Thursday, 14 March 2013

Предговор


Предговор




     През 1984, докато се подготвях за изпита по средновековна българска история, попаднах на книгата на Петер Юхас „Тюрко-българи и маджари“. В една от главите на книгата се разглеждаше връзката между секелските руни и писменоста на аспаруховите българи. Авторът предлагаше дълъг списък от надписи приписвани на старите българи, сред които се открояваха около 60 надписа открити в скалните църкви недалеч от село Мурфатлар, някога влизало в пределите на Първото царство. Този факт беше невероятна изненада за мен-за езика на аспаруховите българи се знаеше много малко: няколко думи, военни титли и имена. Единственият известен надпис на прабългарски беше написан с гръцки букви и учените предполагаха че е инвентарен списък на въоръжение. Не можех да повярвам, че някъде просто така са стоят 60 надписа написани на мистериозния език на прабългарите и никой не говори за това.
     По късно намерих статията на В. Бешевлиев за писменоста от Мурфатлар в която бяха дадени факсимилета на 40 от надписите. В изследването си авторът се опитваше да систематизира новооткритата писменост. Заключението му беше, че мистериозната азбука със сигурност е дело на старите българи и че, дори и трудно не е невъзможно да бъде открит ключа за разгадаването и. В последвалите години , с излючение на полския тюрколог Едуард Триярски, който прочете няколко имена на християнски светци, никой друг не направи опит за дешифриране на азбуката от Мурфатлар. Изглеждаше че няма български учен който се интересува от въпроса.
     После през 1991 беше публикувана книгата „Каменната книга на Българите“ на икономиста Петър Добрев който твърдеше че, е разчел писменоста на старите българи. . В книгата авторът предлагаше прочит на някои от кратките надписи, базиран на иранските езици. След като се запознах внимателно с изследването, на Добрев се опитах да приложа азбучната таблица върху няколко от по-дългите надписи. Уви, не се получаваше нищо. Този неуспех ме накара да си дам сметка, че нямам достатъчно знания в областа на езикознанието. Силно впечатлен и заинтересован от мурфатларската азбука и решен да попълня празнините в лигвистичните си познания. Започнах да чета граматики на тюркски и ирански езици, учебници по обща лигвистика, студии за древни писмености, всичко което можеше да ми помогне да разбера материята. Лека полека знанията ми нарастнаха дотам, че вече гледах на надписите от Мурфатлар по друг начин. Въпреки че знаех, че съм същият дилетант на когото, не е позволено да си вре носа в дълбините на езикознанието, през всичките тези години не преставах да търся следи, схеми, взаимовръзки в надписите за да разбера значението поне на една дума.
      И така една ранна пролетна заран, докато четях странен старобългарски надпис си дадох сметка че, съм по следите на нещо голямо. Буквално за няколко дни успях да разгадая значението на някои от буквите, после думи и изречения- след 1000 години надписите оживяха. След първоначалната еуфория се стъписах; беше ли това истинско разчитане или детска игра на необразован достатъчно възрастен. Не можех да преценя. Блъскайки се между отчаянието и увереноста, започнах да чета всяка статия и книга по темата. Оказа се че те не са малко и са написани на различни езици. Винаги имаше още една книга и още една статия. Отне ми две години но, търсенето е към края си: трябва да седна и да го опиша.

Лондон  2012
Н. Овчаров

No comments:

Post a Comment