Сравнителен Анализ -

 Сравнителен Анализ -   Първоначално се е смятало, че азбуката създадена през около 863 година от Кирил и Методий за записване на богослужебните книги на славянски език е била кирилицата (И Добровски, И Срезневски), а глаголицата е била тайнопис. Понастоящем повечето учени смятат, че глаголицата е създадена от светите братя а кирилицата от един от техните ученици на базата на гръцкия унициал като са добавени букви за липсващите в гръцката азбука славянски звуци (Иванова Т. 2004, Граматика на старобългарския език 1991).

     В долната таблица сравнявам 44 -те мурфатларски знака с буквите на кирилицата. Десет от мурфатларските знаци съвпадат по форма с букви от кирилицата.

 орхоно-енисейско писмо.

Писменоста от Мурфатлар (Част 3)

 Част Трета

Сравнителен анализ

    Още първите изследователи на мурфатларските рунически надписи се опитват да установят произхода на тази писмена система. Румънските археолози се насочват както към гръцкото писмо и старогерманските руни така и към орхоно-енисейската писменост. (Барня, Й. 1962, Комша М. 1964, Bogdan D. 1960) Бешевлиев прави сравнителен графичен анализ на знаците от Мурфатлар със степните писмености от Европа и Азия, старогерманските руни и знаците от Североизточна България. Той е категоричен, че руните от Мурфатлар са по- близки със знаците от Североизточна България и със степните писмени системи. Бешевлиев, също така, отбелязва наличието на четири кирилски букви сред мурфатларските руни. Той допуска възможността, създателят на кирилицата да ги е заимствал от рунната азбука.( Beshevliev, V. 1977). П. Георгиев вижда в мурфатларските знаци променени гръцки букви ( Georgiev P. 1995) . Попконстантинов смята, че мурфатларските знаци са възникнали като криптография въз основата на кирилски, глаголически, гръцки и рунни знаци (Попконстантинов К. 2003). Кизласов отчита, че освен това в мурфатларското писмо има и немалко уникални графеми (Kызласов И. 1994).

Въпреки че графичната близост едва ли би помогнала за дешифриране на мурфатларските надписи направих този сравнителен анализ както за да получа една по-пълна представа за приликите и разликите на мурфатларските знаци с писмените системи смятани за потенциаления им първообраз: орхоно-енисейските руни, донско-кубанското писмо, надписите от североизточна България, гръцката азбука, кирилицата, глаголицата, карпатските руни и писмото на секлерите.

Орхоно-енисейска писменост

    Първите образци на орхоно-енисейското писмо са открити по долината на река Орхон и са от началото на 8 век. Поради графичната им прилика с рунната азбука са наречени орхонски руни. В орхонското писмо някои от съгласните имат две форми в зависимост дали са използвани с предни и задни гласни. Също така има знаци представящи две съгласни. Откакто орхонското писмо е дешифрирано от В. Томсън, са преведени множество дълги и къси надписи. Формата на буквите и техните звукови стойности са установени и палеографията им уточнена. Смята се, че орхоноенисейското писмо е създадено на базата на някоя от семитските азбуки от Средна Азия и на местни пиктографски знаци. Във връзка с мурфатларското писмо е интересно, че част от учените смятат че Орхоно-енисейското писмо и Източноевропейските руни са генетически свързани.

В долната таблица по материали от Кононов (Кононов А. 1980) сравнявам трите дяла на орхоно-енисейското писмо (таласко, енисейско и орхонско) с 44-те най- често срещани мурфатларски знака. В колонка 6 са показани тяхните форми, а в колонка 7 поредният им номер. Установява се, че 13 от мурфатларските знаци са графически близки с орхонските руни.

Донско-Кубанска писменост

    Първите артефакти от степната писменост, открити в Източна Европа са надписите от съкровището Нагь Сзент Миклош през 1799 г. и текстът върху глинен съд от района на Царицин през 1896 г. По-късно са открити рунически надписи от Маяцкое и Хумара. Първоначално някои учени смятат, че тези надписи имат общ произход с Орхоно-енисейските надписи (Donner O. 1896, Melioransky P.). Немет, а по-късно и Малов, поставят под съмнение тази гледна точка и разглеждат източноевропейските руни като различна писменост (Németh J. 1932, Malov S. 1936). Турчанинов прави опит да дешифрира източноевропейските руни с помощта на езика на осетините (Турчанинов Г. 1971). Алтеим излиза с хипотеза, прецизирана по-късно от Хаусиг, че Орхоно-енисейската писменост и източноевропейските руни произхождат от различни варианти на семитските азбуки, използвани за езиците на иранската група (Altheim F. 1948, Haussig H. 1985 ).
    В статия за новооткрития надпис от Сарвас унгарският лингвист А. Рона-Таш разделя руническите надписи от Източна Европа на 5 географски региона: Северен Кавказ, Поволжието, Добруджа, Източна България, Карпатите (Рона-Тас А 1988). Кизласов прави малко по-различно разделение. Въз основа на задълбочен анализ той раздели степните азбуки на две групи: азиатска и евразийска. Азиатската група включва Орхоно-енисейското писмо. Евразийската азбука включва Донската, Кубанската, Ашикташката, Южно-енисейската и Исфаранската азбуки. Извън тази класация Кизласов оставя руническите надписи от Балканите и Карпатския басейн (Kyzlasov I. 1994). Тук ще направя сравнение между петте азбуки на евразийската група според класификацията на Кизласов, от една страна, и руните Мурфатлар, от друга. Подобни на знаците от надписите на Мурфатлар са както следва: 14 от Дон, 13 от Кубан, 10 от Южен Енисей, 11 от Ашикташ и 5 от знаците от Исфарин.

 Гръцка азбука

    Гръцкият език и гръцката азбука са официални език и писменост в ранносредновековна България до приемане на учениците на Кирил и Методий от княз Борис през 886 г. Днес разполагаме с над 70 надписа издадени от Българската държава по различни поводи. Най-ранните са от времето на Тервел а най-късния от времето на Симеон (Бешевлиев В. 1979). Може би и затова глаголицата бива изместена в България от новосъздадената кирилица, в основата на която влиза изцяло без изменение гръцкия унициал (Граматика на старобългарския език 1991).

     В долната таблица сравнявам 44 от мурфатларските знаци с буквите от гръцката азбука, използвани в четири прабългарски надписа . Девет от мурфатларските руни съвпадат по форма с буквите от гръцката азбука.

 Кирилица

     Първоначално се е смятало, че азбуката създадена през около 863 година от Кирил и Методий за записване на богослужебните книги на славянски език е била кирилицата (И Добровски, И Срезневски), а глаголицата е била тайнопис. Понастоящем повечето учени смятат, че глаголицата е създадена от светите братя а кирилицата от един от техните ученици на базата на гръцкия унициал като са добавени букви за липсващите в гръцката азбука славянски звуци (Иванова Т. 2004, Граматика на старобългарския език 1991).

     В долната таблица сравнявам 44 -те мурфатларски знака с буквите на кирилицата. Десет от мурфатларските знаци съвпадат по форма с букви от кирилицата.

Глаголица

     В днешни дни почти всички слависти смятат, че глаголицата е създадена от Константин-Кирил Философ за писане на богослужебните книги на славянски език след 863 година. За произхода на буквите на глаголицата обаче, има множество теории. Едни автори допускат, че прототип на глаголицата е гръцкият минискул (Тейлър, Ягич), а други приемат че някои от буквите са създадени по образец на староеврейската, коптската и арменската азбука (А Ралфс, В. Вондрак, Н. Грунски). Според Г. Чернохвостов глаголическите букви са създадени като комбинация от три основни християнски символа- кръст, кръг и триъгълник (Иванова Т. 2004, Граматика на старобългарския език 1991).

В долната таблица сравнявам 44 -те мурфатларски знака с буквите на глаголицата. Десет от мурфатларските знаци съвпадат по форма с букви от глаголицата. Поради особената заоблена форма на глаголическата едно такова сравняване с правите линии на руните е донякъде условно.

Писменоста от Мурфатлар (Част 2)

 

Глава втора

Надписите

Надпис М 1

        Надпис М 1 е осемредов и еврязан на стена в църква В4. Състои се от 33 знака. Снимка на надписа е публикувана от Попконстантинов (Popkonstantinov K. Kronsetiner О. 1994). Опити за разчитане е правил Добрев (Добрев П. 1992).

Надпис М 2

Надпис М 2 е врязан върху северния стълб на църква В4 и се състои от 30 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 17 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов коментира надписа и добавя поправки във факсимилето на Бешевлиев (Попконстантинов К. 1993). Снимка на надписа е публикувана от К. Попконстантинов (Popkonstantinov K. 1987). Триарски чете надписа като: Elizaremnos Eepponynmos (втория ред). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников. 

Надпис М 3

Надпис М 3 е врязан на стена в църква В4 и се състои се от 21 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 23 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов коментира надписа и добавя поправки във факсимилето на Бешевлиев (Попконстантинов К. 1993). Снимки на надписа са публикувани от К. Попконстантинов (Popkonstantinov K. 1987) и в www.patzinakia. com. Триарски чете надписа като:Ohathon(първи ред), Garithoni (втори ред), Xagathonid (трети ред), Опити за разчитане са правили Добрев и Войников. 

Надпис М 4

        Надпис М 4 е врязан на южната стена на църква В4 и се състои се от 19 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1963). У Бешевлиев надписът е под номер 16 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов коментира надписа и добавя поправки във факсимилето на Бешевлиев (Попконстантинов К. 1993). Снимки на надписа са публикувани от К. Попконстантинов (Popkonstantinov K. 1987) и в www.patzinakia. com. Триарски чете надписа като Ogeppops (Ageppops, Oreppops) Dunari ingumnos (само първия ред). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 5

Надпис М 5 е врязан над входа към наоса на църква В1 и се състои се от 17 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 21 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов коментира надписа и добавя поправки във факсимилето на Бешевлиев (Попконстантинов К. 1993, стр. 153) . Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М6

Надпис М1 е триредов и се намира в скалния комплекс Мурфатлар. Състои се от 17 знака. Снимка на надписа е публикувана от Попконстантинов (Popkonstantinov K. Kronsetiner О. 1994). 

Надпис М 7

Надпис М7 е врязан на северната стена на наоса на църква В4 и се състои се от 17 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 19 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов коментира надписа и добавя поправки във факсимилето на Бешевлиев (Попконстантинов К. 1993). Снимкa на надписа e публикувани от К. Попконстантинов (Popkonstantinov K. 1987). Триарски чете надписа като: Iohanos Geposkopis Ephezos p. Опити за разчитане са правили Добрев и Войников. 

Надпис М8

Надпис М8 е двуредов и е врязан на скалния комплекс Мурфатлар. Състои се от 13 знака. Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia. com.

Надпис М 9

Надпис М9 е врязан на южната стена на църква В1 и се състои се от 12 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 22 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов предполага че е възможно М9 и кирилския надпис над него да са билингва (Попконстантинов К. 1993). Триарски чете надписа като: Xiponymos Lokike (Gotike). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 10

Надпис М10 е врязан на северната стена на наоса на църква В4 и се състои се от 11 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960) а снимка от Триярски (Tryjarski E. 1985 б). У Бешевлиев надписът е под номер 14 (Beshevliev, V. 1977). Снимка на надписа е публикуванa от Триарски ( Tryjarski E. 1981).

Надпис М 11

Надпис М11 е врязан на северната стена на наоса на църква В4 и се състои се от 11 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 20 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов коментира надписа и добавя поправки във факсимилето на Бешевлиев (Попконстантинов К. 1993). Снимка на надписа е публикуванa от К. Попконстантинов (Popkonstantinov K. 1987). Триарски чете надписа като: George Areopagath. Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 12

Надпис М12 е врязан вдясно от входа на църква В1 и се състои се от 11 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960). Той го взема за кирилски, съдържащ дата. Неговата хипотеза е разкритикувана от Комша (Комша М. 1964), Гълъбов (Гълъбов Ив. 1975) и Попконстантинов (Попконстантинов К. 1983, Popkonstantinov K. 1987)които потвръждават че, надписът е рунически. У Бешевлиев той е под номер 24 (Beshevliev, V. 1977). Опити за разчитане са правили П. Иванов и Войников.

Надпис М13

Надпис М13 е едноредов и се намира в скалния комплекс Мурфатлар. Състои се от 10 знака. Снимка на надписа е публикувана от Попконстантинов (Popkonstantinov K. Kronsetiner О. 1994). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 14

Надпис М14 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 10 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 15

Надпис М15 е врязан на стената вляво от входа за олтара на на църква В3 и се състои се от 9 знака. Снимка на надписа е публикувана от Барня (Barnea I.1981). Триарски чете надписа като: Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 16

Надпис М16 е врязан в църква В3 и се състои се от 9 знака. Снимка на надписа е публикуванa от Триарски ( Tryjarski E. 1981) и в www.patzinakia.com. Опит за разчитане е правил Войников.

Надпис М 17

Надпис М17 е врязан на колона в църква В4 и се състои се от 9 знака. Снимка на надписа е публикуванa в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М 18

Надпис М18 е врязан на стена в погребалната камера С1 и се състои се от 9 знака. Факсимиле на надписа е надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М 19

Надпис М19 е врязан на колона в църква В4 и се състои се от 7 знака. Снимка на надписа е публикуванa Триарски ( Tryjarski E. 1981) и в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М 20

Надпис М20 е врязан на отломък от параклиса Е3 и се състои се от 7 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев той е под номер 10 (Beshevliev, V. 1977). Снимка на надписа е публикуванa от Триарски ( Tryjarski E. 1981). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 21

Надпис М21 е врязан на стената вляво от входа за олтара на на църква В3 и се състои се от 7 знака. Снимка на надписа е публикувана от Барня (Barnea I.1981).

Надпис М22

Надпис М22 е врязан на стена на църква В и се състои се от 7 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962) и Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 12 (Beshevliev, V. 1977). Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia .com.

Надпис М 23

Надпис М 23 е врязан на стена в погребална камера С1 и се състои се от 7 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1962) и Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 7 (Beshevliev, V. 1977). Опит за разчитане е правил Войников.

Надпис М 24

Надпис М24 е врязан на стената вляво от входа за олтара на на църква В3 и се състои се от 7 знака. Снимка на надписа е публикувана от Барня (Barnea I.1981) и в www.patzinakia.com.

Надпис М25

Надпис М25 е врязан на стена на църква В и се състои се от 6 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962, Barnea I. Ştefănescu S. 1971) . У Бешевлиев надписът е под номер 8 (Beshevliev, V. 1977). Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia .com. Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М26

Надпис М26 е врязан на стена параклис E3 и се състои се от няколко знака разположени в по голяма площ, може би част от няколко надписа от които, различими са 6 знака. Факсимиле на надписа е надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М 27

Надпис М е врязан на стена в погребална камера С1 и се състои се от 5 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1962) и Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 13 (Beshevliev, V. 1977). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М28

Надпис М28 е врязан в църква В4 и се състои се от 5 знака. Ф аксимиле на надписа е публикувано и от K. Даниел (Daniel C. 1989).

Надпис М29

Надпис М29 е врязан на стена в галериите и се състои се от 5 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 6 (Beshevliev, V. 1977). Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia .com.

Надпис М30

Надпис М28 е врязан на стена в галериите и се състои се от 5 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1962) и Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 9 (Beshevliev, V. 1977). Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia .com.

Надпис М31

Надпис М29 е двуредов и е врязан на отломък представлявал долната част на кръст в църква В1 и се състои се от 5 знака. Факсимиле на надписа е надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М 32

Надпис М30 е врязан на колона в църква В4 под рисунка на сокол и се състои от 5 знака. Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М 33

Надпис М31 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 5 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М34

Надпис М32 е врязан на колона в църква В4 и се състои се от 5 знака. Снимка на надписа е публикуванa Триарски ( Tryjarski E. 1981) и в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М35

Надпис М35 е врязан над главата на светец на южната стена на църква В4 и се състои се от 4 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Барня, Й. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 5 (Beshevliev, V. 1977). Коментар на надписа прави К. Попконстантинов. Според него характерните особености на облеклото подсказват че това е Йоан Кръстител и най вероятно това е съдържанието на надписа (Попконстантинов К. 1993). Снимка на надписа е публикувани от К. Попконстантинов (Popkonstantinov K. 1987). Триарски чете надписа като: Phohan. Според П. Георгиев надписа гласи Енох. Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М36

Надпис М36 е врязан в основата на фигура на светец на стена в параклиса Е5 и се състои се от 4 знака.Факсимиле и снимка на надписа са публикувани от Барня (Barnea I. Bilciurescu V. 1959, Barnea I. 1962 ) а факсимиле от Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 4 (Beshevliev, V. 1977). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М37

Надпис М37 е врязан над главата на светец на стена в параклиса Е3 и се състои се от 4 знака. Снимка на надписа е публикуванa от Барня (Barnea I. Bilciurescu V. 1959, Barnea I. 1962 ) а факсимиле от Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 11 и се различава от факсимилето на Богдан (Beshevliev, V. 1977). Снимката на надписа е публикувана от Триарски прави факсимилето на Богдан по допустимо. Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М38

Надпис М38 е врязан върху северната стена на пронаоса на църква В1 и се състои се от 4 знака. Факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М39

Надпис М39 е врязан на колона в църква В4 над човешка фигура държаща сокол и се състои от 4 знака. Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М40

Надпис М40 е врязан на колона в църква В4 и се състои се от 5 знака. Снимка на надписа е публикуванa Триарски ( Tryjarski E. 1981) и в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk. Ф аксимиле на надписа е публикувано и от K. Даниел (Daniel C. 1989).

Надпис М41

Надпис М41 е врязан в църква В3 и се състои се от 4 знака. Снимка на надписа е публикува в www.patzinakia.com.

Надпис М42

Надпис М42 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 4 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 43

Надпис М43 се намира в скалните църкви Мурфатлар, може би е триредов но на публикуваните снимки се различават само 4 знака. Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М44

Надпис М44 е врязан в погребална камера С1. Състои се от около 10 знака от които по ясни са 4. Факсимиле на надписа е надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М45

Надпис М45 се намира в скалните църкви Мурфатлар, двуртедов е и от него се различават само 4 знака. Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М46

Надпис М46 се намира в скалните църкви Мурфатлар, разположен е на няколко реда, но от снимките се различават само 4 знака. Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М47

Надпис М47 е врязан на колона в църква В4. Състои се от знаци вплетени около два кръста. От знаците по ясни са 4. Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М48

Надпис М48 се намира в манастирския комплекс Мурфатлар и се състои се от 3 знака. За пръв път факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1962). У Бешевлиев надписът е под номер 1 (Beshevliev, V. 1977) . Триарски чете надписа като: Xristos.

Надпис М 49

Надпис М49 е врязан над входа на църква В1 и се състои се от 3 знака. Факсимиле на надписа е публикувано от Барня (Barnea I. 1962), Богдан (Bogdan D. 1960) и Комша (Комша М. 1964). У Бешевлиев надписът е под номер 2 (Beshevliev, V. 1977). Попконстантинов прави коментар надписа (Попконстантинов К. 1993). Триарски чете надписа като: Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М 50

Надпис М50 е врязан на стена в параклис Е3 и се състои се от 3 знака. Факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960). У Бешевлиев надписът е под номер 3 (Beshevliev, V. 1977). Опити за разчитане са правили Добрев и Войников.

Надпис М51

Надпис М51 е врязан на стена в погребална камера С1 и се състои се от 3 знака. Факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М52

Надпис М52 е врязан на стена на църква В1 и се състои се от 8 знака от които по-ясни са 3. Факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М 53

Надпис М53 е врязан на стената вляво от входа за олтара на на църква В3 и се състои се от 3 знака. Снимка на надписа е публикувана от Барня (Barnea I.1981) и в www.patzinakia.com.

Надпис М 54

Надпис М54 е врязан на колона в църква В4 и се състои от 3 знака. Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М 55

Надпис М55 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 3 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М56

Надпис М56 е врязан на колона в църква В4 и се състои се от няколко знака от които, добре различими са 3. Снимка на надписа е публикуванa Триарски ( Tryjarski E. 1981) и в www.patzinakia.com и www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М57

Надпис М57 е врязан на стена в църква В3 и се състои се от 3 знака. Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М 58

Надпис М58 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 3 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 59

Надпис М59 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 3 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 60

Надпис М60 е врязан върху северната стена на пронаоса на църква В1над надпис М34 и се състои се от 2 знака. Факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М 61

Надпис М61 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 2 знака. Въпреки и частично запазен, първият знак отляво надясно определено е възстановим. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 62

Надпис М62 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 2 знака вплетени в рисунка. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 63

Надпис М63 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 2 знака. Снимка на надписа е публикувана в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 64

Надпис М64 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от 2 знака. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 65

Надпис М65 се намира в скалните църкви Мурфатлар и се състои се от няколко знака от които два са по-ясни. Чертеж на надписа е публикуван в www.patzinakia.com. Точното му местонахождение не е указано.

Надпис М 66

Надпис М66 е врязан на колона в църква В4 върху фигура на сокол и се състои от 2 знака. Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk2

Надпис М 67

Надпис М67 е врязан на колона в църква В4 до човешка фигура държаща сокол и се състои от 2 знака.Снимка на надписа е публикуванa в www.ansamblubasarabi.co.uk.

Надпис М 68

Надпис М68 е врязан на стена в погребалната камера С1 и се състои се от 2 знака. Факсимиле на надписа е надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М 69

Надпис М69 е врязан на стена в погребалната камера С1 и се състои се от няколко знака по-ясни от които са 2. Факсимиле на надписа е публикувано от Богдан (Bogdan D. 1960).

Надпис М70

Надпис М70 е врязан в църква В4 и се състои се от няколко знака от които, добре различими са 2. Снимка на надписа е публикуванa в www.patzinakia.com .

Знак М 71

Знак М71 е врязан на стена в църква В4 над схематична човешка фигура, може би съдържаща още един знак. Снимка на знака е публикуван в www.patzinakia.com.

Знак М72

Знак М72 е врязан на стена в църква В4 над рисунка на човешка фигура. Снимка на знака е публикуван в www.patzinakia.com.

Знак М73

Знак М73 е врязан на колона в църква В4 до рисунка на кръст. Снимка на знака е публикуван в www.ansamblubasarabi.co.uk..

Знак М74

Знак М74 се намира в параклиса Е3 върху рисунка на човек. Снимка на знака е публикувана от Барня (Barnea I.1981).

Знак М 75

Единичният знак М75 се намира в скалните църкви Мурфатлар. Чертежа му е публикуван в www.patzinakia.com. Не е указано къде е бил врязан.

Знак М 76

Единичният знак М76 се намира в скалните църкви Мурфатлар над рисунка на кръст. Чертежа му е публикуван в www.patzinakia.com. Не е указано къде е бил врязан.

Знак М 77

Единичният знак М77 се намира в скалните църкви Мурфатлар. Чертежа му е публикуван в www.patzinakia.com. Не е указано къде е бил врязан.

Знак М 78

Единичният знак М78 се намира в скалните църкви Мурфатлар до кръст и две букви, най вероятно от гръцката азбука. Чертежа му е публикуван в www.patzinakia.com.  Не е указано къде е бил врязан.

Знак М79

Знак М79 се намира в погребалната камера С1 сред рисунки на дракони. Снимка на знака е публикувана от Барня (Barnea I., Bilciurescu V. 1959).

Знак М80

Знак М80 се намира в църквата В4, вписан в план на храм. Снимка на знака е публикувана от Барня (Barnea I.1981).

Знак М81

Знак М81 се намира в църквата В4 вляво от надпис М1. Снимка на знака е публикувана от Попконстантинов (Popkonstantinov K. Kronsetiner О. 1994).

Надпис П1

Надпис П1 е създаден при изработкатра на розетата от Плиска намерена през 1961 в Плиска и е публикувана през 1978 от Ваклинов (Vaklinov S. 1978). Повечето от изследователите на мурфатларските руни приемат надписа от розетата за написан със същата азбука (Tryjarski E. 1985, Georgiev P. 1995, Иванов Ив. 2005). Неведнъж са правени опити за дешифриране на надписа от розетата (Tryjarski E. 1985, Georgiev P. 1995, Иванов Ив. 2005Сидоров М. Келеведжиев Е. 1999, Михайлов, С. 1995, Сачев Е. 1977). 

         От показаните горе надписи отделих 77 различни знака. От тях 44 се срещат два или повече пъти. От срещащите се само един път знаци някои може би са лигатури(52, 60, 54), други тамги (67,68, 71, 74), както и заглавни букви и варианти на знаци. Въпреки и несигурно първите 44 знака от долната таблица са вероятно голяма част от състава на мурфатларската азбука. В следващата глава те ще бъдат използвани за сравнение с писмености имащи поне теоретично някаква връзка с мурфатларските руни.

        

        В долната таблица първата колонка показва номера на знака, втората- самия знак, а третата честотата на поява (първата цифра показва колко пъти се среща а втората в колко надписа).

Използвана литература

Барня, Й. 1962. Предварительные сведения о каменные памятниках в Басараби (обл. Доброджа).- Dacia VI;

Бешевлиев В. 1974, Етническата принадлежност на рунните надписи при Мурфатлар, Векове, 4, 12-22;

Войников Ж. 2011, Алано-древнобългарското писмо, София, Фабер;

Георгиев П. 1996, За един рунически надпис от Мурфатлар.- Епископ Константинови четения, 2, 188-193;

Георгиев П. 1997, За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 96-109;

Георгиев П. 2005, “Руническият” надпис № 20 от Мурфатлар – четене и коментар на културно-религиозните идеи.- В: Културните текстове на миналото: носители, символи и идеи, ІІІ София, 149-156;

Гълъбов Ив. 1975, Средновековната българска кирилска епиграфика през последните 30 години. Археология, 1975, 4, 15-25;

Добрев П. 1992, Каменната книга на прабългарите : [Изследване] София : Проксима;

Иванов Ив. 2005, Названия на прабългарските богове-планети., www.protobulgarians.com;

Иванов Ив. 2007, Разчитане на прабългарски надпис-билингва от с. Басараб, Северна Добруджа, www.protobulgarians.com;

Иванов Ив. 2009, За четенето на един рунен надпис от Мурфатлар., www.protobulgarians.com;

Иванов Ив., Минкова М. 2010, За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България, Laurea in honorem Margaritae Vaklinova, Книга 2, НАИМ-БАН, София, 354-359;

Иванов Ив. 2009, За четенето на един рунен надпис от Мурфатлар., www.protobulgarians.com;

Иванов Ив. 2012, Надписите от Мурфатлар и представата за кръста като оръжие сред българските монаси., www.protobulgarians.com;

Иванов Ив. 2012, Присъства ли името Зиези в рунните надписи от Мурфатлар? www.protobulgarians.com;

Иванов П. 1984, Две становища върху прабългарската руническа азбука и някои надписи на нея Добруджа, Сборник / Исторически музей-Силистра;

Иванов П. 1990 , Към въпроса за руническото писмо на прабългарите, Добруджа : Сборник, Исторически музей-Силистра, 53-61;

Иванов П. 1995, Отношението на прабългарите към християнството според техните рунически надписи Ави-тохол / Историческо дружество Българска орда;

Иванов П. 1999 а, Нов поглед върху една публикация за характера на прабългарското руническо писмо, Научни съобщения на СУБ - клон Добрич;

Иванов П. 1999 б, За смисловото съдържание на най-разпространения прабългарски рунически надпис, Научни съобщения на СУБ Добрич;

Иванов П. 1999 в, Прабългарската руническа азбука. Особености и правила за писане и четене, Научни съобщения на СУБ - клон Добрич;

Иванов П. 2001, Прабългарски рунически надписи открити в Добруджа, Краезнание Добрич , Издание на Дружеството на краеведите и на клуб Родознание в град Добрич ;

Комша М. 1964, К вопросу истолкования некоторых граффито из Басараби, Dacia, VIII, 363–374;

Михайлов, С. 1995, Към тълкуването на бронзовата седмолъчна розета от Плиска, Старобългаристика, XIX, 2, 94- 101;

Попконстантинов К. 1993, Рунически надписи от Средновековна България. - Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. В. Търново, 141-165;

Сачев Е. 1977, Надписът върху бронзовата розета от Плиска, Векове, 6, 78-81;

Сидоров М. Келеведжиев Е. 1999, Опит за идентификация и датиране на розетата от Плиска, Старобългаристика, XXIII, 2, 78- 87;

Barnea I. 1962, Les monuments rupestres de Basarabi en Dobroudja, Cahiers archéologiques, Paris, 13, 1962, pp. 187-208;

Barnea I. 1963, Reprezentarea labirintului pe monumentele rupestre de la Basarabi (reg. Dobrogea), Studii şi cercetări de istorie veche, Bucureşti, nr. 14, 1, 1963, pp. 189-195;

Barnea I.1981, Christian art in Romania, vol. 2, Bucharest, 46-90;

Barnea I., Bilciurescu V. 1959, Şantierul arheologic Basarabi (reg. Constanţa), Materiale şi cercetări arheologice, Bucureşti, 6, 1959, pp. 541-566;

Barnea I. Ştefănescu S. 1971, Din istoria Dobrogei, vol. III, Bizantini, români şi bulgari la Dunărea de Jos, coll. Bibliotheca Historiae Romaniae, vol. 9, ed. Academiei RSR, Bucureşti, 1971, 181-233 ;

Beshevliev, V. 1977, Beobachtungen uber die protobulgarischen runeninschriften bei Basarabi (Murfatlar), ИИМВ, Varna, 13 (28),49 55;

Bogdan D. 1960, Grafitele de la Basarabi , Analele Universităţii Parhon – Seria Ştiinte sociale – istorie, Bucureşti, nr. 9, 16, 1960, 31-49;

Daniel C. 1987, Prima atestare scrisa a limbii române: cuvinte românesti din secolul al X-lea în inscriptiile de la Basarabi, jud. Constanta, Istorii neelucidate. Almanah estival '87, Luceafarul, p. 35-40;

Daniel C. 1989, Cuvinte românesti in inscriptiile de la Basarabi, Noi Tracii XVIII/173, Roma, 1-10 ;

Diaconu P. Petre N. 1969, Quelques observations sur le complexe archéologique de Murfatlar (Basarabi) , Dacia, Bucureşti, 13, 443-456;

Georgiev P. 1995 The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria).- ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547-555;

Popkonstantinov K. Kronsetiner О. 1994, Altbulgarische Inschriften. I. (Die Slawischen Sprachen, 36. Salzburg-Wien;

Stanciulescu Al. 1977, Contributii la descifrarea inscriptiilor de la Murfatlar (Basarabi), BOR, 95, 9-12, 1024-1034;

Stanciulescu Al. 1986, One hypothesis the decipherment of the inscriptions from Murfatlar (Basarabi), Balkan Studies, 27, 1986, 2, 238-251;

Tryjarski E. 1980, Nieznany alphabet, Problemy 3 (408), 2-9;

Tryjarski E. 1981, Etat actuel des recherches sur l’alphabet de Murfatlar et de Pliska ; JA CCLXIX, 361-372;

Tryjarski E. 1985, Alte und neue Probleme der runenartigen Inschriften europas. Ein Versuch der Entzifferung der texte aus Murfatlar und Pliska. – Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas. Wiesbaden, 53-80;

Vaklinov S. 1978, Ein Denkmal Runischen Schriftums Pliskas, Studia in honorem Veselin Beshevliev, Sofia, 245-254;

www.ansamblubasarabi.co.uk

www.biserici-rupestre-basarabi.ro

www.patsinakia.com