Sunday, 14 April 2013

Разчитане на мурфатларските надписи- част шеста.


      По стените на мурфатларските църкви са врязани стотици рисунки. Един от най -често срещаните форми е кръста. Кръста е рисуван навсякъде и в разнообразни форми.




Както видяхме някои от знаците от Мурфатлар са еднакви по форма и значение с буквите от глаголицата.



        В една от теориите за създаването на глаголицата се приема че глаголическите букви са създадени от три символа: кръст, кръг и триъгълник (Иванова Т. 2008). Дали тогава подобен принцип не е използван при азбуката от Мурфатлар? За разлика от глаголицата в мурфатларската азбука кръга отсъства. Това не е така обаче с кръста. Някои от буквите наподобяват част от кръст и най вече буквата със значение изге= свети, която се явява едното рамо на малтийски кръст:




Но може би най-силно наподобяващ кръст е този знак:


Така изглежда знака в надпис М3, който завършва с фразата (кръст) изге= свети кръст:





В глаголицата с форма на кръст е първата буква „а“:





Така ли е това в мурфатларската азбука? Отговор на този въпрос може би ще даде надпис М1:

Надпис М1

В края на първия ред имаме съчетанието:





Позволявам си да допусна че написаното с тези два знака означават „хач“ = кръст с уговорката, че няма как да бъде проверено по друг начин и това е само догадка. Интересно е, че при това допускане надписа започва с буквите:





Дума с подобен корен се среща в надписа от Филипи : „ичирги“ = вътрешен.
Също така формата на знака:




е идентична със знака от Орхонското писмо за „ч“ и е подобен на глаголическата буква „червь“

        В надпис М1 може да се разчете още една дума със същия корен „ич“ : „ичилик“  значението на която не е много ясно, но окончанието и „-лик“ служи за създаване на абстрактни съществителни от прилагателни и съществителни ( Древнетюркский Словарь 1969). Тук за буквата „л“ е използвано гръцко (или кирилско) Л:



Окончанието „лик“ се среща още веднъж в същия надпис, но на снимката на надписа която имам, реда преди него не се чете:




          Знака за звука „л“ разгледан по-горе се среща само в надпис М1. Има ли тогава „л“ в другите надписи? Отговор на този въпрос ще даде следващия знак който ще разгледам:





Колкото и несигурно и да е ще се опитам да го сравня с глаголическата буква „л“:




Единствената прилика между двете е отвесната черта в горната част на буквата. Подобна отвесна черта има буквата „л“ в писмото на секлерите:



Подобни на секлерската руна са знаците от Сарваш и Нагь Сент Миклош. Тяхната звукова стойност не е известна. Известна е обаче звуковата стойност на средноиранската буква за „л“:





В подкрепа на горното предположение ще разгледам отново надпис М2:

Надпис М2



Тук първите две букви с титла са:






Допускам че е записана думата „алха“= благославяне, благославям? От хакаски : алг'а – благославяне, благославям и кумански: алгыш -благословление, молитва.





В началото на надписа остава само една дума:






Възможно е следното четене: анзе ( анза хакаски = този, тази, това) .


Или началото на надписа става: Анзе алха Ей Ейе Исус Крисдос = Тази молитва О Господи Исусе Христе:



No comments:

Post a Comment