Sunday, 14 April 2013

Разчитане на мурфатларските надписи- част шеста.


      По стените на мурфатларските църкви са врязани стотици рисунки. Един от най -често срещаните форми е кръста. Кръста е рисуван навсякъде и в разнообразни форми.




Както видяхме някои от знаците от Мурфатлар са еднакви по форма и значение с буквите от глаголицата.



        В една от теориите за създаването на глаголицата се приема че глаголическите букви са създадени от три символа: кръст, кръг и триъгълник (Иванова Т. 2008). Дали тогава подобен принцип не е използван при азбуката от Мурфатлар? За разлика от глаголицата в мурфатларската азбука кръга отсъства. Това не е така обаче с кръста. Някои от буквите наподобяват част от кръст и най вече буквата със значение изге= свети, която се явява едното рамо на малтийски кръст:




Но може би най-силно наподобяващ кръст е този знак:


Така изглежда знака в надпис М3, който завършва с фразата (кръст) изге= свети кръст:





В глаголицата с форма на кръст е първата буква „а“:





Така ли е това в мурфатларската азбука? Отговор на този въпрос може би ще даде надпис М1:

Надпис М1

В края на първия ред имаме съчетанието:





Позволявам си да допусна че написаното с тези два знака означават „хач“ = кръст с уговорката, че няма как да бъде проверено по друг начин и това е само догадка. Интересно е, че при това допускане надписа започва с буквите:





Дума с подобен корен се среща в надписа от Филипи : „ичирги“ = вътрешен.
Също така формата на знака:




е идентична със знака от Орхонското писмо за „ч“ и е подобен на глаголическата буква „червь“

        В надпис М1 може да се разчете още една дума със същия корен „ич“ : „ичилик“  значението на която не е много ясно, но окончанието и „-лик“ служи за създаване на абстрактни съществителни от прилагателни и съществителни ( Древнетюркский Словарь 1969). Тук за буквата „л“ е използвано гръцко (или кирилско) Л:



Окончанието „лик“ се среща още веднъж в същия надпис, но на снимката на надписа която имам, реда преди него не се чете:




          Знака за звука „л“ разгледан по-горе се среща само в надпис М1. Има ли тогава „л“ в другите надписи? Отговор на този въпрос ще даде следващия знак който ще разгледам:





Колкото и несигурно и да е ще се опитам да го сравня с глаголическата буква „л“:




Единствената прилика между двете е отвесната черта в горната част на буквата. Подобна отвесна черта има буквата „л“ в писмото на секлерите:



Подобни на секлерската руна са знаците от Сарваш и Нагь Сент Миклош. Тяхната звукова стойност не е известна. Известна е обаче звуковата стойност на средноиранската буква за „л“:





В подкрепа на горното предположение ще разгледам отново надпис М2:

Надпис М2



Тук първите две букви с титла са:






Допускам че е записана думата „алха“= благославяне, благославям? От хакаски : алг'а – благославяне, благославям и кумански: алгыш -благословление, молитва.





В началото на надписа остава само една дума:






Възможно е следното четене: анзе ( анза хакаски = този, тази, това) .


Или началото на надписа става: Анзе алха Ей Ейе Исус Крисдос = Тази молитва О Господи Исусе Христе:



Thursday, 11 April 2013

Разчитане на надписите от Мурфатлар- част пета.


      Сега ще се опитам да прочета няколко надписа като използвам буквите на които вече зная звуковите стойности. Ще започна с надпис М18б:

Надпис М18 б




На чертежа се вижда добре че осмият знак е ограден с къси отвесни черти. Най-вероятно той е една дума, което прави и следващия знак 9 една дума. И така в надписа се чете: Ер Йорог ата еу. = (На) мъжа отец Йорог дома.



Следващия надпис е М22:

Надпис М22




Над надписа е врязан монограм:




В него добре се различават две букви:






Третата буква навярно е буквата преди тези две букви.Така думата става:




Тъй като последният знак е:



Тогава двете последни думи в надписа са Матей Изге = Свети Матей.




Следващия надпис е от вънщния град в Плиска. Публикуван е от Р. Рашев, който го смята за гръцки (Р. Рашев 1986). Разчетен е от В. Бешевлиев като гръцки (Бешевлиев В. 1986). Б. Симеонов обаче го чете като прабългарски (Симеонов Б. 1989). Той разделя надписа на две думи:





Тук ще обърна внимание на втората дума.Подобно същетание от букви се среща в надпис М8 от Мурфатлар:

Надпис М8







Tuesday, 9 April 2013

Разчитане на надписите от Мурфатлар - част четвърта.


     Сега ще се върна отново на надписа от Бяла в търсене на доказателства че ипсилона с двете хасти може да се прочете като „тенгри“:

Надпис от Бяла


Идеята ми е, че в някой от многобройните изображения на най-разпространения монограм, буквите които го съставят няма да са стилизирани, а ще са в пълната си форма. В петия напис от Шудиково средния знак има по различна форма: 



Този знак в орхоно-енисейското писмо има стойност меко „р“. В третия и четвъртия надпис от Шудиково първия знак има по-различна форма, но тя не дава ясна представа какво може да е означавал този знак.


В търсене на по-различни изображения на ипсилона с двете хасти попаднах на надписа от Гарван:


В десния край на надписа може да се отдели група от знаци в центъра на които е ипсилон. 



От двете страни на ипсилона има два знака. 




Така съчетанието изненадващо може да бъде прочетено според звуковите им стоиности в орхонските надписи като „äри“ или „ары“ = свещен.




Или ипсилона с две хасти означава:








В Мурфатлар ипсилона с двете хасти не се среща. Там думата ари(свещен) се изписва само с буквата „р“:






        Надпис М 38 е съставен от 4 знака.





Първият е копие на последният обърнат на 180 градуса.





Първият знак в орхонските надписи има стойност меко „б“ и също така се смята че е идеограма на дом (Rona-Tas A. 1988). Последният има стойност „б“ в надписа от Бяла със значение еб=дом. Как да разрешим това противоречие? Може би това са две различни букви? В тюркските езици думата еб (дом) може да се произнася като „ев“, „еф“ и еw (еу). Най близко до значението на знака в гръцката азбука е думата еу=дом. В такъв случай църква на прабългарски е „ари еу“ а четенето на надпис М38 е:





          Ще се върна отново на надпис М2:

Надпис М2



Във втората група от два знака с титла има две кирилски „ят“. 


В кипчакските надписи се среща абревиатурата ЕЕ което означава Ей Ейä = О господи (Гаркавец Ал. 2004). В прабългарски може би имаме Ейе = господ, съдейки по надпис М16:

Надпис М16




     В статията „Why ot why not ?“ германският славист С. Кемпген разглежда въпроса защо в кирилицата се е утвурдил като буква монограма „от“. Със следващите редове се надявам да добавя още една причина. Сред знаците от Мурфатлар се срещат тези три знака.





По какво си пиличат те? В надпис М2 на втория ред са врязани следните три знака:




Ако те се слеят ще се получи този знак:




Възможно ли е тогава трите знака под въпрос да означават:



Каква звукова стойност в такъв случай има знака:



Задавайки си този въпрос прерових няколко чувашки и старотюркски речника. Съчетанието трябваше да има смисъл по възможност подходящ за религиозен текст. Този път също имам късмет: „от“ - огън (старотюркски и кипчак) „оттан“ - от огъня (кипчак) (Гаркавец Ал. 2004) Така тези три знака би трябвало да имат следните стойности:





Така знаците с известни стойности стават 16: