Писменоста от Мурфатлар (Част 1)

 

Предговор

         През 1984, докато се подготвях за изпита по средновековна българска история, попаднах на книгата на Петер Юхас „Тюрко-българи и маджари“. В една от главите на книгата се разглеждаше връзката между секелските руни и писменоста на аспаруховите българи. Авторът предлагаше дълъг списък от надписи приписвани на старите българи, сред които се открояваха около 60 надписа открити в скалните църкви недалеч от село Мурфатлар, някога влизало в пределите на Първото царство. Този факт беше невероятна изненада за мен-за езика на аспаруховите българи се знаеше много малко: няколко думи, военни титли и имена. Единственият известен надпис на прабългарски беше написан с гръцки букви и учените предполагаха че е инвентарен списък на въоръжение. Не можех да повярвам, че някъде просто така са стоят 60 надписа написани на мистериозния език на прабългарите и никой не говори за това.

         По късно намерих статията на В. Бешевлиев за писменоста от Мурфатлар в която бяха дадени факсимилета на 40 от надписите. В изследването си авторът се опитваше да систематизира новооткритата писменост. Заключението му беше, че мистериозната азбука със сигурност е дело на старите българи и че, дори и трудно не е невъзможно да бъде открит ключа за разгадаването и. В последвалите години , с излючение на полския тюрколог Едуард Триярски, който прочете няколко имена на християнски светци, никой друг не направи опит за дешифриране на азбуката от Мурфатлар. Изглеждаше че няма български учен който се интересува от въпроса.

         После през 1991 беше публикувана книгата „Каменната книга на Българите“ на икономиста Петър Добрев който твърдеше че, е разчел писменоста на старите българи. . В книгата авторът предлагаше прочит на някои от кратките надписи, базиран на иранските езици. След като се запознах внимателно с изследването, на Добрев се опитах да приложа азбучната таблица върху няколко от по-дългите надписи. Уви, не се получаваше нищо. Този неуспех ме накара да си дам сметка, че нямам достатъчно знания в областа на езикознанието. Силно впечатлен и заинтересован от мурфатларската азбука и решен да попълня празнините в лигвистичните си познания. Започнах да чета граматики на тюркски и ирански езици, учебници по обща лигвистика, студии за древни писмености, всичко което можеше да ми помогне да разбера материята. Лека полека знанията ми нарастнаха дотам, че вече гледах на надписите от Мурфатлар по друг начин. Въпреки че знаех, че съм същият дилетант на когото, не е позволено да си вре носа в дълбините на езикознанието, през всичките тези години не преставах да търся следи, схеми, взаимовръзки в надписите за да разбера значението поне на една дума.

          И така една ранна пролетна заран, докато четях странен старобългарски надпис си дадох сметка че, съм по следите на нещо голямо. Буквално за няколко дни успях да разгадая значението на някои от буквите, после думи и изречения- след 1000 години надписите оживяха. След първоначалната еуфория се стъписах; беше ли това истинско разчитане или детска игра на необразован достатъчно възрастен. Не можех да преценя. Блъскайки се между отчаянието и увереноста, започнах да чета всяка статия и книга по темата. Оказа се че те не са малко и са написани на различни езици. Винаги имаше още една книга и още една статия. Отне ми две години но, търсенето е към края си: трябва да седна и да го опиша.

Лондон  2012

Н. Овчаров

Глава Първа
Изследванията

        През юни 1957 година, недалеч от румънското село Басараби, някога наричано Мурфатлар, при текущи работи във варовикова кариера, се открива входа на скална църква която по късно ще бъде наречена В1. От 1957 г. до 1960 г. се провеждат археологически проучвателни работи организирани от Института по Археология в Букурещ представен от Йон Барня и Дирекцията на архитектурните паметници представени от Виктор и Лиана Билчиуреску. В хода на проучванията са открити няколко църкви и параклиси (В1, В2, В3, В4, Е3, Е5), галерии (Н, G 1-5), погребални камери (С1, С2) и килии (Е1, Е2, Е4, Е6). По стените в мекия варовик работниците във варовиковата кариера и монасите са оставили множество антропоморфни зооморфни и геометрични рисунки. Но не само това- по стените на манастирския комплекс в Мурфатлар, обитателите му са врязали кирилски, глаголически, гръцки и рунически надписи.
        Обект на това изследване са именно руническите надписи които, според изследователите на скалния комплекс са над 60. В първа глава ще разгледам голяма част от публикациите свързани с Мурфатларските надписи, във втора ще се опитам да направя честотен анализ на руническите знаци използвани в тях и ще ги сравня с писмености които по един или друг начин са свързани с Мурфатларското писмо. В последната глава ще изложа предложението си за дешифриране на загадъчната рунна писменост.

    

        След като се появява първото съобщение за Скалния комплекс в Мурфатлар през 1960-та, до ден днешен са излезли множество статии и сборници в които са публикувани снимки, факсимилета и чертежи на Мурфатларските рунни надписи. Немалко са и работите на учени изследвали загадъчните надписи и направили опит за дешифрирането им. В тази глава ще се опитам да проследя хронологически голяма част от трудовете посветени на Мурфатларските руни.

        Първата публикация за компекса в Mурфатлар излиза през 1959-та в брой шести на румънското списание за археология „Materiale şicercetări arheologice“. В статията Йон Барня и Виргил Билчуареску описват откритите до този момент части на монашеския комплекс. Руническите надписи само се споменават без да бъдат публикувани с изключениена тези които случайно попадат в илюстрациите.
        На следващата година румънският учен Д. Богдан публикува статия в която прави анализ на около 45 от Мурфатларските рунически надписи открити в църквата В1 и в съседните помещения през 1957г. Извода на автора е че, надписите могат да се разделят хронологически на три части: надписи с древнотюркски руни, надписи с древнотюркски руни и глаголиучески и кирилски букви и кирилски и глаголически надписи. Според Богдан, тъй като около 40 от мурфатларските руни се различават от древнотюркските, в комплекса е живяло Дако-гетско население което по късно е започнало да използва кирилица и глаголица. Ценноста на тази тази статия е че представя факсимилета на внушително количество рунни надписи.(Bogdan D. 1960)
        През 1962 Йон Барня пише статията „Предварительние сведения о каменнъх памятниках в Басараби“ в която, разказва за новите открития в Мурфатларския скален комплекс, църквите В2-4, галерии и погребални камери. В тази публикация румънският археолог представя скица на рисунка на светец с рунически надпис от църквата В4 и факсимилета на 4 от добре запазените надписи (Барня Й. 1962). През същата година излиза и статията на Й. Барня във френското списание Cahiers archéologiques. В нея авторът прави кратко описание на паметниците открити до 1960 г. Тук Барня публикува факсимилета на 9 и снимки на два рунически надписа (Barnea I. 1962)
Година по-късно, Й. Барня публикува статията: "Reprezentarea labirintului pe monumente le rupestre de la Basarabi (reg. Dobrogea)" в която, прави анализ на изображениятаспоред негона лабиринт. В една от илюстрациите румънският археолог представя скица на рисунка на „лабиринт“, щит ирунически надпис от западната стена на църква В4 (Barnea I. 1963).
        През 1964 М. Комша прави критичен преглед на надписите публикувани от Д. Богдан (Bogdan D. 1960). Комша отхвърля тезите на Богдан който приема за кирилски някои от руническите надписи и дори открива дата в един от надписите (Комша M. 1964).
Още една статия за комплекса Мурфатлар публикуват румънските учени П. Дякону и Н. Петре. Те предлагат факсимилета на рунически надписи вече публикувани от Й. Барня. Статията им третира най вече въпроса за етническия произход на мурфатларските рунически надписи(Diaconu P. Petre N. 1969).
        През 1971 г. излиза трети том на сборника посветен на историята на Добруджа през ранното средновековие. В него Й. Барня, в отделна глава описва откритията в Манастирският комплекс Мурфатлар. Наред с това Барня предлага факсимилета на 9 рунически надписа, вече представяни и в други публикации (Barnea I. 1971).
        Първият български учен който, изучава задълбочено Мурфатларските руни е В. Бешевлиев. През 1976г. в статията „Етническата принадлежност на рунните надписи при Мурфатлар“, Бешевлиев прави анализ на 15 от Мурфатларските надписи. От тях той извежда, освен многото лигатури, 28 знака които според него съставляват рунната азбука. На тези 28 руни той намира пълно съответствие сред знаците намерени по камъни и керамика в Североизточна България от времето на Първото българско царство. С това той се противопоставя на твърденията на румънските учени че, Мурфатларския монашески комплекс е дело на Дако-гетско население. Също така Бешевлиев сравнява по форма руните от Мурфатлар с германските рунни надписи, Орхоно-енисейската азбука, секлерските руни, Донско-кубанските надписи и знаците от Саркел. Българският учен установява че докато руните от Мурфатлар имат сходство с 15 от буквите на Орхоно-енисейската азбука и секлерските руни, 14 знака от Новочеркаските бъклици, 12 от Каракент, 6 от Маякското градище, 4 от Надь сент Миклош, 3 от Хумара то с германските руни сходството е с 6 основни знака и 3 варианта. Заключението на Бешевлиев е че, по голямото сходство на Мурфатларските знаци със степните писмености, а не с германските руни доказва техния произход и тяхната етническа принадлежност. Той също така отбелязва сходството на 4 от мурфатларските знаци с букви от кирилицата. Доколкото произхода на тези букви не напълно ясен, Бешевлиев допуска те да са заети от рунната азбука на прабългарите. Статията на българския учен убедително доказва прабългарската принадлежност на мурфатларските рунни надписи и представя за първи път в българско издание 15 от тези надписи. (Бешевлиев В. 1976). 

        В следващата си статия за мурфатларските рунни надписи В. Бешевлиев разширява базата на анализа си като включва този път 24 надписа и отделя 63 знака. Той сравнява руните с няколко варианта на изписване, дължащи се на различен почерк, както и някои често повтарящи се буквени съчетания. Бешевлиев обръща внимание на два често срещащи се знака, единият от които според него изобразява някое важно религиозно понятие (BeshevlievV. 1976).
       Първи опит за дешифриране на писмото от Мурфатлар прави румънският учен А. Станчулеску. Той намира че, надписите от Мурфатлар са писани на 4 етапа: готски, готско-старогермански, старогермански и прабългарски. Според Станчулеску Дако-Гетите населявали района на Мурфатлар около 4 век са използвали някаква тяхна древна писменост и са врязали по стените на манастира текст на готски език. Същото писмо с малки промени е било използвано през вековете за записване на текстове на старогермански и прабългарски. Така използвайки различни езици Станчулеску успява да тразчете някои от Мурфатларските рунни надписи (Stanciulescu А. 1977, Stanciulescu А. 1986).
        Да разчете надписите от Мурфатлар пробва късмета си и полският лингвист Е. Триярски. В серия от публикации Триарски разчита както някои от надписите от църквите в Мурфатлар, така и надписа на розетата от Плиска. В тях той открива имена на светци и църковни служители и дори гръцки текст. Той смята че писмото от Мурфатлар е създадено от гръцки монаси с цел разпространение на християнството на базата на азиатските руни и се чете отдясно наляво.(TryjarskiE. 1980, TryjarskiE. 1981),
        През 1985 г. излиза сборника „Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas“ в който, две от статиите са посветени на руните от Мурфатлар. В първата Е. Триарски прави опит за разчитане на 10 от мурфатларските надписи и надписа на розетата от Плиска. В тази статия полският лингвист продължава и доразвива идеите си от предходните си опити за дешифриране(TryjarskiE. 1985). Във втората статия, Х. Хаусиг, на базата на прочита на Триярски, търси културните и икономически предпоставки за възникване на мурфатларското писмо. Според него степните рунически писмености са дело на мисионери – търговски или дипломатически посолства, а донасянето им в Европа най вероятно се дължи на миграцията на Хуни и Авари. Според Хаусиг в България и Хазария християнски мисионери създават руните на базата на азбуката от Армаз (HaussigH. 1985).
        В статия за скалния манастир Мурфатлар разглеждаща етническата принадлежност на комплекса и неговата датировка, българският учен К. Попконстантинов разглежда и някои от рунните надписи. Той установява че някои от знаците в рунните надписи са подобни на букви от кирилицата. Също така Попконстантинов опровергава тезата на Д. Богдан че надпис 24 (по Бешевлиев) е кирилски и съдържа дата и доказва че това е рунически надпис (Popkonstantinov К. 1987).
        С предложение за четене на рунните надписи отМурфатлар излиза К. Даниел. Той разчита няколко от по късите мурфатларски надписи. В един от тях Даниел вижда името на Исус Христос, а в друг „theosakove“ (бог чува) . Заради допуснатите грешки в писането (например „austo“за август) автора счита че, руническите надписи са писани от български и румънски монаси на гръцки език. надписа (DanielC. 1987,DanielC. 1989).
През 1989 излиза книгата на руския тюрколог С. Байчоров,Древнетюркские рунические памятники Европы. Байчоров разглежда някои от мурфатларските рунни надписи. В изложението си авторът предимно следва описаните вече особености на паметниците от В. Бешевлиев. Наред с това, Байчоров дава и четене на някои от надписите (Байчоров С. 1989),
        Над надписите от Мурфатлар работи учителят от Добрич, П. Иванов който, в множество статии публикува идеите си за дешифрирането на мурфатларската писменост. Той смята че руните от Мурфатлар са сходно по форма с Орхоно-енисейските макар и променени от времето или защото са използвани като скоропис. Иванов смята че е зика на надписите е близък до чувашкия и използва чувашки паралели за превода им. В надписите той открива и сирийски религиозни термини: селаси (троица) и салъб (кръст).(Иванов П. 1990, 1999а, 1999б, 1999в 2001,2002)
        Предложение за разчитане на надписите от Мурфатлар публикува и професора по стопанска история Петър Добрев. Добрев подхожда към решаването на проблема следвайки идеите на руския учен Турчанинов който твърди че руническите надписи от източна Европа са писани на езика на древните алани. За да разчете надписите от Мурфатлар авторът на„Каменната книга на прабългарите“ използва речниците на редица ирански народи. Добрев смята че мурфатларските руни са писани отляво надясно ( Добрев П. 1992).
        На следващата година обзорна статия върху руноподобните писмености от средновековна България публикува К. Попконстантинов. Той разглежда детайлно надписите от съдовете на съкровището от Надь сент Миклош, Плиска, Преслав, Бяла, Шудиково, Мурфатлар, Крепча и Равна. Попконстантинов смята че на територията на средновековна България са както рунически писмености сходни с Орхоно-енисейските, така и писмености повлияни от местните балкански традиции. Също така, в статията са публикувани безупречни скици на някои от най известните Мурфатларски рунни надписи (Попконстантинов К. 1993).
        През 1994 излиза монографията наруския лингвист И. Kизласов в която авторът прави сравнителен анализ на руническите писмености в степите на Евразия. Кизласов обособява две големи групи рунически писмености: Евразийска и Азиатска. Евразийската група от писмености според него включва Донското, Кубанското, Талаското, Ашикташкото и Южноенисейското писмо. Кизласов разглежда накратко писменостите открити на бившата територия на Първото българско царство. За мурфатларските надписи той е категоричен: макар че има и форми подобни на Евразийските руни, писмото изобилства от гръцки, кирилски и самобитни знаци и не трябва да се определя за руническо нито да се нарича такова(Kызласов И. 1994).
        На следващата година Е. Триарски публикува статия в която, разглежда опита за дешифриране на редица евро-азиатски рунически паметници предложен от С. Байчоров. Наред с това полският лингвист прави обзор на постиженията в областа на степните руноподобни писмености до момента (1992). Триарски засяга и темата за Мурфатларските руни критикувайки опитите за прочит направени в България (TryjarskiE. 1995).
        През 1995 г. предложение за дешифриране на писменоста от Мурфатлар прави българският учен П. Георгиев. Той разчита текста върху розетата от Плиска и два надписа от Мурфатлар. Според Георгиев, ключ за дешифриране на неизвестното писмо е Розетата от Плиска. Той смята че върху външният кръг нарозетата са изобразени седемте печата с които, Исус е подпечатал писмото си до цар Абгар, а върху вътрешния знаците на седемте планети ( Георгиев П. 1995).Използвайки стойностите на знаци разкрити с помоща на розетата, българският учен разчита четеризнаковия надпис над рисунка на светец от църквата Б4 ( Георгиев П. 1996). По късно Георгиев разчита надпис № 20 (по Бешевлиев) от Мурфатлар използвайки още един път известните от розетата от Плиска графеми ( ГеоргиевП. 2005).
        В статия сравняваща писменоста от Мурфатлар с писмото от Над сент Миклош, Св. Венелинова търси графични палеографски прилики между двете писмени системи. Тя установява че от 18-19 сравнени знака 11 са близки графически. Венелинова отчита влиянието на кирилицата върху мурфатларските знаци и по-голямата близост на Над сент Миклошките руни със степните писмени системи от Европа и Азия (Венелинова Св. 2003)
        През 2003 К. Попконстантинов разглежда два надписа от Мурфатлар и Равна. Според него паметниците от Мурфатлар са от началото на 10 век а някои и от последната четвърт на 10 век. Попконстантинов допуска че рунното писмо от манастира при Мурфатлар е криптография. Българският учен се позовава на факта че мурфатларските знаци са отчасти рунически отчасти кирилски и гръцки букви (Попконстантинов К. 2003).
        Статия свързана с руническите надписи от Мурфатлар бе публикувана от А. Гранберг. В нея авторката сравнява графично рунната писменост от района на Балканите с редица писмености от Азия и Европа. Според Гранберг на Балканите е съществувала единна руническа азбука съставена от 25-26 букви някои от които имат варианти. Посоката на писане е отдясно наляво, а руническата азбука е повлияла кирилицата (GranbergA. 2005).
В поредица от статии, Ив. Иванов прави опит за дешифриране на редица рунни надписи от Мурфатлар. В опитите си Иванов следва теорията на П. Добрев че, старите българи са говорили език от иранската езикова група. Някои от четенията му са оригинални други следват в една или друга степен прочита на П. Добрев (Иванов Ив. 2005-2012).
        През 2007 Св. Венелинова разглежда общите и специфични особености на рунните писмености в Дунавска България и Донско-кубанския регион. Венелинова установява че въпреки някои общи палеографски парамнетри рунните паметници в двата региона се различават поради самостоятелния път по който двете култури се развиват и настъпилите етнически и политически промени довели до самостоятелно развитие на дунавските и донско-кубанските рунни писмености (Венелинова Св. 2007).
        През 2011 изследване за рунното писмо на древните българи издава Ж. Войников. Той прави редица опити за дешифриране на десетки рунически надписи от скалния манастир Мурфатлар. Войников смята че, езика на старите българи е бил сроден с езика на средновековните алани. В прочита на надписите той следва рамката поставена от Добрев, търсейки по-подходящи решения в речниковия фонд на потомците на аланите – съвременните осетинци. (Войников Ж. 2011)
        След 2005 бяха публикувани в интернет сайтове снимки на десетки мурфатларски рунически надписи. Първо през 2005 румънската група за алтернативна история „Patzinakia“ създаде сайт за Манастирския комплекс в Мурфатлар. Наред с множество материали описващи комплекса, бяха публикувани десетки снимки на мурфатларските рунически надписи . Така бе показана част от интериора на църквите от Mурфатлар, бяха дадени детайли на рунически надписи известни от предишни публикации, а други бяха показани за пръв път(www.patsinakia.com). После през 2011 бе стартиран блога на румънския архитект М. Опреану пропагандиращ проект за защитно съоръжение над църквите от Мурфатлар. В сайта са публикувани редица снимки на рунни надписи, някои от тях непубликувани дотогава (www.ansamblubasarabi.co.uk). Накрая през 2012 г. Бе създен сайта на румънския Музей на националната история и археология в който, бяха пуснати снимки от вътрешноста на мурфатларските църкви Б1-4. Сред тях намериха място няколко снимки на рунически надписи (www.biserici-rupestre-basarabi.ro).

        В долната таблица правя сравнение на звуковите стойности на най-често употребяваните мурфатларски руни според: 1- Ал. Станчулеску, 2- Ед. Триярски, 3- П. Добрев, Ж. Войников и Ив. Иванов, 4- П. Георгиев и 5- П. Иванов.

Използвана литература

        Байчоров С. 1989, Древнетюркские рунические памятники Европы, Ставрополь;
        Барня, Й. 1962. Предварительные сведения о каменные памятниках в Басараби (обл. Доброджа).- Dacia VI;
        Бешевлиев В. 1974, Етническата принадлежност на рунните надписи при Мурфатлар, Векове, 4, 12-22;
        Венелинова Св. 2003, Характерни особености на надписите от Мурфатлар и Над сент Миклош, Традиции и приемственост в България и на Балканите прерз Средните векове, В. Търново, 131-140;
        Венелинова Св. 2007, Общи и специфични особености в рунните паметници на донско-кубанските и дунавските българи, Проблеми на прабългарската история и култура, том 4, 2, 253-262;
        Войников Ж. 2011, Алано-древнобългарското писмо, София, Фабер;
        Георгиев П. 1996, За един рунически надпис от Мурфатлар.- Епископ Константинови четения, 2, 188-193;
        Георгиев П. 1997, Методологически основи в дешифрирането на руническото писмо в средновековна България.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 1, 67-74;
        Георгиев П. 1997, За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 96-109;
        Георгиев П. 2005, “Руническият” надпис № 20 от Мурфатлар – четене и коментар на културно-религиозните идеи.- В: Културните текстове на миналото: носители, символи и идеи, ІІІ София, 149-156;
        Гълъбов Ив. 1975, Средновековната българска кирилска епиграфика през последните 30 години. Археология, 1975, 4, 15-25;
        Добрев П. 1992, Каменната книга на прабългарите : [Изследване] София : Проксима;
        Иванов Ив. 2005, Названия на прабългарските богове-планети., www.protobulgarians.com;
        Иванов Ив. 2007, Разчитане на прабългарски надпис-билингва от с. Басараб, Северна Добруджа, www.protobulgarians.com;
        Иванов Ив. 2009, За четенето на един рунен надпис от Мурфатлар., www.protobulgarians.com;
        Иванов Ив., Минкова М. 2010, За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България, Laurea in honorem Margaritae Vaklinova, Книга 2, НАИМ-БАН, София, 354-359;
        Иванов Ив. 2009, За четенето на един рунен надпис от Мурфатлар., www.protobulgarians.com;
        Иванов Ив. 2012, Надписите от Мурфатлар и представата за кръста като оръжие сред българските монаси., www.protobulgarians.com;
        Иванов Ив. 2012, Присъства ли името Зиези в рунните надписи от Мурфатлар? www.protobulgarians.com;
        Иванов П. 1984, Две становища върху прабългарската руническа азбука и някои надписи на нея Добруджа, Сборник / Исторически музей-Силистра;
        Иванов П. 1990 , Към въпроса за руническото писмо на прабългарите, Добруджа : Сборник, Исторически музей-Силистра, 53-61;
        Иванов П. 1995, Отношението на прабългарите към християнството според техните рунически надписи Ави-тохол / Историческо дружество Българска орда;
        Иванов П. 1999 а, Нов поглед върху една публикация за характера на прабългарското руническо писмо, Научни съобщения на СУБ - клон Добрич;
        Иванов П. 1999 б, За смисловото съдържание на най-разпространения прабългарски рунически надпис, Научни съобщения на СУБ Добрич;
        Иванов П. 1999 в, Прабългарската руническа азбука. Особености и правила за писане и четене, Научни съобщения на СУБ - клон Добрич;
        Иванов П. 2001, Прабългарски рунически надписи открити в Добруджа, Краезнание Добрич , Издание на Дружеството на краеведите и на клуб Родознание в град Добрич ;
        Комша М. 1964, К вопросу истолкования некоторых граффито из Басараби, Dacia, VIII, 363–374;
        Kызласов И. 1994, Рунические письменности евразийских степей. Восточная литература, РАН;
        Попконстантинов К. 1983, За надписите с „дата“ от скалния манастир при Мурфатлар. Преслав 3, София, 135-149;
        Попконстантинов К. 1993, Рунически надписи от Средновековна България. - Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. В. Търново, 141-165;
        Попконстантинов К. 2003, За два надписа от манастирите при Мурфатлар и Равна, Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове. Юбилеен сборник, посветен на проф. д.и.н Йордан Андреев, В. Търново, 99-112;
        Barnea I. 1962, Les monuments rupestres de Basarabi en Dobroudja, Cahiers archéologiques, Paris, 13, 1962, pp. 187-208;
        Barnea I. 1963, Reprezentarea labirintului pe monumentele rupestre de la Basarabi (reg. Dobrogea), Studii şi cercetări de istorie veche, Bucureşti, nr. 14, 1, 1963, pp. 189-195;
        Barnea I.1981, Christian art in Romania, vol. 2, Bucharest, 46-90;
        Barnea I., Bilciurescu V. 1959, Şantierul arheologic Basarabi (reg. Constanţa), Materiale şi cercetări arheologice, Bucureşti, 6, 1959, pp. 541-566;
        Barnea I. Ştefănescu S. 1971, Din istoria Dobrogei, vol. III, Bizantini, români şi bulgari la Dunărea de Jos, coll. Bibliotheca Historiae Romaniae, vol. 9, ed. Academiei RSR, Bucureşti, 1971, 181-233 ;
        Beshevliev, V. 1977, Beobachtungen uber die protobulgarischen runeninschriften bei Basarabi (Murfatlar), ИИМВ, Varna, 13 (28),49 55;
        Bogdan D. 1960, Grafitele de la Basarabi , Analele Universităţii Parhon – Seria Ştiinte sociale – istorie, Bucureşti, nr. 9, 16, 1960, 31-49;
        Daniel C. 1987, Prima atestare scrisa a limbii române: cuvinte românesti din secolul al X-lea în inscriptiile de la Basarabi, jud. Constanta, Istorii neelucidate. Almanah estival '87, Luceafarul, p. 35-40;
        Daniel C. 1989, Cuvinte românesti in inscriptiile de la Basarabi, Noi Tracii XVIII/173, Roma, 1-10 ;
        Diaconu P. Petre N. 1969, Quelques observations sur le complexe archéologique de Murfatlar (Basarabi) , Dacia, Bucureşti, 13, 443-456;
        Georgiev P. 1995 The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria).- ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantine ac Slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547-555;
        Georgoiev P. 2004, L`ecriture runiforme de Murfatlar. Une expérience de lire еt commenter.- In: Prinos lui Petre Diaconu la 80 de ani. Braila, 2004, 425-436;
        Granberg A. 2005, On Deciphering Medieval Runic Scripts From the Balkans- Културните текстове на миналото: носители, символи и идеи, ІІІ, София, 128-139;
        Haussig H. 1985, Der historische Hintergrund der Runenfunde in Osteuropa und Zentralasien, - Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas. Wiesbaden,
        Parzymies А. 1991, Une autre lecture de l'inscription de Pliska, JA CCLXXIX, 3-4, 227-232.
        Popkonstantinov K. 1986, Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. - Die Slawischen Sprachen, 10, 77-106;
        Popkonstantinov K. 1987, "Les inscriptions du monastère rupestre près du village Murfatlar (Basarab). Etat, théories et faits", Dobrudža. Etudes ethno-culturelles, Sofia, 1987, pp. 115-145;
        Popkonstantinov K. Kronsetiner О. 1994, Altbulgarische Inschriften. I. (Die Slawischen Sprachen, 36. Salzburg-Wien;
        Stanciulescu Al. 1977, Contributii la descifrarea inscriptiilor de la Murfatlar (Basarabi), BOR, 95, 9-12, 1024-1034;
        Stanciulescu Al. 1986, One hypothesis the decipherment of the inscriptions from Murfatlar (Basarabi), Balkan Studies, 27, 1986, 2, 238-251;
        Tryjarski E. 1980, Nieznany alphabet, Problemy 3 (408), 2-9;
        Tryjarski E. 1981, Etat actuel des recherches sur l’alphabet de Murfatlar et de Pliska ; JA CCLXIX, 361-372;
        Tryjarski E. 1985, Die runenartigen schriften sudosteuropas.- Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas. Wiesbaden, 1-9;
        Tryjarski E. 1985 б, Alte und neue Probleme der runenartigen Inschriften europas. Ein Versuch der Entzifferung der texte aus Murfatlar und Pliska. – Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas. Wiesbaden, 53-80;
        Tryjarski E. 1995, Has a key been found to decifer the eurasian scripts of the runic type? Laut- und Wortgeschichte der Türksprachen: Beiträge des Internationalen Symposiums Berlin, 7. Bis 10. Juli 1992. Wiesbaden;