Saturday, 26 November 2016

Българската свещена писменост(Част 1)


       Около 630-635 в степите на север от Черно море, хан Кубрат обединенява прабългарски племена. След смъртта му, новосъздадената номадска конфедерация е нападната от хазарите. Докато Баян, най-големият син и наследник на Кубрат остава подвластен на хазарите, по-малкият му брат Аспарух се оттегля на запад с подчинения му народ. В 680, той утвръждава властта си от двете страни на долен Дунав. От този момент започва създаването на нова езическа култура, сплав от български, славянски и тракийски традиции. В 865, българският владетел Борис се покръства и по този начин поставя началото на християнизацията на България. През 1018 г. след десетилетия на борба, Първата българска държава в крайна сметка губи независимостта си и нейната територия е присъединена към Византия. През езическия период, българските владетели, записват делата си с помощта на гръцкият език и писменост. Днес около сто от тези гръкоезични надписи са открити и изучени. През 886, в България присигат учениците на Кирил и Методий, които донасят глаголицата, и така старобългарски език заменя гръцкия език като официален език на български царство. А по-късно, в началото на 10-ти век, на база на гръцката писменост и глаголицата, е създадена  кирилицата. Множество глаголически и кирилски надписи от 10-ти и 11-ти век са открити по археологическите обекти на Първата българска държава. Паралелно с тях и гръцките надписи, в хронологическите граници на Първото Българско Царство биват откривани друга голяма група от знаци и надписи, най-често наричани рунически (по-точно руноподобни).
        Тук ще обърна внимание на два уникални руноподобни надписа, останали някак настрана от вниманието на учени и любители, които бяха публикувани през 1999 г. от български учен Райко Сефтерски. Също така, ще се опитам да хвърля светлина върху връзката им с писменостите използвани от степните народи, а както и да се опитам да разгадая значението на някои от знаците им.
       През 1999 г. в списание Paleobulgarica, Райко Сефтерски публикува статияta: "Два новооткрити надписа от типа Runica Bulgarica". Там той представи чертежи на музикален инструмент, изработен от рог на говедо. Рогът е бил покрит с два позлатени метални пръстена, върху които има гравирани надписи. За съжаление, Сефтерски публикува само скици на надписите и рога.



Фиг. 1 
Рога от София

Освен това, Сефтерски анализира знаците и ги сравнява с подобно изглеждащи знаци намерени при археологически разкопки на обекти на Първото Царство. Неговото заключение е, че писменноста на надписите е логография, тоест с всеки знак е записана дума. Сефтерски подкрепя мнението си с информацията, дадена от Ибн ад Надим в неговия труд Фихрист, че българите са използвали китайското писмо. Той също така цитира един абстракт на статия от българската синоложка Гогова, занимаваща се с връзката между китайската писменост и българските рунически знаци. Сефтерски смята, че писмото, използвано в двата надписа е логография.


Fig 2

The short inscription

В действителност, двата надписа съдържат около 50 знака и само няколко от тях се повтарят само един път но, никога в същия надпис. Така да се каже, в късия надпис, който съдържа 14- 15 глифа, няма повторение на знак. В дългия надпис, също така, няма повторение в рамките на около 32-35 глифа.




Fig. 3

Long inscription from Musical Horn

Това е необичайно дори за силабична писмена система. От друга страна, сред известните писмености няма пример за чиста логография. Например, китайските йероглифи са смесено логографо-фонетично писмо. От друга страна, всички известни номадски, т.нар рунически писмености са азбуки. В 7ми - 9ти век, България дели граници с две номадски държави: Аварския каганат на северозапад и Хазарския каганат на изток. Малко се знае за езика на аварите и доскоро не бяха намирани надписи на археологически обекти на Аварския каганат. Но откакто бяха открити надписа от Сарвас през 1983 и руническите фрагменти в Kискундорсма през 2004 г., ситуацията се промени. Заедно споменатите два надписа и надписите от съкровището от Нагисентмиклош съставляват корпуса на тази писменост, най-вероятно използвана през късната аварска епоха. Карпатското писмо, както унгарските учени го наричат, е азбука и досега са известни около 25 от неговите букви.

Фиг. 4
Рунически фрагменти от Кискундорсма



      Според руския учен И. Кизласов, в Хазарския каганат са били използвани две близки една с друга рунически писмености: Донското и Кубанското писмо. Корпусът на Донското писмо се състои от няколко кратки надписа, открити в руините на хазарското селище Маяцкое. Донското писмо несъмнено е азбука. Надписите, на Кубанското писмо са открити най-вече в руините на  хазарската крепост Хумара. В Кубанското писмо също е азбука и най-вероятно е използвана за езика на българите.


      По населените места и некрополи остнали от времето на Първото българско царство, са открити стотици кратки кратки надписи и знаци, които трудно се подлагат на  категоризиране. На първо място идва азбука от Мурфатлар, използвана, за да написването на повече от 60 кратки надписа в скалните църкви на Мурфатлар и надписа на известната Розета от Плиска. Мурфатларската азбука съдържа около 40 знака. Друг обект от времето на ранното средновековие, на който са открити надписи е манастира край Равна. Там са намерени само няколко надписа но техните знаци могат да бъдат сходни с надписа върху златеният пръстен намерен близо до Шумен. Писмото от Равна е най-вероятно азбука, според Д. Овчаров подобна на Орхонската. И най-накрая, в скалния манастир Крепча също бяха открити рунически надписи. Техните знаци наподобяват писмото иврит и нямат никаква прилика с двата надписа от музикалния рог. Извън тези три групи остава група кратки надписи, които са трудни за категоризиране, но те също като надписите от рога показват признаци, че за написването им е използвано логографско (или лого-фонетично) писмо. По надолу, ще се опитам да ги сравня с двата надписа от музикалния рог.
        Както вече споменах, Р. Сефтерски е публикувал само рисунки на надписите под въпрос. Той  е разположил преписите на надписите по начина по който е мислел, че са написани. Решението му да разположи краткия надпис на база на позицията на глифа  който напомня схематична човешка фигура, изглежда правилно:

Fig 5 
The Short inscription


Обаче аз мисля че той не успява с позиционирането на дългия надпис. Причините за това са няколко.


Fig 6
The Long inscription
       
      На първо място, няколко глифа от късия надпис, са идентични с глифове в дългия надпис но обърнати на 180 градуса. По този начин глифовете,,,,from short inscription correspond exactly to signs,,,,andfrom long inscription. Secondly, the sign , as being smaller occupies the upper writing space, whereas sign from long inscription occupies the lower writing space. If there was such a writing convention, it would be expected both signs to be written either only on upper half or lower half of writing space. By the way, in the same manner Glagolitic letter “sha” is written on the upper writing space. Thirdly, the sequence of signsfrom short inscription will be read inverted in the long inscription:. And lastly the signshould be actuallywhich is well attested grapheme in number of inscriptions, the most famous of them being “Inscription from Byala”.


Fig. 7


The Inscription from Byala


       Въпреки че, Сефтерски не е обяснил в статията си, мисля че той първо копира кратък надпис и след това, държейки рога по същия начин, копира дългия надпис. Ако случаят е такъв един от надписите трябва да е преписан наобратно. Тоест, за да са синхронизирани по съдържание двата надписа, би следвало дългият надпис да се завърти на 180 градуса:



Fig.8


Long inscription after rotation on 180 degree.


       При това положение, новата номерация на глифовете пропуска късите вертикални линии, които най-вероятно са пунктуация. Например, късата линия между глиф 14 и 13 и така нататък. Тези глифове всъщност се състоят от два елемента и линиите, които ги обграждат за яснота. Също така точката между глиф 22 и глиф 23 е друг вид препинателен знак, може би, както Сефтерски предполага, разделя две изречения .


      Сега ще обърна внимание на няколко кратки надписа от периода на Първото българскo царство, които съдържат същите знаци и дори поредици от знаци като надписите от музикалния рог.

      Надпис 1 е бил намерен на защитния окоп край град Бяла, Варненско. На малък каменен блок са гравирани три глифа. Един от тях е най-често срещаният знак от времето на Първото българско царство: IYI. Последният глиф от ляво на дясно прилича на глиф 18 от дългият надпис на музикалният рог. Всъщност, цялата поредица има сходство с надписа от Бяла, или тя е от тип Бяла, към който принадлежат редица надписи, които също трябва да са били написани със същата загадъчна писменост.

Фиг. 9
Надписът от Бяла

      Групата от надписи 2 е намерен край манастира Shudikovo, Черна Гора. Сред останки от стара църква е намерен голям правоъгълен каменен блок, на петте страни на който са били гравирани надписи. Смята се, че каменен блок е бил някога езически олтар, заради практиката, бивши езически храмове да се преустройват в църкви. Една от страните му носи надпис на тип Бяла. Глифа IYI се повтаря няколко пъти. (Pudic, I., 1965)
  
Фиг. 10
Надписите от Шудиково

         Надпис 3 е намерен в Плиска до южната стена на вътрешния град. Изписан е върху керемида (Дончева-Петкова, Л. 1980 таб. XXIII). От трите му глифа две са идентични с глифовете на надписа от Бяла. Средният е различен.
Фиг. 11
Надписът на керамични керемиди

          Надпис 4 е намерен в Мадара, също така вписан върху керемида (Попов, Р., 1936, с. 41, обр. 56.). Неговите глифове са същите като в Надпис 3.

Фиг. 12 
Надпис на керемида от Мадара

      Надпис 5 е открит при Попина, врязани върху шията на амфорovidna стомна (Дончева-Петкова, Л., 1973, с.16, таб. 7). Той съдържа глифа IYI.

Fig. 13 
The inscription from Popina


      Глиф IYI се използва също и за Надпис 6, намерен в Аспарухово, Северозападна България. Той е вписан върху надгробен камък. (Mavrodinov, N., 1943, стр. 83, фиг. 46).

Фиг. 14
Надпис от Аспарухово


      Надпис 7 е намерен в близост до Враца, врязани върху игла за плетене направена от кост (Иванов, П., 1997). Този надпис споделя еднакъв глиф само с надпис 6:  
Fig. 15
The inscription on bone needle

       Надпис 8 е от експозицията на музея в Битоля, Македония. Това е още един надпис тип Бяла. (Иванов, Ив. 2008 г.)

Фиг. 16
Надпис на керемида от Битоля


      Надпис 9 е лигатура вписана вертикално върху фолио 184 в гръцки ръкопис от 11 век, цъхраняван в Бодлеанската библиотека, Оксфорд. Не е много ясно дали всички знаци в лигатурата са глифове но съдържанието на други лигатури от същия ръкопис внушава, че по-голяма част от тях са глифове а не букви. (Овчаров, Н. 2014 B)


Фиг. 17
Надписът от гръцки ръкопис.


       Надпис 10 е намерен в скалните църкви на Мурфатлар. Той е врязан на стена на църквата B3 и се състои от 4 символа. Снимка на надписа е публикувана в patzinakia.com. (Овчаров, Н., 2014 A)




Фиг. 18
Надписът от Мурфатлар




        Надпис 11 е намерен в Плиска, в близост до южната стена на вътрешния град. Той е врязан върху керемида (Дончева-Петкова, Л., 1980 таб. XXIII).

Фиг. 19
Надпис от Плиска

       Надпис 12 е Грънчарско клеймо отпечатано на дъното на керамичен съд намери в средновековената крепост до село Одърци. (Дончева-Петкова, Л., 1999)


Фиг. 20 
Керамичното клеймо от Одърци 



         В долните таблици, се прави сравнение на знаците на 10 от 14те надписи, които най-вероятно са писани с Българското свещено писмо. На този момент, доказателство за това е само, че те споделят едни и същи глифове, понякога дори само един. Независимо от това, събраните в долната таблица 55 глифа най-вероятно са част от знаците на Българската свеяена писменост.





      Време е, да се обясни защо дадох името "свещен" за тази писменост. Райко Сефтерски смята, че музикалния рог се е използвал от колобър, български езически жрец, тъй като по рога няма резба или промяна от всякакъв вид, а е използван както е бил върху животното, за да запази магическата си сила. Той вижда пиктограма на колобър в глифа и дайре в глифа. Дори  предположенията за горепосочените знаци да са погрешни, идеята, че писмото е създадено и използвано за религиозни цели звучи убедително. Нека да видим къде са открити останалите надписи. Надписът от Шудиково е изсечен върху голям каменен блок, вероятно езически жертвеник. Надписът от Бяла е изсечен на по-малък каменен блок и е намерен в развалините на защитен окоп. Той може да е част от малко светилище също. Надписи 3 и 4 са врязани върху керемиди, място, където Бог може да ги види. Надпис 10 е намерен в скалните църкви на Мурфатлар а надпис 9, на страниците на книга с проповеди на Йоан Златоуст. Всички това внушава, че Българското свещено писмо е използвано предимно с религиозни цели.





Използвана литература:

      Дончева-Петкова, Л., 1973: Людмила Дончева-Петкова, “Ранносредновековни ангобирани съдове”, в: Археология 15/3, София, 1973.    
      Дончева-Петкова, Л., 1980:  Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София 1980.
      Дончева-Петкова, Л.,1999:  Л. Дончева-Петкова – Л. Нинов – В. Парушев:Одърци. 1. Селище от Първото българско царство. София 1999.
        Иванов, Ив., 2008: Иванов, Иван, Връзка на скалните графити от Козячко-Осоговския район на Р. Македония с прабългарски графити от североизточна България, Protobulgarians.com, 2008,
Нинов – В.
       Иванов, П., 1997: Иванов П. Костена игла с рунически надпис, Annuary of the National Museum of Archaeology, 10, Sofia, 266- 272
      Кизласов, И., 1994: Кызласов, И. Л., Рунические письменности евразийских степей, Москва: «Восточная литература», 1994.

      Мавродинов, Н., 1943: Mavrodinov, N., Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós, Archaeologica Hungarica 29, Budapest 1943
      Одърци 1999: Одърци. Том 1: Селище от Първото българско царство, 1999.
      Овчаров, Н., 2014 A: Ovcharov, N.,Murfatlar script, murfatlar.blogspot.co.uk, 2014.
      Овчаров, Н., 2014 B: Ovcharov, N.,Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, murfatlar.blogspot.co.uk, 2014
      Попов, Р., 1936: Попов, Р, Материали от разкопките през 1934- 35г. in Мадара II. 1936.
      Пудич, И., 1965: Pudic, I., Sudikovska ispitivanja, Godisnjak za balkanoloska ispitivanja, kn.II, Sarajevo, 1965, p.179
      Сефтерски, Р., 1999: Два новооткрити надписа в София тип Runica Bulgari­ca // Palaebulgarica, XXIII, София, 1999.

Saturday, 19 November 2016

Bulgarian Sacred Script (Part 1)


       Around 630-635 in the steppes north of Black Sea, Khan Kubrat united Bulgar tribes. After his death, newly established nomadic confederation was attacked by Khazars. While Bayan, Kubrat's oldest son and successor subjugated to Khazars, his younger brother Asparuh retreated westwards with his people. In 680, he established his rule over shores of Lower Danube. Since then, a new pagan culture, an alloy of Bulgar, Slavic and Thracian traditions developed. In 865, Bulgarian ruler Boris baptized and thus started the Christianisation of Bulgaria. In 1018 after decades of struggle, First Bulgarian Empire was eventually conquered and its territory incorporated into Byzantine Empire. In the Pagan period, Bulgarian rulers used Greek language and script to record their deeds. Nowadays over a hundred of those inscriptions are recovered and studied. Around 886, a newly devised script, the Glagolitic alphabet, was adopted in Bulgaria, and Old Bulgarian (Old Church Slavonic) replaced Greek language as official language of Bulgarian Kingdom. Furthermore, in the beginning of the 10th century, on base of Greek and Glagolitic, was developed the Cyrillic alphabet. Numerous Glagolitic and Cyrillic inscriptions from 10th and 11th century are found on archaeological sites of the First Bulgarian Empire. Alongside with them and Greek inscriptions, another large group of signs and inscriptions, usually called Runic (more precisely runiform), emerge from the chronological boundaries of Early Medieval Bulgaria.
        Here I will discuss two unique runiform inscriptions that remained unnoticed by scholars and amateurs since they were published in 1999 by Bulgarian scientist Raiko Sefterski and examine their relationship with other Eurasian steppe’s scripts. I also will try to unravel their meaning.
       In 1999, in a journal called Paleobulgarica, Raiko Sefterski published an article: “Two Newly Discovered Inscriptions of The Type Runica Bulgarica”. There he presented drawings of a musical instrument made out of a cattle horn. The horn have been covered with two gold plated metal rings, both bearing inscriptions. Unfortunately, Sefterski published only drawing of the inscriptions and the horn.



Fig 1

Horn from Sofia

Furthermore, Sefterski analysed the signs and compared them with similarly looking signs found in archaeological excavations of sites of the First Empire. His conclusion was that signs were to be logographic. Sefterski supported his view with the information written by Ibn ad Nadim in his Fihrist that Bulgars used Chinese script and he cited an abstract of an article by Bulgarian sinologist Gogova dealing with connection between Chinese script and Bulgar runic signs. Sefterski believes that the script used for two inscriptions is logographic.


Fig 2

The short inscription


In fact, the two inscription contain about 50 characters and only several of them repeat only second time and never in the same inscription. So to say, in shortest inscription which contains 14- 15 signs, there is no repeated sign. In the longest inscription as well, there is no repetition within some 32-35 signs.





Fig. 3

Long inscription from Musical Horn

Now, this is unusual even for syllabic writing system. On other hand, there is no examples pour logography among known writing systems. For example, Chinese script involves phonetic principles as well. On other hand, all nomadic, so called runiform s
cripts are alphabets. In 7th-9th century, Bulgaria shared borders with two nomadic states: Avar Khanate on the North-West and Khazar Khanate on the East. Little is known about language of Avars, and until recently no inscription was found in archaeological sites of Avar Khanate. But discovered in 1983 Szarvas inscription and runiform fragments from Kiskundorozsma in 2004 changed this view. Together with them inscriptions of treasure from Nagyszentmiklosh constitute the corpus of this unknown script most likely used in Late Avar Period. The Carpathian Basin script, as Hungarian scientists call it, is an alphabet and some 25 of its signs are known by now.


Fig 4

Runiform fragments from Kiskundorozsma



Also,According to Russian scientist I. Kizlasov, two runiform scripts were used in Khazar Khanate: Don Script and Kuban Script, both quiet similar to each other. The corpus of Don Script consists of number of short inscriptions mostly found in ruins of Khazar settlement Mayatskoe. Don script is undoubtedly alphabet. Inscriptions attributed to Kuban script are mostly found in ruins of another Khazar settlement, Humara. The Kuban Script is also alphabet and most possible used for the language of Bulgars.


      On sites of First Bulgarian Empire also, has been discovered hundreds of short inscriptions.To categorize them is quiet difficult. First of all comes alphabet from Murfatlar, used to write more than 60 short inscriptions in rock churches of Murfatlar and inscription on famous Rosette of Pliska. Murfatlar alphabet contains about 40 signs. Another site from times of Early Medieval Bulgaria yielding inscriptions is Monastery of Ravna. There were found only few inscriptions but their signs might be similar to an inscription on golden ring found near Shumen. Script from Ravna is most likely an alphabet and according to D. Ovcharov is similar to Orkhon alphabet. And finally, at Monastery of Krepcha was discovered number of inscriptions. Their signs resemble Hebrew alphabet and doesn’t bear any similarity with two inscriptions from the horn. Out of these three groups stays number of short inscriptions that are difficult to categorize and understand but they also show signs that are written on some sort of logographic (or logosilabic) script. Here I will try to compare them with two inscriptions on musical horn. 

        As I already mentioned, R. Sefrerski published only drawings of the two inscriptions under question. He positioned the drawings of inscriptions as he thought they was written. His decision to position short inscription on base of the position of sign which resemble human figure sims correct:

Fig 5 
The Short inscription


However, I think that he failed to situate the long inscription correctly. There is three reasons that this is so.


Fig 6
The Long inscription
First of all, there is number of signs in the short inscription that have exactly the same match in the long inscription but inverted in 180 degree. In this way, signs,,,,from short inscription correspond exactly to signs,,,,andfrom long inscription. Secondly, the sign , as being smaller occupies the upper writing space, whereas sign from long inscription occupies the lower writing space. If there was such a writing convention, it would be expected both signs to be written either only on upper half or lower half of writing space. By the way, in the same manner Glagolitic letter “sha” is written on the upper writing space. Thirdly, the sequence of signsfrom short inscription will be read inverted in the long inscription:. And lastly the signshould be actuallywhich is well attested grapheme in number of inscriptions, the most famous of them being “Inscription from Byala”.

Fig. 7

The Inscription from Byala







        Although, Sefterski didn’t explained in his article, I think that he copied short inscription and then holding the horn in the same way copied the long inscription. Now if this is the case one of the inscriptions must have been written upside down. In that way, only both inscriptions are synchronized in content, so I reversed the long inscription to have the signs correctly understood:



Fig.8

Long inscription after rotation on 180 degree.


As you can see, the new numeration of signs omits short vertical lines that resemble some sort of punctuation, for example, short lines between gliph 14 and gliph 13 and so on. Those gliphs actually are composed of two elements and the lines that surround them make perfect sense.  Also the dot between gliph 22 and gliph 23 is another punctuation mark, may be as Sefterski thinks a sentence divider. 

        Next, I will introduce a number of short inscriptions from the period of First Bulgarian Kingdom, which contain same signs or even same sequence of signs as the horn inscriptions:
         Inscription 1 was found on defensive ditch near village of Byala, North-Eastern Bulgaria. On a stone block are engraved three gliphs. One of them is the most enigmatic of all signs of First Bulgarian Kingdom: IYI. The last Byala sign from left to right resemble gliph 18 from long inscription. Actually, the whole qliph sequence  bears the futures of the Byala inscription, or it is of Byala type, where belongs number of inscriptions that also should be written with the same mysterious script. 
Fig. 9
Inscription from Byala

      Group of inscriptions 2 was found at Shudikovo. In a ruins of old church near Shudikovo monastery was found large rectangular stone block, on five sides of which were engraved inscriptions. It is believed that stone block was once pagan altar, because of presumption that many former pagan temples were turn into churches. One of its sides bears inscription of Byala type. The gliph IYI is repeated several times. (Pudic, I., 1965)
  
Fig. 10
The inscription from Shudicovo

           Inscription 3 was found at Pliska at the south wall of the inner city. It was incised on ceramic roof tile (Doncheva-Petkova, L. 1980 tab. XXIII). From its three gliphs two are identical with gliphs from Byala. Middle one is different.
Fig. 11
The inscription on ceramic roof tile

         Inscription 4 was found at Madara, engraved on ceramic roof tile (Popov, R.,1936, с. 41, обр. 56.). Its gliphs are same as in Inscription 3.

Fig. 12 
The inscription found at Madara

      Inscription 5 was discovered at Popina, incised on the neck of amphora-like pitcher ( Doncheva-Petkova, L.,1973, р.16, samp. 7). It contains gliph IYI.

Fig. 13 
The inscription from Popina


      The gliph IYI was used also for Inscription 6, found at Asparuhovo, North-Western Bulgaria. It was engraved on tombstone. (Mavrodinov, N., 1943 p. 83, fig. 46). 

Fig. 14
The inscription from Popina


      Inscription 7 was found near Vratza, incised on bone needle (Ivanov, P.,1997) . It shares the same gliph only with Inscription 6: 
Fig. 15
The inscription on bone needle

The Inscription 8 is from exposition of  museum at Bitolja, FURO Macedonia. It is another inscription Byala type.(Ivanov, Iv. 2008)

Fig. 16
The inscription from Bitolja


Inscription 9 is a ligature written vertically on folio 184 from 11th century Greek manuscript kept in Bodleian Library, Oxford . It is not very clear if all of signs in the ligature are gliphs but I am convinced by the contents of other ligatures from the same manuscript that at least larger part of them are.(Ovcharov, N. 2014 B)


Fig. 17
The inscription from Greek manuscript.


      Inscription 10 was found in Rock Churches of Murfatlar. It was incised on a wall of church B3 and consists of 4 characters. A photo of the inscription was published in patzinakia.com.(Ovcharov, N., 2014A)




Fig. 18
The inscription from Murfatlar



 Inscription 11 was found at Pliska, near south wall of inner city. It was incised on roof tile (Doncheva-Petkova, Л., 1980 tab. XXIII).

Fig. 19
The Inscription from Pliska

      Inscription 12 is a Pottery mark made on bottom of a ceramic vessel found at Medieval castle of Odartsi.(Doncheva-Petkova, L.,1999)

Fig. 20
The pottery mark from Odartsi



       In the tables down, I compared 10 of above 14 inscriptions that might be written with the same writing system. Evidence for that is only that they share same gliphs, sometimes only one and of course I cannot be sure 100% of it. Nevertheless, table below gathers 55 gliphs that are candidates to be signs of Bulgarian Sacred Script existed in Medieval Bulgaria. 





   

      It is time to explain why I gave the name "sacred" to the script. Raiko Sefterski believed that the musical horn was used by a kolobur, as Bulgarian pagan priest was called. He guessed that the horn was used without carvings or change in any kind, just as it was on animal to preserve its magical power. He saw a pictograph of a kolobur in gliph and a tambourine in gliph . Even thought his guesses for above signs are wrong, the idea that script was created and used for religious purposes is correct. Let's see where above mentioned inscriptions were found. The inscription of Shudicovo was carved on large stone block, possibly pagan altar. Inscription from Byala was carved as well on smaller stone block,  on defensive ditch. It couldn't been part of small shrine too. Inscriptions 3 and 4 were incised on ceramic roof tiles, place where god can see them. Inscription 10 was found in Rock Churches of Murfatlar, and inscription 9, on pages of  homilies of John Chrysostom. All this evidence leads to the conclusion that Bulgarian Sacred Script was used predominantly for religious purposes. 




Literature:

    Doncheva-Petkova, L., 1973: Людмила Дончева-Петкова, “Ранносредновековни ангобирани съдове”, in: Археология 15/3, София, 1973.    Doncheva-Petkova, Л., 1980:  Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София 1980.
    Doncheva-Petkova, L.,1999:  Л. Дончева-Петкова – Л. Нинов – В. Парушев:Одърци. 1. Селище от Първото българско царство. София 1999.
    Ivanov, Iv., 2008: Иванов, Иван, Връзка на скалните графити от Козячко-Осоговския район на Р. Македония с прабългарски графити от североизточна България, Protobulgarians.com, 2008,
 Нинов – В.


    Ivanov, P., 1997: Иванов П. Костена игла с рунически надпис, Annuary of the National Museum of Archaeology, 10, Sofia, 266- 272
    Kyzlasov, I., 1994: Кызласов, И. Л., Рунические письменности евразийских степей,  Москва: «Восточная литература», 1994.
    Mavrodinov, N., 1943: Mavrodinov, N., Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós, Archaeologica Hungarica 29, Budapest 1943
    Odartsi 1999: Одърци. Том 1: Селище от Първото българско царство, 1999.
    Ovcharov, N., 2014 A: Ovcharov, N.,Murfatlar script, murfatlar.blogspot.co.uk, 2014.
    Ovcharov, N., 2014 B:  Ovcharov, N.,Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, murfatlar.blogspot.co.uk, 2014
    Popov, R., 1936:  Попов, Р, Материали от разкопките през 1934- 35г. in Мадара II. 1936.
    Pudic, I., 1965: Pudic, I., Sudikovska ispitivanja, Godisnjak za balkanoloska ispitivanja, kn.II, Sarajevo, 1965, p.179
    Sefterski, R., 1999:   Два новооткрити надписа в София тип Runica Bulgari­ca // Palaebulgarica, XXIII, София, 1999.