Sunday, 7 April 2013

Сравнителен анализ- заключителни бележки.


       След графично сравняване на руните от Мурфатлар с букви от писмености, които биха могли да са първообраз, генетически свързани или донор на отделни знаци, стигнах до следните интересни заключения:

  • Следните 23 мурфатларски знака се срещат сред знаците на руническите азбуки на Европа и Азия:





  • Следните 21 мурфатларски знака се срещат сред знаците на гръцката азбука, кирилицата, и глаголицата:



  • 7 от мурфатларски знаци се срещат сред буквите на гръцката азбука, кирилицата и глаголицата но, не се срещат сред буквите на руническите азбуки. Твърде вероятно е за тези букви да са заимствани както графичните така и звуковите стойности.






  • Следните 11 знака не се срещат в нито една от анализираните по-горе азбуки.




  • Два от мурфатларските знаци, които са едни от най-често срещащите се, имат аналози във всички рунически азбуки и глаголицата. В глаголската буквата „онъ“ въпреки че има две кръгчета в края, повтаря същата схема а буквата „нашъ“ въпреки плетката също повтаря същия контур. В орхоно-енисейското писмо, секлерските руни и глаголицата тези букви имат една и съща звукова стойност: о и н (в орхоно-енисейското писмо знака за о има звукова стойност и у). Специалистите смятат че тези две букви са били заимствани от семитските азбуки на Средна Азия в които имат почти същата форма (Clauson G. 1970, Лившиц В. 1980)


  • В мурфатларската азбука тези два знака имат посока обратна на посоката на същите по форма знаци в руническите азбуки. Това поставя въпроса за посоката на писане в мурфатларската азбука. За това можем да потърсим доказателства в надписите от Мурфатлар. В надпис М1 вписан в горното рамо на кръст ясно се вижда, че отляво всички знаци започват на еднакво и близко разстояние от очертанията на кръста, но това не е така отдясно там знаците стигат до очертанията на кръста на различни разстояния, понякога доста големи.

Надпис M1


В надпис М3 Най-лявата горна буква има явно видими добавени орнаменти като на заглавна буква.

Надпис М3


     Всичко това дава основания да се предположи, че мурфатларските надписи са записани отляво надясно. Как да обясним това? Интересна е ситуацията при надписите от Бяла и Шудиково. Една и съща последователност от знаци е записана в две различни посоки.




Надписа от Бяла




Надпис Шудиково 4

Това означава ли, че в един момент посоката на писане в руническите азбуки в Средновековна България се е сменила под влияние на Гръцката писменост?       Светлина върху този въпрос хвърля надписа от Равна (Р1)

Надпис Равна 1

Композицията е твърде интересна. Имаме рисунка на човек над който са изписани началните три букви от гръцката азбука. Отляво в рисунка на кон са вписани няколко знака. Вторият е гръцко а, третият пък отговаря на б от орхоно-енисейското писмо и е разчетен ор М. Москов в другия надпис от Равна (Р2) и това четене се приема от повечето специалисти (Kызласов И. 1994, Попконстантинов К. 1993,Tryjarski E. 1995).




Надпис Равна 2

Възможно ли е тогава в контурите на коня да имаме началото на руническата азбука, като добавим и факта че в азбуката на секлерите „а“ е с подобна форма?

  •  Нещо още по интересно. След шестия знак, който е кръст, следват други два знака и после три точки след това още два знака. На групи по два знака е записана орхоно-енисейската азбука в двата единствени известни рунически абецедара (Kызласов И. 1994).
Ръкописите Тойок и Рюкоку

  • За разлика от надпис Р1, мурфатларските знаци които са асиметрични по вертикалната ос са обърнати надясно. Това се отнася и за дискутираните тук два знака.





        Сравнителният анализ направен по-горе даде едни общи и предполагаеми насоки за по-нататъяно търсене. Резултатите постигнати дотук могат да бъдат отхвърлени или потвърдени от съдържанието на самите надписи. Но как да бъде разгадано то? Отговора на този въпрос ще се постарая да дам в следващата част на това изследване.



Използвана литература


Бешевлиев В. 1979, Първобългарски надписи, София;
Венелинова Св. 2003, Характерни особености на надписите от Мурфатлар и Над Сент Миклош, Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове, Велико Търново;
Венедиков И. 1995-97, Един изключителен паметник, Нумизматика и сграфистика, IV, София, 93-94;
Венелинова Св. 2007, Общи и специфични особености в рунните паметници на доно-кубанските и долнодунавските българи, Проблеми на прабългарската история и култура, 4.2 , Шумен, 253- 262;
Граматика на старобългарския език. 1991, Фонетика. Морфология. Синтаксис, Издателство на БАН, София;
Дончева-Петкова Л. 1980, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-X век, София;
Иванов П. 1997, Костена игла с рунически надпис, Annuary of the National Museum of Archeology, 10, Sofia, 266- 272;
Мелиоранский П. 1902, Два серебряных сосуда с енисейскими надписями, ЗВОРАО, 14, 20-22;
Mосков М. 1983, Прабългарски рунически надпис (разчитане и тълкуване), Старобългаристика, VII, 1, София, 35- 46;
Kызласов И. 1994, Рунические письменности евразийских степей. Восточная литература, РАН;
Лившиц В. 1980, О происхождении древнетюркской рунической письменности, Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана, Алма-Ата, 3-13;
Малов С. 1936, Таласские епиграфические памятники, Материалы Узкомстариса. 6-7, Москва- Ленинград, 17-39;
Мирчев К. 1972, Старобългарски език.Кратък граматически очерк, София;
Овчаров Д. 2007, Загадъчните знаци от Берегалница, Проблеми на прабългарската история и култура, 4, Шумен, 183-196;
Попконстантинов К. 1993, Рунически надписи от Средновековна България. - Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. В. Търново, 141-165;
Попконстантинов К. 1997, Рунически надписи и знаци от манастора при Равна и техните аналози, Проблеми на прабългарската история и култура, 3, Шумен, 110-121;
Сефтерски Р. 1992, Старобългарската руническа писменост от VII- XII век (Разпространение, писмени различия и произход), СпБАН, 3, 85-95;
Сефтерски Р. 1999, Два новооткрити надписа в София тип Runika bulgarica, Старобългаристика, VII, 1, София, 89- 101;
Турчанинов Г. 1971, Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Ленинград;
Щербак А, 1971, О рунической письменности в юго-восточной Европе, Советская Тюркология, 4, 76-82;
Altheim F. 1948, Hunnische runen, Halle;
Clauson G. 1970, The origin of the Turkish “Runic” alphabet, Acta Or. Haunae 32, 51-76;
Donner O. 1896, Sur lorigine de lalphabet turk du Nord de lAsie
Granberg A. 2005, On Deciphering Medieval Runic Scripts From the Balkans- Културните текстове на миналото: носители, символи и идеи, ІІІ, София, 128-139;
Haussig H. 1985, Der historische Hintergrund der Runenfunde in Osteuropa und Zentralasien, - Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas. Wiesbaden;
Hosszú G. 2013, Heritage of Scribes. The Relation of Rovas Scripts to Eurasian Writing Systems, Budapest, Rovas Foundation;
Németh J. 1932, Die Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklós von J. Németh. Bibliotheca Orientais Hungarica II., Mit Unterstützung der Ungarischen Akademie der Wissenschaften, Budapest: Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Leipzig: Otto Harrassowitz;
Nemeth J, 1971, The Runiform Inscriptions from Nagy-Szent-Miklos and the Runiform Scripts of Eastern Europe, Acta Linguistica, 21, Budapest;
Pritsak О. 1980, Turkology and Comparative study of Altaic Languages. The System of the Old Turkic Runic Script, JTS 4, 1980, 83-100;
Rona-Tas A. 1988, Problems of the East European Scripts with Special Regards to the Newly Found Inscriptions of Szarvas, Popoli delle steppe: Unni, Avari, Ungari, Spoletto, 483-511;
Rona-Tas А, 1991, An Introduction to Turkology, Szeged, 55-62;
Rona-Tas A. 1999, Hungarians and Europe in the Early Middle Ages: An Introduction to Early Hungarian History, Budapest and New York, Central European University Press;
Tryjarski E. 1985, Die runenartigen schriften sudosteuropas.- Runen tamgas und Graffiti aus Asien und Osteuropas. Wiesbaden, 1-9;
Tryjarski E. 1995, Has a key been found to decifer the eurasian scripts of the runic type? Laut- und Wortgeschichte der Türksprachen: Beiträge des Internationalen Symposiums Berlin, 7. Bis 10. Juli 1992. Wiesbaden
Vaklinov S. 1978, Ein Denkmal runischen Schriftums Pliskas, Studia in honorem Veselini Beshevliev, Sofia, 245-251;
Vékony, Gábor (1986): Die Glagolica und osteuropäische Schriften in der späten Völkerwanderungszeit. (Hungaro-Bulgarica I.)
Vékony, Gábor (2004): The Relics, Relations and History of the Szekely Script. Budapest: Nap Kiadó.













No comments:

Post a Comment