;     Kuev K. 1967 - Куйо Куев, Черноризец Храбър. С.,БАН, 1967;

   Овчаров, Н. 2014 - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script,  https://murfatlar.blogspot.ca/2014/03/;

   Овчаров, Н. 2016 - Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Horn from Sofia) Part 1,  https://murfatlar.blogspot.ca/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html

   Петканова, Д. 1981- Петканова, Д. Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. Съст. и ред. Д. Петканова, София, 1981;   

   Попконстантинов, К. 1993-  Казимир Попконстантинов, Рунически надписи от средновековна. България. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1993;

    Златарски, В. 1918- Васил Златарски, История на българската държава, 1:1, София, 1918.