Sunday, 7 April 2013

Сравнителен анализ- знаци от Ранносредновековна България.


     Според класификацията на чуждите учени руническите надписи намерени на територията на Ранносредновековна България попадат в три географски групи: Карпатска- надписите от Надь Сент Миклош и Сарваш, Добружанска- мурфатларските надписи и Източнобългарска- надписите открити в района на старите български столици Плиска и Преслав (Rona-Tas A. 1988, Tryjarski E. 1995). Българските учени са склонни да разглеждат надписите от Първото българско царство в една група като допускат, че рунните азбуки са няколко варианта (Попконстантинов К. 1993) или пък, че принадлежат към една писменост с локални варианти и значителни промени във времето (Granberg A. 2005).
     В долната таблица сравнявам 44 -те мурфатларски знака с руническите знаци от Ранносредновековна България. В колонките съм отделил както следва: във втора- надписите от Равна (Попконстантинов К. 1993, Попконстантинов К. 1997), в трета- надписите от Бяла, Шудиково, Къкри жаба, Силистренско, Плиска (Попконстантинов К. 1993) и Оряховско (Иванов П. 1997), в четвърта надписите от Крепча ( Попконстантинов К. 1993), в пета- надписа от София (Сефтерски Р. 1999) и в шеста надписа от пръстен от Шуменско (Венедиков И. 1995-97). Седемнадесет от мурфатларските знаци съвпадат по форма с руните от Ранносредновековна България.




No comments:

Post a Comment