Saturday, 17 December 2016

Българската Свещена Писменост (Част 2)

      Най-добрият начин да се направи разчитане на една писменост е като се използва билингва, nо ние не разполагаме с паралелен текст на друг език, а и корпуса от надписи на Българското Свещено Писмо е по скоро скромен и не позволява по-сериозен анализ. В този случай не остава нищо друго а, да се използва всяка достъпна информация с различно естество за да се разкрие тайната на българските глифи. На първо място, съмнението че имаме работа с писмо, което може би има логографски характер насочва към сравнение както с Орхонските руни така и китайската писменост а и други писмености които имат пиктографско начало. Разбира се едно механично сравнение едва ли би дало някакъв резултат, ако не се отчетат принципите по които са възникнали знаците и вътрешната структура на надписите и не се сверят постигнатите резултати с оскъдната информация която имаме за раннобългарските култура, език и религия.
      Орхонското писмо е азбука, използвана от различни номадски държави за записване на Старотюркският език. Датският филолог В. Томпсън го дешифрира през 1983 г. Хипотезите за произхода на орхонските руни са много: от скандинавските руни, от арамейското псмо, от родовите дамги на номадите, от китайското писмо. Изследователите също така забелязват, че някои от буквите имат пиктографски произход. Първо В. Томсен подозира, че буквите R2, L2, t1, n2, G1 и š са пиктограми. По късно, А. фон Габайн и Г. Клаусън добавят към този списък b2, k4 и y1. Тук ще приведем таблицата направена от A. Рона-Таш за пиктографските знаци в Орхонското писмо в статията му: “On the Development and Origin of The East Turkic “Runic” Script”


:Table Orkhon.GIF

С изключение на Т1 и Н2 останалите орхонски букви от горната таблица се срещат в българските надписи. Можем ли тогава да им дадем същото значение и да опитаме да четем така българските надписи? Но дали при това ще се получат смислени надписи? Въпроси на които си заслужава да се отговори.
      Райко Сефтерски търси връзка между Българското Свещено писмо и китайската писменост позовавайки се на сведението на Ибн ан Надим че българите са използвали китайско писмо и едно кратко съобщение на синоложката С. Гогова за статия в която тя сравнява знаците от Дунавска България с китайските йероглифи. И наистина, китайското влияние върху българската култура е оставило забележими следи.В най-старият запазен български писмен паметник, Именника на българските князе, се използва календар базиран на китайския цикъл на 12-те животни. Също така, в запазените следи от езика на старите българи има две групи заемки, ирански и китайски. Сред китайските заемки е и думата „кънига“, която е пряко свързана с писменоста. Въпреки всичко това, връзката между българските глифи и китайското писмо тепърва трябва да бъде доказана. Китайската писменост претърпява дълга еволюция. Някои йероглифи се променят до неузнаваемост други сменят формата си. Най старита запазена форма на китайското писмо е от епохата Шан, 1200-1050 пр. н. е., т.н. гадателните надписи нанасяни върху коруби от костенурки и кости на едър рогат добитък. Формите на тези древни йероглифи в много случаи са запазили доста добре характера си на рисунка. Това дава възможност да се проследи как от рисунка в течение на векове се е стигнало до абстрактни форми в които вече не може да се разпознае изобразяваният предмет. За нас са важни както еволюцията на формите на китайските йероглифи, така и проследяването на принципите по които са се развивали и са възниквали нови знаци.

      Несъмнено най полезна и достоверни ще са знанията които можем да почерпим за Българската свещена писменост както от сведенията останали за културата езика и религията на българите на Дунав, така и от контекста на самите надписи и разбира се тези данни ще са решаващи за разгадаване на тайната на българските глифи. Тук няма да се на многобройните извори и изследвания върху историята на Първото българско царство, а ще пристъпя направо към целта.

Глифите 24L.gif и 08.gif
       
      Глифите 24L.gif и 08.gifсе срещат и в двата надписа от рога, като и в давата случая или са в близост или стоят заедно. Те са напълно идентични с лесно разпознаващите се символи на слънцето и луната. Например това е видно от най-древните форми на китайските йероглифи   (слънце) и  yuè (луна):

sun.GIFЕволюция на йероглифа rì

moon.GIF

Еволюция на йероглифа yuè


Знакът е символ на слънцето, изобразяващ слънчевия кръг и се среща в иконографията както на древноста така и на средновековието. Така например, келтският бог на гърма Таранис е изобразяван заедно с колело със спици подразбирано като колелото на колесницата му:

Горе, Таранис с колело в лявата ръка и долу, жертвени колелца от Галия

Също така през средновековието, кръста вписан в окръжност, наричан „слънчев кръст“ е изобразяван на медалиони и е един от най-често отпечатваните релефни знаци на дъната на керамичните съдове:

Отляво, оловен медалион от Средновековна България, отдясно дъно на гърне от Средновековна Чехия

Интересен паралел с тези два глифа от надписите на рога предсталява изображението на слънце и луна на босненските надгробни паметници от 12-16 век:

Изображение на луна и „слънчев кръст“ върху надгробен паметник от Босна



Глифа


      Глифът наподобява два китайски йерогифа. Първият, chin изобразява малък къс плат, който е бил носен закачен под пояса и използван за почистване и обиране на прах, използван и чрез разширяване на слисъла за по-общото понятие плат. Вторият, liang е пиктограф на везни в равновесие. Този знак вече не се използва но, влиза в сложни знаци които имат подобен смисъл.


Еволюция на китайския йероглиф chin


Глифа


      Глифът прилича по форма на китайския йероглиф 人 (rù-влизам):

Еволюция на китайския ероглиф 人(rù)

Близък до тази форма е и йероглифа 入 (rén-човек):

Еволюция на китайския ероглиф 入 (rén )

Трябва да отбележем, че древните форми на тези йероглифи не приличат на формата на българския глиф. Тук е мястото дa отбележем нещо твърде интересно: наличието на глифи съставени от два елемента. Такъв е 15-тият знак от дългия надпис: . Видно е че този глиф е съставен от два пъти глифа ,като единият от тях е по-малък). Всъщност, йероглифа съставен от два или повече елемента е най-масовия тип знак в съвременната китайска писменост. Как се е получило това? Първоначалният метод за образуване на нов йероглиф е бил рисунъчния. Реалните обекти са били изобразявани посредством схематични рисунки които с течение на времето били опростявани. Някои от йероглифите които по горе разгледахме са пиктограми:



Китайски йероглифи

От тук разгледаните йероглифи пиктограми са йероглифите за „слънце“, „луна“ и „човек“. Те се състоят от рисунка на истинския обект. Йероглифите към който принадлежат знаците за „плат“ и „влизам“ обаче принадлежат към друг вид йероглифи. Те са идеограми. Например в случая с „влизам“ е изобразен върха на заострен кол. Типичен пример за идеограма са йероглифите 中 (среден), 上 (горе) и 下(долу). Друг вид йероглиф са комбинираните идеограми. При тях чрез комбиниране на две пиктограми се създава идеята за трети обект. Така например, чрез комбиниране на пиктограмите 子(син) и 女(жена) се получава знака 好(добър). Също така комбинирани йероглифите 日(слънце) и 月(луна) дават йероглифа明(ясен) а пък, 力(сила) и 田(нива) дават 男(мъж). Два пъти йероглифа 木(дърво) дава 林(горичка) а три пъти 森(гора). В случая с българският глиф имаме комбиниране на два еднакви глифа. На този етап не може да се каже дали това е комбинирана идеограма, тъй като не е ясно дали по този начин са били създавани нови знаци в Българската свещена писменост. Но пък е уместно да споменем йероглифа 从(следвам), който е съставен от два пъти 入(човек). Впрочем има още един вид комбинирани йероглифи, идеофоничните, които са абсолютно мнозинство в съвременната китайска писменост. Един идеофоничен йероглиф се състои от две части: фонетична която определя произношението на думата и семантична която дава значението на думата. В долната таблица този вид е илюстриран с няколко примера:


Идеофонични йероглифи

Метода на фонетичното разширяване на смисъла, дава възможност едни и същи знаци да се използват за означаване на няколко понятия. На този етап не е ясно дали той е бил използван в Българската свещена писменост но, е напълно възможно това да е така след като всички древни писмености започнали като пиктография са го прилагали. Тук бих споменал египетските йероглифи, клинописа и писмото на Мая. 


Глифа

       Глифът също така се състои от две части. Трябва да отбележем, че тук също лявата част е чувствително по-малка от дясната. Твърде вероятно е двете части да са глифи използвани самостоятелно. Формата се среща и като самостоятелен знак и като част от комбиниран знак. Като самостоятелен знак е намерен неколкократно врязан по строителни материали:
    - каменен блок при, Голямата базилика, Плиска
    - каменни блокове, при Западната крепостна стена, Плиска - каменен блок, при Южната порта на Преслав
    - керамида при Калугерица
    - тухла при Мадара
В комбинация с други знаци, също така врязан, знака се среща:
    - врязан върху колона, при Преслав, местноста Селище, под формата . Там е част от по голяма композиция:
XXV-4.GIF
Знаци върху колона от Преслав
(На колоната го намираме в компанията на глифи с които вече се срещнахме. Част от тях се срещат в двата надписа от рога, други в кратките надписи които смятаме че също принадлежат към Българското свещено писмо.)
    - врязан на керамида при Мадара, под формата ,
    - врязан на тухла, при Мадара, заедно с друг знак:
    - врязан върху тухла, при Мадара, под формата:
    - врязан на тухла, при мадара, в компанията на още един знак:


Към този списък трябва да добавим още два сложни знака. Първият е с по различна основна част, която може и да има различна семантика. Намерен е врязан върху блок при Голямата базилика на Плиска:. Вторият е намерен при средновековното селище Гарван, Румъния, врязан върху парче керамида, използвано като тежест за рибарска мрежа. Това обстоятелство е благоприятно за по-добро разбиране както на значението на въпросния сложен знак така и на неговите компоненти. Би могло да се предположи че знака е бил врязан върху тежеста като защита на мрежите от разкъсване или за да донесе богат улов:
Garvan%2B01.GIF
Знак върху рибарска тежест от Гарван, Румъния

      Другият знак е по-труден за разпознаване но подобни знаци не липсват. Съчетанието е намерено врязано по тухли от Плиска. Отново върху тухла в Плиска намираме друга група от два знака:, а върху каменен блок от Голямата базилика: . Да се разгадае точното значение на глифа не ще е никак лесно. Между впрочем, лявата му част наподобява някои от древните форми на китайския йероглиф 木(mù) дърво, дървен. Трябва да добавим, че от радикала 木 са образувани множество сложни йероглифи. В таблицата по-долу са включени етимологиите на някои от тях:

tree%2Bmix.GIF
Етимология на йероглифа 木 и негови производни
Глифа 05Sh.gif
     Глифът наподобява древната форма на китайския йероглиф 墉 (yōng), стена, укрепена стена:
fortified%2Bwall.GIF
Еволюция на йероглифа 
Старите форми на китайския йероглиф дават възможност да се осмисли рисунката на българския глиф като оградено от стени пространство подсилено със защитни кули.
Глифа 09Sh.gif
Глифът наподобява друг един глиф известен от няколко идентични надписа: . Този знак се тълкува от изследвачите като кръст с разцъфнали краища, но още може да се приеме и като вплитане на три ипсилона. При глифа краищат завършват различно и най-вероятно имаме работа с два различни знака.
Nadpis12-3.jpg
Надпис от Македония  с врязан кръст с разцъфнали краища

Тук е уместно да покажем и китайският йероглиф 巫 (wū), чиято древна форма наподобява кръст:




Глифа 11LL.gif

Глифът 11LL.gif наподобява глаголическата буква „ща“. С подбни форми, в старата китайска  йероглифика са изобразявани широк спектър от обекти. Един от тях е пиктограмата на ръка в профил. Рисунката на човещка ръка или ръце е предавана по няколко различни начина:

hands%2Btable.GIF
Древни форми на йероглифи изобразяващи човешка ръка

Тези пиктограми участват в създаването на множество комбинирани идеограми. Тук представяме няколко от тях които илюстрират създаването на подобни знаци:



hand%2Btable.GIF

Производни на йероглифи изобразяващи човешка ръка



Другата подобна форма изобразява растение което току що се е подало от семката си. Долната таблица показва както първоначалната древна форма така и нейни производни:



plant%2Btable.GIF

Древна форма на йероглифа 屮 и негови производни





Третата древна форма подобна на нашия глиф изобразява говедо (едър рогат добитък):



0100.GIF

Еволюция на йероглифа 牛(niú)




Всичките тези форми илюстрират как, когато рисунката се опростява с течение на времето или придобива абстрактност, несъмнено близки форми могат да бъдат използвани за изобразяване на коренно различни обекти.







Глифа 





      Този глиф прилича по форма донякъде на глаголическата буква „ша“. По подобен начин изглежда и китайският йероглиф 山(shān) планина. Трябва обаче да отбележем, че древните форми на този йероглиф са малко по-различни от нашия глиф:



Китайският йероглиф(shān)



Глифите, и 



      Глифът  се среща като релефен знак по дъната на керамични съдове от периода на Първото Българско царство:




Релефни знащи от Средновековна България




Неговата форма на квадрат от който, всяка страна излиза от едната страна по малко създава илюзия за въртене. Нека да видим как подобна идея е реализирана в китайската йероглифика:




Китайският йероглиф (huí)           





      Глифите и се открояват с квадратната си форма, която е била асоциирана още в древността със земята и участъци от земната повърхност. Най-вероятно тези глифи са именно такива пиктограми. Тук е уместно да представим древните форми на няколко китайски йероглифа с квадратна форма.




Китайски йероглифи с квадратна форма. 



Междувпрочем, още един глиф, принадлежащ на надпис от пещерните църкви в Мурфатлар, има квадратна форма: . Той наподобява глаголическата буква Rici„рьци“, а също така и кирилската буква ь „ерь“. Изказано е мнението че името на гласната ь е дошло заедно с формата. Според Васил Гюзелев в името на Сливенското село Ичера се е запазило названието на вътрещната област на Българското царство „ичер“ в което „ер“ означава земя, страна. Възможно ли е глифа от Мурфатлар да е означавал точно това? Други два знака, букви от Мурфатларското писмо също се нуждаят от споменаване заради формата им напомняща китайски йероглифи. Първият, буквата на няколко пъти влиза в същетанието  изписвайки така думата „eye“ - господ, дума която оригинално е със значение  „господин“. Подобна форма има и първоначалната пиктограма на китайският йероглиф 王 (wáng),вожд, цар, която изобразява бойна брадва, отличителен знак на царската власт в древен Китай:


Китайският йероглиф 王 (wáng)



Това най-вероятно ще остане любопитно съвпадение след като знака не се среща почти никъде извън Мурфатлар(Тук нямам пред вид близката по форма кирилска буква.). Другият знак от Мурфатлар ()въпреки че, не се среща в надписи има голяма вероятност да е създаден първоначално като глиф тъй като все пак се среща макар и рядко като самостоятелен знак.


Тухла със знак от Плиска



В мурфатларското писмо този знак образува две лигатури (, - съответно „ot“ и „ott“- огън), които позволиха и неговото разпознаване като буквата „т“. Възможно ли е тогава този знак да е бил създаден първоначално като пиктограма на огъня? Нека видим как изглеждат древните пиктограми на йероглифа 火 (huǒ) огън:

Еволюция на китайския йероглиф 火 (huǒ)


Глифа 

      Този знак наподобява кирилската буква „живѣтє“. Освен това, съчетанието от два знака  от дългия надпис на рога е врязано на една от стените на параклиса Е3 в Мурфатлар:

Надпис от параклиса Е3 в Мурфатлар

Тук междинният знак може би е случайна драсканица или разделителен знак. В сравнение с другите знаци на стената, тези два знака са чувствително по-големи. Може би и тук те имат функция на глифи. За разберем значението на глифа  ще разгледаме няколко находки от Средновековна България. Първата е квадър с графити от Голямата базилика на който са врязани лигатури и самостоятелни знаци образуващи композиция трудна за тълкуване:


Знаци на каменен блок от Голямата базилика, Плиска

Както се вижда от илюстрацията централно място в тази композиция заема монограм, почти в центъра на който е добавена голяма петолъчна звезда. В ляво от тях се виждат три глифа  единият от които е частично повреден. Създава се впечатлението че, тази композиция изобразява небето, или горния свят, а разглежданият глиф е пиктограма на звезда. Тази догадка разбира се трябва да бъде подкрепена с още факти. В дохристиянските схващания на хората за небесните светила се е смятало че съдбата на всеки човек се определя от неговата звезда. Изображенията на звезди по пръстени от Средновековна България навярно са свързани с тази вяра. Тук ще представим няколко пръстена от средновековни селища на които заедно с пентаграми и октограми е изписан и глифа :

Пръстени от крепоста край село Одърци СИ България


Пръстени от крепостта до село Стена, Македония

Глифа 

      Според Райко Сефтерски този глиф, изобразяващ човешка фигура, има значение на шаман. Но преди да говорим за неговата семантика ще поговорим за разпространението му през средновековието. В Мурфатлар знака  се среща само веднъж, в един от най дългите надписи. Интересно е присъствието на същия знак в един от надписите тип „Бяла“ и то в позицията в която обикновенно стоят IYI или Y%2Bcross%2B02.gif:

Надпис от южната крепостна стена на Плиска, врязан върху керемида 

Тък трябва да споменем и две монументални изображения отстоящи на хиляди километри едно от друго. Първото изображение е на издялано на стела която се намира намира недалеч от Саркел:

Стела с изображение на знака   от Средновековна Хазария

Другото изображение на този знак е издялвано върху надгробни паметници от Средновековна Босна: 

Надгробни паметници от Средновековна Босна

Тези изображения не стоят изолирано. Знака  е намирен врязан по камъни от развалините на Саркел а, по босненските надгробни камъни се срещат и други български глифи. Също така, в босненската кирилица присъстват знаци досущ като някои български глифи включително и знака  носещ звуковата стойност „а“. За да разберем значението на този знак ще тръгнем по следите на една загубена глаголическа буква. В творбата си „За Буквите“, Черноризец Храбър изброява буквите на Славянската азбука. Смята се че прототипа на това съчинение е бил написан на глаголица тъй като в Московсковския препис се споменават букви които ги няма в кирилицата. Една от тях буквата „тъ“, обликът на която се смята за загубен. Според  Иван Добрев тази буква ще да е е стояла в самия край на азбуката и наподобявала гръцкото уставно Т с издължена над хоризонтала средна линия, тоест с формата на кръст. Няма ли тогава Мурфатларския знак  същата звукова стойност като мистериозното глаголическо „тъ“? Нека видим какво ще ни предложи китайската йероглифика. Древните форми на два китайски йероглифа наподобяват българския глиф:

Древни форми на китайските йероглифи 天 (tiān) и 大(dà)

 Тук ще се вънем отново на компзицията от Голямата базилика която вече разглеждахме:

Знаци върху каменен блок от Голямата базилика в Плиска

Най-отляво са разположени две големи човешки фигури, най-вероятно персонификация на небето или горният свят и както виждаме твърде подобни на глифа .  Трябва ли тогава да четем този глиф „Тангра“ както е в надписа от Мадара или „Тура“ както е в чувашката религия, или пък „Тейри“ както е известен бога на небето у Балкарците? От друга страна, няма преки данни за почитане на небето от средновековните българи а и името на Тангра е засвидетелствано само в надписа от Мадара, който е повреден.  

Глифа 

      Този глиф наподобява глаголическите букви „иже“, „еръ“ и „ерь“. Същият знак е и най често срещаната буква сред надписите от Мурфатларските пещерни църкви. Употребата му се пренася и в кирилските рукописи и преписки, където замества знаците на различни гласни звукове. Също така, съществува хипотезата че, е употребяван в Мурфатларската азбука с две функции. Първо, като гласната „i“ и второ, като съкращение, а защо не и глиф, на думата „izge“ (свети, светец). Трябва да отбележем още че, същият знак е употребяван и завъртян на 90 градуса ():

Надпис от пещерата под Мадарския конник

  Няколко китайски йероглифа наподобяват или включват в себе си същата форма:

Еволюция на китайски йероглифи

Глифа IYI

      Глифа IYI е най-разпространения знак в Ранносредновековна България. Предмети на които е врязан или отпечатан се откриват предимно в днешна Североизточна България и Румъния, но се среща и далеч на запад: Раш и Престовац, Сърбия, Шудиково, Черна Гора и Залавар Унгария. 

Керамичен фрагмент с врязан знака IYI ot Залавар Унгария

Ключ към разгадаване на семантиката на глифа IYI е надписът от село Гарван, Силистренско, врязан вурху урна:

Надпис от село Гарван, Силистренско

Тук глифа IYI има необичаен вид (), сякаш създателя му е искал да предаде произношението на глифа с букви в които се разчита:  „ari“ (в чувашки: ыра- свещен, добър). Същия триграм се среща и в композицията от Голямата базилика:

Композиция от знаци и монограми от Плиска

Както вече предположихме семантиката на някои от знаците ни навеждат на мисълта, че тук е изобразено небето, или горният свят. За това свидетелства и монограма отдясно. В него по вертикала четем:  (ari- свети, добър), а по хоризонтала, най долу:  (IC- исус), горе: (ata izge- свети отец) и в средата, най вероятно:  (свети дух). (Така разчетения монограм ни дава значението на още един глиф: .):

Четене на монограма от Голямата базилика

Съдържанието на композицията от Голямата  базилика ни праща към годините на покръстването когато довчерашните езически вярвания се преплитат с християнството. Но да се върнем към знака IYI. В чувашки ырӑ има две значения: добър, свещен и дух. Също така епитета ырӑ - добър свещен замества името на бога, турӑ. В българската народна обрядност епитета добър се прибавя към различни митични персонажи „добър юнак“, „Марко добър юнак“, „добра коня“, „добра коня шестокрила“. В обредна песен от село Аспарухово, публикувана от Анчо Калоянов, „Добър юнак" с „добра коня" се обзалага с „Ясното слънце“:



„Похвали се Добър юнак 
вечер, вечер на кладенец,
че си има добра коня,
добра коня чер гарвана -
за ден земя обиходя,
обиходя й пак доходя.
Отде го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хайде с тебе на обзалог:
ако мене ти надминеш,
ще ми кердосаш милата сестра,
милата сестра Ясната звезда,
я  тебе ку надмина,
ще ти взема добра коня!“

Може би именно „добра коня“ е представен  на рисунките графити от Равна с изписан по тях IYI:

Рисунки графити на коне с IYI от манастира при Равна



Глифа 

Tози глиф също е разпространен сравнително добре знак. Среща се както както самостоятелно, така и в надписи. За разбиране на неговото значение ще се обърнем към надписите тип Бяла:


В тези три надписа само средната част се различава. Ако приемем че IYI добро, свещено, то тогава един от дата крайни глифа трябва да е глагол който възхвалява или моли защита. Това най вероятно е последната дума. За да разберем посоката на четене на тези надписи ни помага един от надписите тип Бяла разположен вертикално:

Тоест последен е глифа , а посоката на писане е отдясно наляво. В друга наша работа предположихме че, глифа  има значение дом, къща. По този начин надписа от Бяла би могъл да се чете: „Дома ми, свещени, защити“. Подобно четене поставя два въпроса. Ако глифа  означава „дом“ то какво означава глифа  който, въз основа на приликата си с орхонската буква  и някои китайски йероглифи би трябвало да означава същото? Второ, защо едно не съвсем свещено понятие се вписва самостоятелно на места където се очаква неговото магическо действие? Тук имам в превид оловния амулет от Хасково в който знака   е използван заради магическите си свойства. Същия знак е поставян и като релефен знак по дъна на керамични съдове където, обикновенно се слагат символи на слънцето и земята. Същия знак е поставян също така на надгробни паметници в Босна:

Надгробен паметник от Босна

В четерите рамеа на кръста виждаме врязан кръг. Кръга е универсаален символ на бог, на вселената и се среща често по Босненските паметници, обаче тук е възможно да е свързан с глифа . Това ни подсказва алографа му съставен от кръг и рамене излизащи нагоре. В следният надпис тип Бяла знака е оформен само като кръг а раменете му са изнесени над глифа IYI:

Надпис от Македония

Бога на чувашите Турă е наричан Çỹлти Турă(всевишен бог), Мăн Турă (велик бог ). Подобно, може би, е и значението на глифа  : всевишен, велик, близко до епитета добавян към титлата на българския владетел: ΥΒΗΓΙ, ΣΥΒΗΓΙ. Така надписа от Бяла би могъл да означава: Всевишни/велики добър/свещен помогни ми/защити ме.

Глифи за числа

За щастие, сред глифите на Българската свещена писменост се срещат числа. Вдолната таблица представяме някои от надписите съдържащи глифи за числа:


Някои от от стойностите на числата са лесни за догаждане, други обаче се нуждаят от проучване. Системата е подобна на римската и най-вероятно една чертичка е едно, две чертички са две и т. н., след което римската система не може да ни помогне с нищо повече. Подобна числена система използвана за рабошни записи са имали чувашите:

Чувашка система за номерация

Разбира се интерес представлява и китайската система. В нея числата след 4 се записват със специални знаци и нямат общо с българската система. Обаче в Китай, след 2 век пр. н. е., се е използвала системата на сметачните дъски където цифрите са се означавали с пръчици слагани в разделени кутии:

Китайски цифрови системи


В такъв случай, глифите  и имат стойности 7 и 8. В надписа от Шудиково, на горната страна е записано: 
 
тоест IYI - седем бога, тоест този олтар е посветен на 7 бога. Казано с други думи в пантеона на Българското езичество е била почитана група от 7 бога. Известно е от съчинението на Херодот че скитите са почитали 7 бога. Има сведения също така, че тази практика се е запазила и при осетите, потомци на средновековните алани. Междувпрочем, от едната страна на седмолъчната розета от Плиска е записан глифа IYI а, от другата на всеки от седемте лъча има надписи. Възможно ли е това да са имената на въпросните седем бога? Но какво знаем за българската езическа религия? Тук ще цитирам думите на Анчо Калоянов от книгата му „Славянската православна цивилизация (т.1)“: „В досегашните концепции за приносите на българските славяни, на испериховите българи и на заварените романизирани или елинизирани траки етногенетичният процес е „разтяга“ от образуването на държавата през 681 г. до „ прабългарските каменни надписи“ от първат половина на IX в., а включва и времето на покръстването, като се смята, че княз Борис въвел християнството за да уеднакви верските различия между прабългарите и славяните. В приведените тук слова от 80-те години (на IX в.) няма факти за друго, освен за единно старобългарско езичество, няма и намек за затруднения в езиковото общуване, за наличие на два или три езика.“ Тоест през IX в. езическият пантеон на държавата е бил единен, а боговете общи за всички българи. Техните имена са съхранени в няколко религиозни текста. Един от тях е „Ходене на богородица по мъките“, където са споменати имената на Троян, Хърс, Велес и Перун: „Те не вярваха, че Бог е сътворил живота, [всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък Троян, Хърс, Велес, Перун превърнаха в богове.“ В друга една творба, „Слово на тълкувателя“ намираме Мокош, Дива, Перун, Хърс, Род, Рожаница, Переплут и Сварожиц: „И славянският род на вили, на Мокош, на Дива, на Перун, на Хърс, на Род и на Рожаница, на упири и берегини, на Переплут (въртейки се, пият за него в рогове), и на огнения Сварожиц се молят, и на навите умовение вършат, и в тесто мостове правят, и кладенци.“ От „Слово на Жристолюбеца са известни още Мокош, Сим и Ръгъл. За написване на седемте надписа на розетата е използвана азбуката от Мурфатлар. Във всеки лъч на розетата има по две букви разположени вертикално, с изключение на един от лъчите където има диакритичен знак, може би добавена буква:

Розетата от Плиска


Според това което знаем за Мурфатларската азбука седемте надписа гласят както следва: - ро, - а/т?,  - че,  - ошъ/оша?,  - ?и,  - пе, - кс. В тях могат да се прочетат: - Ро(д), - Че(рен бог), - Перун, - К(ър)с (Хърс). Липсата на знания за другите букви не позволява за сега да предположим и значението на другите имена. Ако рядко срещащата се буква   е лигатура на рн то тогава   може да се прочете като Тр(оя)н.







































No comments:

Post a Comment