Tuesday, 9 April 2013

Разчитане на надписите от Мурфатлар - част четвърта.


     Сега ще се върна отново на надписа от Бяла в търсене на доказателства че ипсилона с двете хасти може да се прочете като „тенгри“:

Надпис от Бяла


Идеята ми е, че в някой от многобройните изображения на най-разпространения монограм, буквите които го съставят няма да са стилизирани, а ще са в пълната си форма. В петия напис от Шудиково средния знак има по различна форма: 



Този знак в орхоно-енисейското писмо има стойност меко „р“. В третия и четвъртия надпис от Шудиково първия знак има по-различна форма, но тя не дава ясна представа какво може да е означавал този знак.


В търсене на по-различни изображения на ипсилона с двете хасти попаднах на надписа от Гарван:


В десния край на надписа може да се отдели група от знаци в центъра на които е ипсилон. 



От двете страни на ипсилона има два знака. 




Така съчетанието изненадващо може да бъде прочетено според звуковите им стоиности в орхонските надписи като „äри“ или „ары“ = свещен.




Или ипсилона с две хасти означава:








В Мурфатлар ипсилона с двете хасти не се среща. Там думата ари(свещен) се изписва само с буквата „р“:






        Надпис М 38 е съставен от 4 знака.





Първият е копие на последният обърнат на 180 градуса.





Първият знак в орхонските надписи има стойност меко „б“ и също така се смята че е идеограма на дом (Rona-Tas A. 1988). Последният има стойност „б“ в надписа от Бяла със значение еб=дом. Как да разрешим това противоречие? Може би това са две различни букви? В тюркските езици думата еб (дом) може да се произнася като „ев“, „еф“ и еw (еу). Най близко до значението на знака в гръцката азбука е думата еу=дом. В такъв случай църква на прабългарски е „ари еу“ а четенето на надпис М38 е:





          Ще се върна отново на надпис М2:

Надпис М2



Във втората група от два знака с титла има две кирилски „ят“. 


В кипчакските надписи се среща абревиатурата ЕЕ което означава Ей Ейä = О господи (Гаркавец Ал. 2004). В прабългарски може би имаме Ейе = господ, съдейки по надпис М16:

Надпис М16




     В статията „Why ot why not ?“ германският славист С. Кемпген разглежда въпроса защо в кирилицата се е утвурдил като буква монограма „от“. Със следващите редове се надявам да добавя още една причина. Сред знаците от Мурфатлар се срещат тези три знака.





По какво си пиличат те? В надпис М2 на втория ред са врязани следните три знака:




Ако те се слеят ще се получи този знак:




Възможно ли е тогава трите знака под въпрос да означават:



Каква звукова стойност в такъв случай има знака:



Задавайки си този въпрос прерових няколко чувашки и старотюркски речника. Съчетанието трябваше да има смисъл по възможност подходящ за религиозен текст. Този път също имам късмет: „от“ - огън (старотюркски и кипчак) „оттан“ - от огъня (кипчак) (Гаркавец Ал. 2004) Така тези три знака би трябвало да имат следните стойности:





Така знаците с известни стойности стават 16:












No comments:

Post a Comment