Sunday, 7 April 2013

Прочит на мурфатларските надписи- началото.


     Въпреки сравнията с добре известни писмености и относителния успех в определяне посоката на писане, работата по дешифриране на мурфатларските надписи стоеше на точката на замръзване. Многообещаващи бяха надписи М35, М36, М37 които придружават икони и се очаква на тях да са написани имената на светците и най-вече думата за светец, която би следвало да е една и съща и в трите надписа. Също така за надпис М35 се предполагаше, че е на свети Йоан, по особеностите на рисунката. Освен това попаднах на една интересна рисунка на кръст за която ми се струваше, че с руни е написано ΙС ХС. Но не се получаваше нищо. Не се получаваше нищо и с опитите ми да използвам за руните подобни на кирилски букви същите стойности. Тук трябва да добавя, че имах теория която и аз самият категорично отхвърлях. 
      
      Става въпрос за ипсилона с двете хасти, най-често срещаното съчетание от знаци в Ранносредновековна България. Едно от предположенията на В. Бешевлиев за този монограм беше че предава името на бог Тангра. Други учени предполагаха че ипсилона с двете хасти е християнски символ взаимозаменяем с кръста. Всъщност нищо не пречи и двете да са верни: в куманската библия думата господ се предава чрез думата „тенгри“. Когато за първи път видях тенгри написано с орхонски руни затаих дъх. 

Ипсилон с две хасти


Теннгри с орхонско писмо отдясно наляво






      Ако се махне първата буква и се стилизират другите три се получава ипсилона с двете хасти, особено ако се вземе предвид, че на чувашки думата звучи „тура“ а на балкарски „тейри“, което свежда изписването и до три букви.



Тейри






Тура






Уви не можах да намеря никакво по-добро доказателство освен горните разсъждения. Така че, търсенето ми беше в задънена улица.

Четях орхонски надписи и глаголически текстове, ровех се във всякакви интересни находки. Така попаднах на интересния амулет от Хасково, илюстрация на една рядко срещана практика, диграфията- записване на текст със смесена глаголико-кирилска азбука (Попконстантинов К. Петров И. 2006 )


Началото на амулета от Хасково

      Отне ми няколко вечери да преписвам думите и да си превеждам- беше ми интересно дали ще разбера текста без речник. Една сутрин се събудих и без никаква причина си казах, че в този амулет има нещо много важно. Отворих страницата на статията и моментално забелязах странната глаголическа буква „хлъм“ която, толкова много приличаше на руна.



Буквата „хлъм“

Тази буква в гръцката азбука е монограм на ипсилон и омикрон. Но тук не вършеше тази работа. Защо тогава да не е руна и да има стойност като в орхонските надписи меко „б“. Отворих речника и срещу само тази руна стоеше думата „еб“ (къща). Погледнах към надписа от Бяла.




Надпис от Бяла

Знаех че, такъв превод вече е правен (Симеонов Б. 1986), но в този момен всичко бе по-различно. Когато се добавят предните знаци ставаше „тенгри еб“ което означава божи дом или църква (в Кодекс Куманикус  се среща : iduq ev- свещен дом, света обител, още караим: yeg'v - църква което е интересен паралел на унгарски: egyhaz- църква (Golden P. 1992) а така също и кипчак: algïsh övü - църква, храм (Гаркавец Ал. 2010)).  Окрилен и така ровейки за нещо друго открих думата за светец, след това и други думи. Буквално за един ден всичко си дойде на мястото. Но нека започна отначало и карам подред.







No comments:

Post a Comment