Българските руни и религията на (пра)българите (Част 1)

     Днес 122 години след откриването в Плиска на първите прабългарски знаци и надписи от Руският константинополски археологически институт, прабългарската писменост е недостатъчно изучена и позната. Въпреки стотиците открити през годините рунообразни надписи и графеми, и досега съществуването на такава писменост се поставя под въпрос. Може би това се дължи донякъде на спецификата на една архаична религиозна писменост, а и на нивото на което се намира изследването на прабългарският език. Фокуса на тази статия ще е върху надписите и изображенията открити в прабългарски пещерни и скални храмове. Тук ще бъдат представени също така стари позабравени и нови все още необсъждани надписи. Едно топло лятно утро, някъде в края на осемдесетте на миналия век трябваше да пътувам. Предстоеше ми труден изпит, който бях решил да оставя за лятната сесия. Сбогувах се с баба ми, но тя каза че ще ме изпрати до портата. Там ме чакаше изненада- баба ми плисна пред мен вода от буркан, който предвидливо бе оставила отпреди в ъгъла. Тогава не си дадох сметка, че вземам участие в ритуал, реликт от езическата българска религия. Това проумях след посещението на Будистки храм в Хонконг, където водата беше важна част от ритуала. Та нали гръцките хронисти съобщаваха как Кан Крум е пръскал войниците си с вода. Сетих се и за пръснатите из България каменни басейнчета или Кралимарковски стъпки водата от които се смята за чудодейна. Това ме накара да обърна внимание на водния ритуал в Шинтоистките храмове в Япония. Там обикновено има чешма, но водата се влива в каменно корито от което богомолците вземат вода за да пречистят ръцете, лицето и езика си. Но далеч в планината има стари светилища, които имат само едно каменно корито и като каменните басейнчета в Европа разчитат на дъждовна вода. За воден ритуал говорят и така наречените "Шарапташи", езически олтари, които по същество символизират небесната река. Спиралата е стар символ познат на хората от древни времена. Смятало се е, че на небето има три, четири или повече небесни реки със спираловидна форма. По тях са пътували и душите на мъртвите. Затова на животинските рога, които имат такава форма се е приписваламагическа сила. Ритуала Тричане на куче, също така остатък от прабългарската религия, който привлече вниманието на природозащитниците през 2012, е именно такова пътуване, а кучето пратеник при боговете. Именно затова, средновековните български писатели споменават обичай, в който старите българи са се въртели в кръг и са пиели вино от рогове в чест на бог Преплут. Напълно закономерно е, че в българските езически храмове откриваме йероглифите на водата и на реката. Това са божества заемали някога важно място в култа. За съжаление нашите познания за прабългарският божески пантеон са твърде ограничени. Доскоро се смяташе че Тангра е главният български бог. Прабългарските религиозни надписи разкриват една друга картина. Свръхестествените същества са няколко категории: Тенгри, Ари, Изге, Бага, Ейе, Ата. Изображенията от бъларски езически храмове показват, че някои от тях са приели формата на елени, коне, птици, змейове а други са антропоморфни. Почитани също така са слънцето, луната, звездите, огъня и някои абстрактни понятия. В следващите редове ще представя изображения и руноподобни надписи от няколко езически български храма. Въпреки че са останали извън вниманието на науката, приликите в изображенията и знаците им показват недвусмислено принадлежността им към една и съща религиозна традиция. Че това е прабългарската традиция, доказват самите графеми. Те са същите тези знаци, които намираме в Плиска, Преслав, Мурфатлар. Култовият пещерен комплекс край село Царевец, Врачанско Скалните изображения и надписите от пещерите намиращи се недалеч от врачанското село Царевец са открити през 1962 г. Постепенно става ясно, че в девет от пещерите от района са врязани стотици рисунки, геометрични мотиви и надписи. Това прави пещерите край Царевец най-голямото находище на скално изкуство в България. За съжаление природата и човешката дейност бавно унищожават това богатство. Част от изображенията и надписите вече не съществуват и може би са безвъзвратно загубени. Тъй като археологически разкопки в пещерите не са правени, за датировката на скалното изкуство от Царевец са изказани различни мнения. Някои от специалистите обаче смятат, че част от изображенията са от ранното средновековие. В полза на това мнение говори и факта, че местното население нарича две от 

Фигура 1, Надпис М 38, Мурфатлар

пещерите "Биярницата". В основата на това название стои средновековното произношение на прабългарската дума за бог, стопанин: "бий". В случая "бий" е в множествено число, а названието "Биярницата" може да се интерпретира като "светилището". Досега прабългарската дума "бий" беше засвидетелствана само в надпис М 38 от Мурфатлар, чието четене беше хипотетично, но това сведение потвърди правилноста на тази идея (Овчаров Н. 2014, стр. 43). Стенописите от Царевец се отличават с една изключително важна особеност: изображенията на животни и хора са придружени от многобройни рунообразни графеми и надписи. Тези надписи обаче са правени по начин твърде различен от обичайнoто хоризонтално линейно изписване: те 

Фигура 2, Панел „Чудният лов“, Пещера Биярницата, село Царевец.

са вплитани във фигурите на митични животни и антропоморфни божества, сред растителните или геометрични мотиви или като трудно разбираеми лигатури. Това което улеснява разгадава-нето им е, че са смислово свързани със сцените които съпътстват.

    Първият панел от пещерата Биярницата който ще бъде анализиран е ловна сцена. Тя е домини-рана от дълбоко врязан кръст и четири животни. Две от тях са елени с големи разклонени рога. Другите две животни са коне, чиито ездачи са символизирани с йероглифа . За щастие подобна сцена има в Оксфордският кодекс (Фиг. 3). Тук човешките фигури също са две стилизирани графеми(Надпис Ц 1а3, Фиг. 4 в червено), но същевременно ясно отличими а животните са елен и кошута. Тъй като значението на йероглифа e „бог, стопанин“ става чсно че двамата ловци не са обикношенни простосмъртни, а сцената е част от добре известен прабългарски мит. Петер Юхас публикува предание записано от Елена Онянова през 1952 в софийското село Петърч. Легендата разказва за братята близнаци Игрил и Багрил влюбени в една и съща мома.

Фигура 3, Ловна сцена от Оксфордския кодекс.

Спорът за момата ги отвежда до чудният елен, когото се опитват да отстрелят. Еленът навлиза в неизвестно дотогава езеро. Братята го последват и на отсрещният бряг на езерото попадат на селище в центъра, на което моми играят хоро. Хорото е водено от чудна красавица. И двамата братя се влюбват в нея, но се разбират единият да остане тук а другият да се върне в родната земя. Според Петер Юхас тази приказка е отглас от легенгата разказана от гръцките и латински историци за елена показал пътя на хуните

Фигура 4, Сцена „Лов на елени“. Пещера Биярницата.

през пролива на Азовско море. В българският песенен фолклор обаче разказът за преследването на чудният елен, запазен в много варианти от различни краища на България, има съвсем различен сюжет. Тук преследвача на чудния елен е само един. Неговото име е най-често Добър юнак. Срещат се също така имената Богдан юнак, Рабър юнак, Дан войвода. Целта на лова в един от вариантите на песента са рогата на елена, които са златни, в друг месото на елена бива поделено помежду девойките, които помагат на юнака, а в трети прострелването на елена носи плодородие на цялата страна. Чудния статус на елена в някои от вариантите на песента е специално подчертан:

                                        сур еленка не йе съма 

                                        на чело й ясното слънце по гърди й ясния месец 

                                        по снага й дребните звезди

И точно както се пее в песента, на изображението от Оксфордския кодекс еленът е маркиран с чашеобразни знаци които подчертават чудодейната същност на елена. Но както този вариант на песента така и почти всички останали се различават по един елемент от картините от Оксфордския кодекс и композицията от Царевец“: ловеца на елена е само един. За щастие се е съхранила песен, в която ловците са двама:

                                        Цар Костадин войска бере 

                                        Войска бере млади момци, 

                                        Млади момци кривошапци, 

                                        Па ги праща Цар Костадин По чаири, 

                                        по ливади, Да му ловят дребна лова, .......

                                        Де го чули двата брата, Двата брата, 

                                        двата близнака, Фля‘нали са в яхърето, 

                                        Изведоха хран‘ни коне .......

                                        Не са нашле дребна лова, 

                                        Най са нашле два елена, 

                                        Два елена с златни роги: 

                                        На чело им месечина, 

                                        На плешки им дребни звезди.

                                        Двата братя, два близнака 

                                        Откачиха лък и стрела 

                                        Да се стреля два елена. 

                                        Два елена отговарят: 

                                        -Ой ви вазе двата брата, 

                                        Двата брата, два близнака! 

                                        Не трудете хран'ни коне, 

                                        По ливади по чаири, 

                                        Не губете лък и стрела! 

                                        Ние не сме дребна лова, 

                                        Я най сме до два елена, 

                                        до два елена, до два светца,

В горната песен чудната същност на елените е изяснена: те са светци които са се превъплатили в елени. Такъв е случая и с елените от царевецката композиция. Чрез рогата на елена стоящ в дясно е предадена лигатура, чрез която става ясно че елена е езическо божество. Лигатурата може да бъде интерпретирана по следния начин: (Надпис Царевец 1б).

Фигура 5, Надпис Царевец 1б.

Присъствието на глагола най-долу в лигатурата подсказва че това е религиозна формула, възхвала на свръхестествено същество. Ключова за разбиране на лигатурата е графемата . Според нашите изследвания тя бива използвана за предаване на йероглифа "Ош" (богинята Ош) и звука š (ш). Тук навярно възможността графемата да бъде интерпретиран като "Ош" трябва да 

Фигура 6, Надпис М 22, Мурфатлар.

бъде изключена. Единствената друга възможност ни предлага името на Шом Ата известен от мурфатларските надписи (Фиг. 6). Още повече че графемата може да бъде интерпретирана като "ата". Въпреки че се среща в редица надписи, значението на йероглифа не е известно. Мо-

Фигура 7, Лигатура от пещера край Карлуково.

же да се допусне, че тук си имаме работа с дума, тясно свързана с една от характеристиките на Шом Ата. В такъв случай надписа би трябвало да бъде предаден линейно по следния начин:

 "Ари Шом Ата Ари (?) чит" (почитай светия Шом Ата, светия, ?). Нашата информация за Шом Ата досега се базираше само на надписите от Мурфатлар. В надпис М 22 от Мурфатлар името Шом Ата е изписано фонетично което позволява този персонаж от прабългар-ската митология да бъде върнат в историческата ни памет. Също така, надпис М 22 е съпътстван от лигатура на името Шом Ата. Това ни помага да идентифицираме лигатура, открита в пещерите до село Калуково. В нея освен буквите формиращи името Шом Ата има добавена и графемата. Така лигатурата се чете: "ари Шом Ата" (светия Шом Ата) (Надпис Карлуково 1, Фиг. 7)8. Шом Ата представен като елен е врязан и на стена пред църква Б4 в Мурфатлар

Фигура 8, Надпис Карлуково 1.

(Фиг. 8). Неговите рога образуват съвсем кратък надпис:(почитай Шом)(Надпис

Мурфатлар 82 – фиг 10). В такъв случай става съвсем сигурно, че чудният елен от сцената с двамата ловци е превъплътено свръхестествено същество.

Фигура 9, Надпис Мурфатлар 82, стена пред църква Б4,Мурфатлар, Северна Добруджа.

Панела „Чудният лов“ обаче включва много повече елементи от това което откриваме в българският фолклор. Историята която представя панела е комплексна и загадъчна. Четерите животни са обгргадени от изображения на змейове, чашеобраз-

Фигура 10, Горна част на панела „Чудният лов“, пещера Биярницата, село Царевец.

ни знаци, надписи. Над сцената на лова са врязани десетки графеми вплетени в дълъг и сложен надпис (Надпис Ц 1в, Фиг. 10). Вляво от основната част на надписа е врязана изолирана от основната част на надписа лигатура, която се състои от следните графеми:(Надпис Ц 1г). Основната част на надписа може да бъде проследена частично. Нито всички от графемите са ясни, нито реда по който трябва да бъдат четени. В найгорната лява част могат да бъдат изо-лирани йероглифите: . В дясно от тях е шрязана една изолирана графема: . Следва лигатура, която се състои от шест графеми:  . От следващата лигатура могат да бъдат изолирани: . В дясно от нея са врязани два самостоятелни йероглифа: , две лигатури: 1- , 2-  и една графема: . Под тази група са вплетени една в друга десет лигатури: 1-, 2- , 3-, 4-, 5- , 6- , 7-, 8- , 9-  , 10-  . 

Фигура 11, Надпис Царевец 1з

Под надпис Ц 1в е врязан кратък надпис който е вписан вертикално и продължава по тялото на горния от елените:   (Надпис Ц 1д). Вдясно от този надпис пред елена се намира още един къс надпис:    (Надпис Ц 1е). Пред по-ниско стоящия елен има надпис, в който могат да бъдат различени графемите: (Надпис Ц 1ж). Вдясно от този надпис се намира лигатура, която се състои от пет графеми    (със значение „слънце) и графемите   (Надпис Ц 1з). Долу вляво от тази лигатура е нарисувана символичната фигура на елен която най-вероятно е свързана с надписа. Интересна част от този панел са чашеобразните знаци изграждащи три групи и няколко единични вдълбявания (Фиг.12, в червено). Практиката да се врязват чашеобразни знаци върху каменни повърхности има изключително дълъг живот: от палеолита до късното средновековие. Те са известни от всички обетовани кътчета на земното кълбо. Тъй като тяхната семантика не е изяснена, са изказани различни мнения за зна-

Фигура 12, Панел „Чудният лов“. Чашеобразни знаци.

чението им. Според една от хипотезите чашеобразните знаци са използвани за жертвоприношения. Тази интерпретация се подкрепя от тяхната употреба в исторически времена. Така например в Естония до началото на XX век местното население е поставяло в чашевидните знаци издълбани върху т.н. „Жертвени камъни“ семена, мляко, месо, кръв. Също така се е смятало, че Жертвените камъни имат лечебни свойства и помагат за излекуването на кожни и очни болести (Тваури А. 1999, 138- 141). Според друга от хипотезите водата събираща се в нанесените на хоризонтална повърхност на камъка чашевидни знаци се е смятала за жива вода и е била използвана за лечение. Също така се предполага, че част от чашевидните знаци символизират човешка глава, (Колс, Дж. 2003, 218) а други маркират женски полов орган (Мандт Г. 1986, 1987). Сравнително популярно е мнението, че чашевидните знаци символизират звезди и групирани представят съзвездия (Аутлев П. 1968; Лукашенко В. 2994; Тили, К. 1999). Чашеобразните знаци са използвани често и в различни контексти в пещерите

край Царевец. Най-многобройни са групите от малки дупки нанасяни в различно количество. Понякога чашеобразните знаци доминират целия панел. Така например панела от фиг. 13 е съставен от сложна плетеница от чашеобразни вдълбявания, символи и

Фигура 13, Панел „Чашеобразни Знаци“, Пещера Биярниата“.

писмени знаци. Вляво долу е врязана лигатура образувана от няколко йероглифа със значение „слънце“. В основата и е нарисувана недовършена фигура на елен. В дясно от тази група е изобразена обработваемата земя (зелено), в която се виждат няколко змея. Групите от чашеобразни знаци и врязаните между тях фигури на змейове и йероглифи са нанесени над обработваемите ниви. Налага се мнението, че те изобразяват Горната земя.

Фигура 14, Чашеобразни знаци, панели:а, б и в. Пещерите до село Царевец.

    Често чашеобразните знаци са оградени с една или две врязани в скалата линии.

Тези ограждания имат формата на правоъгалник или неправилен кръг. На панела от фиг. 15 между групите от знаци са врязани змейове. На панела от фиг. 14в, както самото ограждение така и графемите наоколо, са изградени от телата на няколко змея. Змей присъства и на панела от Фиг. 14а. Броят на знаците в оградените и неорадени групи е

Фигура 15, Чашеобразни знаци, Пещерите до село Царевец

различен: 5 (Фиг. 18, 19), 6 (Фиг. 18), 7 (Фиг. 15), 8 (Фиг. 15), 9 (Фиг. 4, 10, 11), 10 (Фиг. 20), 12 (Фиг. 18, 19), 13 (Фиг. 14в), 14 (Фиг. 20), 17 (Фиг. 14а), 20 (Фиг. 20). Някои от чашеобразните знаци са групирани симетрично. Така например в две от групите от панела на Фиг. 15 един чашевиден знак е обграден от шест подредени в кръг знака. В третата група от същия панел пък знака в средата е обграден от четери концентрично подредени

Фигура 16, Диска от Небра (Уикипедия) и монета на Септимий Север.

вглъбявания, а другите две лежат противоположно на еднакво разстояние от кръга. На панела от Фиг. 18 знака в средата е ограден от два кръга: първият съставен от шест, а вторият от десет знака. Тези групирания на чашевидни знаци напомнят съзвездия според представата на някои древни и исторически народи. Така например алтайците си представят полярната звезда обградена от седемте звезди на съзвездието Дьети-каан- седемте кана (Голямата мечка). Също така съзвездието плеяди е било представяно в древността като една звезда в центъра заобиколена от шест концентрично разположени звезди. Подобно символично изображение на плеядите може да бъде видяно на диска открит край Небра, Германия и датиран към 1600 г. пр. н. е. (Фиг. 19). Това абстрактно представяне на плеядите е известно и от по късни времена (Раппенглюк М. 2015, стр. 50 и сл.). Особено интересни са изображенията на седемте звезди върху римски монети. Такива са гравирани върху денарии на императорите Адриан и Септимий Север (Фиг. 16б).

Фигура 17, в ляво плеадите (Уикипедия), в дясно изображение от панела „Чудният лов“

Изображение наподобяващо плеядите е врязано и на панела „Чудният лов“. Дизайна по който са подредени деветте чашевидни знака наподобява кръст. Групата от вдълбявания е сякаш изолирана от основната група на панела, но се намира високо над лигатура представяща Слънцето (Фиг. 11).

Фигура 18, Чашеобразни знаци свързани със Слънцето, Огъня и Луната. Пещера Биярницата.

Плеядите (квачка, стожери, власци) са едно от най-популярните съзвездия в българския фолклор. Те изгряват на Димитровден и залязват на Гергьовден и поради това са служили за ориентация в много стопански дейности. Така например се е вярвало, че кокошката изтърсва перушината си по летен Тодоровден и затова стадата започват да боледуват. Затова и овцете в това време от годината са били вкарвани под покрив (Георгиева 1993, стр. 29, 87)

    В други случаи чашеобразните знаци са нанесени върху телата на животни (Фиг. 4), графеми (Фиг. 4) или езически божества. Така например в панела „Вселената“ (Фиг. 30) фигурите на Слънцето (или Слънчевград), Огъня и Луната са покрити с вглъбявания (Фиг. 18). Техният брой може би не е случаен. В Слънчевград има дванадесет знака, във владенията на Огъня пет, а на Месеца пет или шест. Единични вдълбявания са врязвани в близост до тези три небесни божества върху графемите и символите, които ги заобикалят. Дванадесетте чашевидни знака нанесени в Слънцеград могат да бъдат

Фигура 19, Горна лява част от панела „Змей и кошути“, Биярницата.

свързани с дванадесетте месеца. Добре известна е персонификацията на някои от месеците в българският фолклор: Голям Сечко, Малък Сечко, Баба Марта. Кръглите вдлъбнатини пък врязани върху образите на Огъня и Луната вероятно представят божества тясно свързани с тях. Тук може да бъде направен паралел с религията на сибир-

Фигура 20, Панел „Чашеобразни знаци и Луната“, Пещерите до село Царевец.

ския народ алтайци. Те почитат бога на Огъня Аал-уот-еся и седемте му братя: Бържабътък, Къръл-тюсюмярь, Кюндюль-чаган, Кюра-чаган, Хан-чаган, Хатан-содуя, Ългънсабия (Слепцов А. 1886, стр. 125).

Фигура 21, Панел „Звездно небе“. Пещера Малката дупка, село Царевец.